Танц с дракони

— Явно тази лодка не е наречена на вас — подвикна Тирион, докато тя събличаше халата си.

— Майката и Отецът са ни създали по свое подобие, Хюгор. Трябва да се радваме на телата си, защото са дело на боговете.

„Боговете сигурно са били пияни, когато са се захванали с мен.“ Джуджето загледа как Лемор се гмурна във водата. Гледката винаги го надървяше. Имаше нещо възхитително порочно в мисълта как смъква онзи целомъдрено бял халат от септата и ѝ разтваря краката. „Похитена невинност“, помисли… макар че Лемор изобщо не беше толкова невинна, колкото изглеждаше. Имаше белези на корема, които можеше да са само от раждане.

Яндри и Юсила също станаха с изгрева на слънцето и се захванаха с работите си. Яндри поглеждаше скришом към септа Лемор от време на време, докато оправяше въжетата. Малката му смугла жена Юсила не обръщаше внимание. Сложи няколко цепеници в мангала, разбърка въглените с почернялата маша и започна да меси тестото за сутрешните мекици.

Когато Лемор се качи на палубата, Тирион се наслади на гледката на стичащата се между гърдите ѝ вода, на гладката ѝ кожа, засияла златна на утринната светлина. Беше минала четирийсетте, по-скоро чаровна, отколкото хубава, но все пак хващаше окото. „Да си похотлив е второто най-хубаво нещо след това да си пиян“, реши той. Караше го да се чувства все едно, че още е жив.

— Видя ли костенурката, Хюгор? — попита го септата, докато изстискваше водата от косата си. — Голямата шипеста?

Ранното утро беше най-подходящото време за гледане на костенурки. През деня се гмуркаха и плуваха надълбоко или се криеха в подмолите по бреговете, но по изгрев-слънце излизаха на повърхността. Някои обичаха да плуват покрай лодката. Тирион беше видял десетина различни вида: големи костенурки и малки, плоскогърби и червенобузи, мекочерупчести и кокалотрошачи, ноктести костенурки и рогати костенурки, костенурки, чиито шипове и пъстри коруби бяха покрити с извивки в златно, нефритено и кремаво. Някои бяха толкова големи, че биха могли да носят човек на гърба си. Яндри се кълнеше, че принцовете на Ройнар се возели на тях през реката. Той и жена му бяха зеленокръвни по рождение, двама дорнски сираци, намерили дом при Майка Ройн.

— Изтървах я шипестата. — „Гледах голата жена.“

— Съчувствам ти. — Лемор облече халата си. — Знам, че ставаш рано само заради надеждата да погледаш костенурки.

— И изгрева на слънцето обичам да гледам. — Беше все едно да гледаш девица, ставаща гола от ваната. Някои можеше да са по-хубави от други, но всяка бе изпълнена с обещание. — Костенурките си имат своя чар, признавам. Нищо не радва окото ми толкова, колкото две хубави едри… коруби.

Септа Лемор се засмя. Като всички останали на борда на „Свенливата девица“, и тя си имаше своите тайни. „Да си ги пази. Не искам да я познавам. Искам само да я чукам.“ Тя също го знаеше. Докато окачваше свещения кристал около шията си и той се мушна в цепката между гърдите ѝ, му се усмихна закачливо.

Яндри издърпа котвата, смъкна едно от дългите весла от покрива на кабината и ги избута. Две чапли вдигнаха глави да погледат как „Свенливата девица“ поема по течението. Яндри отиде при кормилото. Юсила обръщаше мекиците. Сложи железния тиган над мангала и пусна в него бекон. Някои дни готвеше мекици и бекон; в други дни беше бекон и мекици. Веднъж на всеки две седмици можеше да е риба, но не днес.

Щом Юсила се обърна с гръб, Тирион грабна една мекица и побягна тъкмо навреме, за да избегне шляпването на ужасната ѝ дървена лъжица. Бяха най-хубави за ядене горещи, докато от тях капеше мед и масло.

Миризмата на пържещия се бекон скоро изкара Дък от трюма. Той подуши над мангала, получи едно перване с лъжицата от Юсила и отиде за сутрешното изпикаване от кърмата.

Тирион се заклатушка и застана до него.

— На това му се вика гледка — подхвърли заядливо, докато изпразваха мехурите си. — Джудже и патка правят могъщата Ройн още по-могъща.

— Майка Ройн няма нужда от водата ти, Йоло — изсумтя презрително Яндри. — Тя е най-голямата река на света.

Тирион тръсна последните капки.

— Достатъчно голяма, за да удави едно джудже, признавам. Обаче Мандър е по-широка. Също и Тризъбеца, близо до устието. Черни води е по-дълбока.

— Не познаваш реката. Почакай и ще видиш.

Беконът стана хрупкав, мекиците — златистокафяви. Гриф Младия излезе на палубата и се прозя.

— Добро утро на всички.

Младежът беше по-нисък от Дък, но дългурестата му фигура подсказваше, че има да расте още. „Това безбрадо момче би могло да има всяка девица в Седемте кралства въпреки синята коса. Тия негови очи ще ги разтапят.“ Също като баща си, Гриф имаше сини очи, но докато на бащата бяха светли, на сина бяха тъмни. На светлината на лампа ставаха черни, а по здрач изглеждаха морави. Клепките му бяха дълги като на момиче.

— Надушвам бекон — каза момчето, докато си нахлузваше ботушите.

— Хубав бекон — рече Юсила. — Сядай.