Танц с дракони

— Пикаенето е най-малкият ми талант. Трябва да видите как сера. — Обърна се към магистър Илирио. — Тия двамата познати ли са ти, магистре? Приличат на разбойници. Да си потърся ли брадвата?

— Брадвата ти? — възкликна по-едрият ездач, плещест мъж с рунтава брада и къса жълто-червеникава коса. — Чу ли, Халдон? Дребосъкът иска да се бие с нас!

Приятелят му беше по-стар, гладко обръснат, с набръчкано аскетично лице. Косата му бе прибрана назад и стегната в сплит зад главата.

— Малките мъже често изпитват нужда да докажат смелостта си с непристойни хвалби — заяви той. — Съмнявам се, че може да убие патка.

Тирион сви рамене.

— Дай патката насам.

— Щом настояваш. — Ездачът погледна спътника си.

Плещестият измъкна дългия меч от ножницата на гърба си.

— Аз съм Дък3, устато нощно гърненце.

„О, богове милостиви.“

— Имах предвид по-малка патка.

Едрият зарева от смях.

— Чу ли, Халдон? Иска по-малка патка!

— Каквато — такава. — Халдон изгледа Тирион с хладните си сиви очи, после се обърна към Илирио. — Имате ли сандъци за нас?

— И мулета да ги носят.

— Мулетата са много бавни. Имаме товарни коне, ще преместим сандъците на тях. Паток, погрижи се.

— Защо винаги Патока да се грижи за всичко? — Едрият прибра меча си в ножницата. — Ти за какво ще се погрижиш, Халдон? Кой е рицарят тук, ти или аз? — Все пак закрачи тежко към товарните мулета.

— Как е момчето ни? — попита Илирио, докато преместваха сандъците. Тирион преброи шест, дъбови, с железни закопчалки. Патока ги местеше много лесно, метнати на рамо.

— Вече е висок колкото Гриф. Преди три дни събори Патока в едно конско корито.

— Не ме събори. Сам паднах, просто да го разсмея.

— Номерът ти пожъна голям успех — рече Халдон. — Чак аз се разсмях.

— Има подарък за момчето в един от сандъците. Захаросан джинджифил. От малък го обича. — Илирио изглеждаше странно натъжен. — Мислех, че ще мога да продължа с вас до Гоян Дроух. Един пир за сбогуване, преди да тръгнете надолу по реката…

— Нямаме време за пирове, милорд — отвърна Халдон. — Гриф иска да потегли надолу веднага щом се върнем. Нагоре дойдоха новини и нито една не е добра. Видели са дотраки на север от Езерото на кинжала, конни съгледвачи от халазара на стария Мото, а хал Зеко не е далече зад него, придвижва се през Леса на Кохор.

Дебелият мъж изпръхтя презрително.

— Зеко посещава Кохор на всеки три-четири години. Кохорците му дават чувал злато и пак се връща на изток. Колкото до Мото, мъжете му са стари почти колкото него и стават все по-малко с всяка година. Заплахата е…

— … хал Поно — довърши Халдон. — Мото и Зеко бягат от него, ако приказките са верни. Според последните сведения Поно е близо до горните притоци на Селору с халазар от трийсет хиляди. Гриф не иска да го хванат на брода, ако Поно реши да рискува по Ройн. — Хвърли поглед към Тирион. — Джуджето ви язди ли толкова добре, колкото пикае?

— Язди — намеси се Тирион, преди господарят на сиренето да успее да отговори вместо него, — макар че язди най-добре със специално седло и кон, който познава добре. Говори също така.

— Виждам. Аз съм Халдон, лечителят в малката ни банда братя. Някои ме наричат Полумайстера. Приятелят ми е сир Дък.

— Сир Роли — каза едрият. — Роли Дъкфилд. Всеки рицар може да направи рицар и Гриф ме направи. А ти, джудже?

Илирио побърза да се обади:

— Йоло се казва.

„Йоло? Йоло е име за маймуна.“ Още по-лошо, беше пентошко име, а и последният глупак можеше да види, че Тирион не е от Пентос.

— В Пентос съм Йоло — каза той бързо, за да поправи колкото може нещата, — но майка ми ме е нарекла Хюгор Хълма.

— Малък крал ли си, или малко копеле? — попита Халдон.

Тирион осъзна, че ще е добре да внимава с Халдон Полумайстера.

— Всяко джудже е копеле в очите на баща си.

— Несъмнено. Добре, Хюгор Хълма, отговори ми следното. Как Сервин Огледалния щит е убил дракона Уракс?

— Подходил е зад щита си. Уракс видял само отражението му, а Сервин изскочил и забил копието си в окото му.

Халдон не се впечатли.

— Дори Дък я знае тая приказка. Можеш ли да ми кажеш името на рицаря, който е опитал същата хитрина с Вхагар по време на Танца на драконите?

Тирион се ухили.

— Сир Бейлон Суан. За наказание опечен… само че драконът се казва Сайракс, а не Вхагар.

— Боя се, че грешиш. В „Танца на драконите, истинска история“, майстер Мункун пише…

— … че е Вхагар. Грандмайстер Мункун греши. Скуайърът на Бейлон е видял смъртта на господаря си и е написал на дъщеря му как точно е станало. Според неговото описание е Сайракс, драконка на Ренира, което е по-логично от версията на Мункун. Суан е син на пограничен лорд, а Бурен край е бил на страната на Егон. Вхагар е бил язден от принц Емонд, брата на Егон. Защо Суан ще иска да я убива?

Халдон присви устни.

— Гледай да не се катурнеш от коня. Иначе най-добре се връщай пеш до Пентос. Нашата свенлива девица няма да чака мъж, нито джудже.

— Свенливите девици са ми любимият тип. Освен палавите. Кажи ми, накъде отиват курвите?

— Приличам ли ти на мъж, който общува с курви?

Дък се изсмя.