Танц с дракони

— Не смее. Лемор ще го накара да се моли за прошка, момчето ще иска да иде с него, а Гриф може да му отреже кура и да му го натика в гърлото.

— Е, на един майстер не му трябва кур — каза Тирион.

— Халдон е само полумайстер обаче.

— Джуджето май ти е забавно, Дък — рече Халдон. — Можеш да го вземеш с теб.

Обърна коня си и препусна.

Отне още малко време, докато Дък нагласи сандъците на Илирио на трите товарни коня. Халдон междувременно беше изчезнал. Дък не изглеждаше притеснен. Метна се на седлото, награби Тирион за яката и го вдигна пред себе си.

— Не мърдай много и няма да има проблеми. Кобилата има хубава равна стъпка, а драконовият път е гладък като маймунски задник. — Сир Роли сбра юздите в дясната си ръка, поводите на товарните коне — в лявата, и подкара в отривист галоп.

— На добър час — извика Илирио след тях. — Кажете на момчето, че съжалявам, че няма да съм с него на сватбата му. Ще се съберем с вас във Вестерос. Заклевам се в ръцете на милата ми Серра.

Тирион Ланистър погледна назад към магистъра. Илирио Мопатис стоеше до носилката си, изгърбил огромните си рамене. От толкова далече господарят на сиренето му се стори почти джудже.

Дък догони Халдон Полумайстера след четвърт миля. Оттам вече продължиха един до друг. Тирион се беше вкопчил в седлото, изпружил непохватно късите си крака настрани: знаеше, че го чакат пришки и натъртен задник.

— Как мислиш, какво ли ще си помислят пиратите от Езерото на кинжала за нашето джудже? — подхвърли Халдон.

— Че става за яхния с джудже? — предположи Дък.

— Урхо Неумития е най-лошият от тях — продължи Халдон. — Само вонята му стига да убие човек.

Тирион сви рамене и отбеляза:

— За щастие нямам нос.

Халдон му се усмихна коварно.

— А ако се натъкнем на лейди Кора от Вещерски зъби, бързо ще ти залипсват и други части. Кора Жестоката я наричат. Корабът ѝ е с екипаж от млади красиви девици. Скопяват всеки мъж, когото пленят.

— Ужасяващо. Току-виж съм се напикал в бричовете.

— По-добре недей — предупреди го Дък.

— Както кажеш. Ако се натъкнем на тази лейди Кора, просто ще облека рокля и ще кажа, че съм Церсей, прочутата брадата красавица на Кралски чертог.

Този път Дък се засмя, а Халдон рече:

— Доста забавно типче си, Йоло. Казват, че Господаря в плащаницата ще възнагради щедро всеки, който може да го разсмее. Може би негова Сива милост ще те избере да красиш скалистия му двор.

Дък погледна неспокойно приятеля си.

— Не е добре да се шегуваш с него. Не и когато сме толкова близо до Ройн. Чува.

— Мъдрост от патка — изсумтя Халдон. — Моля да ме извиниш, Йоло. Няма защо да пребледняваш толкова, само се пошегувах. Принцът на скърбите не дарява току-така сивата си целувка.

„Сивата си целувка.“ Настръхна при тази мисъл. Смъртта бе изгубила ужаса си за Тирион Ланистър, но сивата люспа беше друга работа. „Господаря в плащаницата е само легенда — каза си, — не по-реален от Лан Умния, който според някои витаел в Скалата на Кастърли.“ Все пак си задържа езика зад зъбите.

Внезапното мълчание на джуджето мина незабелязано, понеже Дък бе започнал да го забавлява със собствената си биография. Баща му бил оръжейник в Горчив мост, така каза, тъй че той се родил с кънтежа на стомана в ушите, а с меча се захванал още почти пеленаче. Порасъл едро и хубаво момче и привлякъл окото на стария лорд Касуел, който му предложил място в гарнизона си, но момчето искало повече. Гледало как хилавият син на Касуел бил обявен за паж, за скуайър, а накрая за рицар.

— Мършав и хилав подлец си беше, но старият лорд имаше четири дъщери и само един син, тъй че никой не можеше дума да каже срещу него. Другите скуайъри не смееха с пръст да го пипнат в двора.

— Ти не си бил толкова плах обаче. — Тирион разбираше накъде ще тръгне много скоро тази история.

— Баща ми ми подари меч, като станах на шестнайсет — каза Дък, — но на Лорент толкова му хареса, че ми го взе, а проклетият му баща така и не го озапти. Когато се оплаках, Лорент ми каза в лицето, че ръката ми била направена да държи чук, а не меч. Тъй че взех един чук и му строших ръцете и половината ребра. След това трябваше да напусна Предела по най-бързия начин. Добрах се през водата до Златната дружина. Занимавах се с ковачество няколко години, после сир Хари Стрикланд ме взе за скуайър. Когато Гриф извести, че търси някой да обучава сина му с оръжията, Хари ме прати при него.

— И Гриф те направи рицар?

— След година.

Халдон Полумайстера се подсмихна и подметна:

— Защо не кажеш на малкия ни приятел как се сдоби с това име?

— Да, на един рицар му трябва повече от едно име. Ами, бяхме в едно поле, когато ме посвети, погледнах нагоре, видях ги ония патици и… стига де, не се смейте.

Малко след залез-слънце отбиха от пътя, за да си починат в един буренясал двор до стар каменен зид. Тирион скочи да раздвижи схванатите си прасци, докато Дък и Халдон напоят конете. След това хапнаха — простичка вечеря от осолено свинско и студен бял боб, и ейл също. За Тирион скромната храна бе приятна промяна след богатите лакомства, с които се беше тъпкал с Илирио.