Танц с дракони

Нахрани ги на задната палуба, пъхаше мекици в ръцете на Гриф Младия и перваше ръката на Дък с лъжицата всеки път, щом посегнеше да си вземе още бекон. Тирион взе две мекици, напълни ги с бекон и ги отнесе при Яндри при кормилото. След това помогна на Дък да вдигнат голямото триъгълно платно.

Яндри ги откара до средата на реката, където течението беше най-силно. „Свенливата девица“ беше хубава лодка. Газенето ѝ беше толкова плитко, че можеше да се провре и през най-малкия приток, над пясъчните наноси, в които по-големи съдове щяха да заседнат, и при все това с вдигнатото си платно и с помощта на течението вдигаше добра скорост. Това можело да се окаже въпрос на живот и смърт по горните участъци на Ройн, твърдеше Яндри.

— Никакъв закон няма над Скърбите, от хиляда години.

— И никакви хора, доколкото виждам. — Тирион беше зърнал някакви руини по бреговете, купища зидария, обрасли с лози, мъх и цветя, но никакви други признаци на човешки живот.

— Не познаваш реката, Йоло. На всеки завой може да дебне пиратска лодка, а из руините често се крият избягали роби. Ловците на роби рядко идват толкова далече на север.

— Ловците на роби ще са добра промяна след костенурките.

Тирион не беше избягал роб, тъй че нямаше защо да се бои, че ще го хванат. А никой пират нямаше да си прави труда да напада толкова малка лодка надолу по течението. Ценните стоки идваха нагоре по реката от Волантис.

Когато беконът свърши, Дък потупа Гриф Младия по рамото и каза:

— Време е за някоя и друга цицина. Днес мисля да са мечове.

— Мечове? — Гриф Младия се ухили. — Чудесно.

Тирион му помогна да се облече за боя в дебели бричове, ватиран жакет и очукана стара стоманена броня. Сир Роли се напъха в щавената кожа и ризницата. Двамата си сложиха шлемове и избраха затъпени мечове от сандъка с оръжия. Застанаха на задната палуба и започнаха да се нападат настървено. Останалите гледаха.

Когато се биеха с боздугани или затъпени дълги брадви, по-големият тъст и силата на сир Роли надделяваха над уменията на ученика му. С мечове двубоите им бяха по-равностойни. Никой от двамата не беше взел щит тази сутрин, тъй че беше игра на сеч и париране, напред-назад по палубата. Реката закънтя от трясъка на оръжията им. Гриф Младия нанасяше повече удари, но на Дък бяха по-силни. След малко сир Роли започна да се уморява. Ударите му станаха малко по-бавни, малко по-ниски. Гриф ги отби всичките и поде свирепа атака, която принуди сир Роли да заотстъпва. Когато стигнаха до кърмата, момчето сплете мечовете, тласна Дък с рамо и той пльосна във водата.

Изплува, като ръсеше слюнки и ругатни, и изрева някой да го измъкне, преди някоя костенурка да му е изяла топките. Тирион му хвърли въже.

— Патките би трябвало да плуват по-добре — подхвърли, щом Яндри издърпа рицаря на борда.

Сир Роли го сграбчи за яката.

— Я да видим как плуват джуджетата — изръмжа и го хвърли с главата надолу в Ройн.

Джуджето се смя последен. Можеше да плува кучешката доста прилично и го направи… докато краката му не започнаха да се схващат. Гриф Младия му подаде прът.

— Не си първият, който се опитва да ме удави — каза Тирион на Дък, докато изливаше водата от единия си ботуш. — Баща ми ме хвърлил в един кладенец в деня, когато съм се родил, но съм бил толкова грозен, че водната вещица не ме взела. — Смъкна другия ботуш и направи странично колело по палубата, като опръска всички.

Гриф Младия се засмя.

— Къде го научи това?

— Глумците ме научиха — излъга Тирион. — Майка ми ме обичаше най-много от всичките си деца, защото нали ме виждате какъв съм мъничък. Кърмеше ме, докато станах на седем. Братята ми ми завиждаха, тъй че ме натикаха в един чувал и ме продадоха на трупа глумци. Когато се опитах да избягам, майсторът им ми отряза половината нос, тъй че нямах друг избор, освен да тръгна с тях и да се науча да съм смешен.

Истината беше доста по-различна. Чичо му го беше научил да се премята, когато беше някъде на шест-седем. Тирион се захвана с желание с това и след половин година вече се премяташе из Скалата на Кастърли и докарваше усмивки на лицата на септони, скуайъри и слуги. Даже Церсей се смя един-два пъти, като го видя.

Всичко това приключи внезапно в деня, когато баща му се върна от дълго пребиваване в Кралски чертог. На вечерята Тирион изненада негова светлост, като мина на ръце по цялата дължина на официалната маса. Лорд Тивин не беше доволен.

— Боговете те направиха джудже. Трябва ли да бъдеш и шут? Ти си роден лъв, а не маймуна.

„А ти си труп, тате, тъй че ще лудувам колкото си искам.“

— Имаш дарба да веселиш хората — каза му септа Лемор, докато той бършеше краката си. — Би трябвало да благодариш на Отеца горе. Той дава дарби на всичките си деца.

— Дава — съгласи се вежливо Тирион. „А когато умра, моля да ме погребат с арбалет, за да мога да благодаря на Отеца горе за даровете му точно както благодарих на отеца долу.“