Танц с дракони

— А решил ли е милорд кой ще командва в Сив страж?

— Джанос Слинт — отвърна Джон. „Боговете да са ни на помощ.“ — Един мъж не се издига до командир на златните щитове без способности. Слинт е касапски син по рождение. Беше капитан на Желязната порта, когато Манли Стоукуорт умря и Джон Арин го издигна и му възложи защитата на Кралски чертог. Лорд Джанос не може да е толкова голям глупак, колкото изглежда. — „И искам да е по-надалече от Алисър Торн.“

— Може и така да е — отвърна Великана. — Но все пак бих го пратил в кухните да помага на Трипръстия Хоб в рязането на ряпа.

„Ако го направя, няма да посмея изобщо да ям повече ряпа.“

Половината предобед мина, преди лорд Джанос да се яви, както му бе заповядано. Джон почистваше Дълъг нокът. Някои щяха да възложат тази задача на стюард или скуайър, но лорд Едард бе научил синовете си да се грижат сами за оръжията си. Бурето и Ед Скръбния дойдоха със Слинт. Джон им благодари и покани лорд Джанос да седне.

Той седна, без да благодари, скръсти ръце и се намръщи. Изобщо не поглеждаше оголената стомана в ръцете на лорд-командира. Джон хлъзгаше намазания парцал по острието на дългия си меч, гледаше играта на светлината по метала и мислеше колко лесно може да се вреже ръбът му през кожа, тлъстина и сухожилия, за да отдели грозната глава на Слинт от тялото му. Всички престъпления на човек се заличаваха, щом облечеше черното, и всички негови предишни клетви за вярност също, но при все това му бе трудно да мисли за Джанос Слинт като за брат. „Кръв има между нас. Този мъж помогна в убийството на баща ми и направи всичко по силите си, за да бъда убит и аз.“

— Лорд Джанос. — Джон пъхна меча в ножницата. — Давам ви командването на Сив страж.

Това стъписа Слинт.

— Сив страж… Сив страж беше където изкатерихте Вала с приятелите ви диваци…

— Да. Укреплението е в жалко състояние, признавам. Ще го възстановите по най-добрия възможен начин. Започнете с разчистването на гората. Вземете камъни от рухналите постройки, за да поправите тези, които още се крепят. — „Работата ще е тежка и жестока — можеше да добави. — Ще спиш на камъка, твърде изтощен, за да негодуваш или заговорничиш, и скоро ще забравиш какво е топло, но може би ще си спомниш какво е да си мъж.“ — Ще имате трийсет мъже. Десет оттук, десет от Сенчестата кула и десет отстъпени на Стража от крал Станис.

Лицето на Слинт беше станало мораво. Гушите му затрепериха.

— Мислиш ли, че не мога да разбера какво правиш? Джанос Слинт не е човекът, когото ще преметнеш толкова лесно. Бяха ми възложили защитата на Кралски чертог, когато още си се напикавал в пелените си. Задръж си развалината, копеле.

„Давам ви шанс, милорд. Повече, отколкото вие дадохте на баща ми.“

— Не ме разбрахте, милорд — каза Джон. — Това е заповед, не предложение. До Сив страж са четирийсет левги. Стегнете си оръжието и бронята, сбогувайте се и се пригответе да тръгнете утре призори.

— Не. — Лорд Джанос скочи на крака и столът му се катурна. — Няма да тръгна покорно, за да замръзна и да умра. Никое копеле на предател не може да заповядва на Джанос Слинт! Не ми липсват приятели, предупреждавам те. Тук, както и в Кралски чертог. Аз бях лордът на Харънхъл! Дай развалината ей на някой от слепите глупци, които пуснаха камък за тебе, аз няма да я взема. Чу ли ме, момченце? Няма да я взема!

— Ще я вземете.

Слинт не посмя да отвърне на това, но на излизане изрита стола настрана.

„Още ме вижда като момче — помисли Джон. — Зелено момче, което ще сплаши с гневни думи.“ Можеше само да се надява, че нощният сън ще вразуми лорд Джанос.

На заранта се оказа, че надеждата е напразна.

Джанос Слинт закусваше в трапезарията. С него бяха сир Алисър Торн и няколко от приятелите му. Смееха се на нещо, когато Джон слезе по стъпалата с Емет Железния и Скръбния Ед, а зад тях Мъли, Коня, Червения Джак Краб, Ръждиви цветя и Оуен Тъпия. Трипръстия Хоб разливаше с черпак каша от едно котле. Хора на кралицата, на краля и черни братя седяха на отделните си маси, някои наведени над паници с каша, други пълнеха коремите си с пържен хляб и бекон. Джон видя Пип и Грен на една маса, Боуен Марш — на друга. Миришеше на пушек и мас, тракането на ножове и лъжици отекваше под сводестия таван.

Всички гласове изведнъж замряха.

— Лорд Джанос — каза Джон. — Ще ви дам един последен шанс. Оставете тази лъжица и идете в конюшните. Наредих да оседлаят коня ви. Пътят до Сив страж е дълъг и тежък.

— Тогава го хващай сам, момче. — Слинт се изсмя и опръска брадата си с каша. — Сив страж е добро място за такива като теб. Далече от свестните богоугодни хора. Знакът на звяра е на теб, копеле.

— Отказвате ли да се подчините на заповедта ми?

— Можеш да си навреш заповедта в копелдашкия си задник — отвърна Слинт и гушите му затрепериха.

Алисър Торн се подсмихна, впил черните си очи в Джон. На друга маса Годри Великаноубиеца се разсмя.

— Както желаете. — Джон кимна на Емет Железния. — Отведете лорд Джанос до Вала…