Тихоокеански водовъртеж

— Е, майор Пит — заговори укорително Делфи, — няма ли да кажете нещо на приятеля си от училищните години? Не? Да не би да сте забравили как се казва? Да ви говори нещо името Албърт Джордино?

— Нима знаете името му?

— Разбира се. Изненадан ли сте?

— Не съвсем — подметна нехайно Пит. — Не се и съмнявам, че Орл Синана ви е дал пълна справка за Джордино и мен.

Огромният мъж зад бюрото не схвана думите. Когато най-накрая те проникнаха в съзнанието му, той повдигна въпросително вежди.

— Капитан Синана ли? — Гласът му не трепна, но Пит долови нотка на съмнение в него. — Май че бъркате адреса. Нямате никакви…

— Стига сте театралничили — прекъсна го остро Пит. — Синана може и да е получавал капитанското си възнаграждение от Военноморските сили на Съединените щати, но е играл за вашия отбор. Чудесен план — информатор от най-горните етажи на противника ви. Вие сте знаели какви са оперативните планове на Сто и първи аварийно-спасителен отряд още преди те да са били изложени на хартия. Как завербувахте Синана, Делфи? С пари ли? Или с изнудване? Съдейки по вашия начин на действие, бих казал, че е изнудване.

— Много сте наблюдателен.

— Не чак толкова. Следата е лесна за надушване. Добрият капитан е преживял безполезността си като агент-провокатор. Не е могъл да живее повече с ролята си на изменник. Започнал е да се пропуква, бил е на ръба на нервно-психическо разстройство. Като се добави и непозволената му малка авантюра с Ейдриън Хънтър, горкият Синана е трябвало да бъде премахнат, преди да се е раздрънкал за организацията ви. Но вие извършихте нескопосано убийството му, Делфи. Много нескопосано.

Делфи изгледа Пит с подозрение.

— Това са ваши предположения.

— Нищо подобно — възрази Пит. — Случайната ми среща с него в бара на хавайския хотел „Роял“ провали плана ви. Синана чакаше Ейдриън Хънтър, когато аз се отбих там. Той, разбира се, не е имал представа, че аз съм един от участниците в играта на Ейдриън, но не се е осмелил да поеме риска да изпадне в сконфузено положение — че има интимна среща с дъщерята на адмирала, по-млада от него с двайсет години, в тъмен ъгъл на бар. Това е могло да породи много неприятни мисли, затова той се измъкна преди появата й. После, когато Самър излезе на сцената, за да ме убие, тя ме взе за Синана. И защо не? Аз отговарям на описанието. Онази вечер нито Синана, нито аз носехме униформи и като капак на всичко ме заварва да си пия най-спокойно питието с госпожица Хънтър. През ума на Самър не е минала и сянка на съмнение. Тя се погрижи за Ейдриън, а после ме подмами да идем на плажа, където се опита да ме напомпа с отрова. Едва след като се озова в апартамента ми, й стана ясно, че е направила ужасна грешка. Първото ми подозрение дойде, когато тя се обърна към мен с „капитане“. А по-късно вие сам ми дадохте необорим аргумент, като признахте, че имате информатор. Събрах две и две и отговорът беше: Синана. Толкова е елементарно. Да, вие сте странна порода хищник, Делфи. Кой друг човек би изпратил собствената си плът и кръв посред нощ да извърши убийство? Едва ли би бил Бащата на годината. Дори наемниците ви бродят наоколо като роботи. Каква е игричката ви, Делфи? Впръсквате в сутрешната им закуска опиат, притъпяващ мозъка, или ги хипнотизирате с тези ваши фалшиви жълти очи?

По лицето на Делфи се изписа несигурност; Пит се държеше като човек, чиито нерви бяха опънати докрай.

— Отивате твърде далече. — Делфи се наклони напред и впи хипнотизиращия си поглед в очите на Пит.

Тъмнозелените очи на Пит не трепнаха и отвърнаха твърдо на погледа на Делфи.

— Не се напрягайте, Делфи. Изобщо не можете да ме стреснете. Казах ви вече, очите ви са фалшиви. Жълти контактни лещи, нищо повече. Не можете да омагьосате човек, който ви се присмива. Вие сте измамник до мозъка на костите си. Лавела и Робълман. Кого се опитвате да баламосвате? Не сте достоен дори да бършете черните им дъски. Господи, та вие не сте способен да създадете дори сносно впечатление, че сте Фредерик Моран…

Пит внезапно млъкна и се отдръпна настрани, когато Делфи, стиснал зъби от гняв, скочи иззад бюрото и замахна широко със свитата си в юмрук ръка. Ударът беше събрал всяка капка от огромната сила на гиганта, но заслепяващата мъгла на яростта попречи на юмрука му да попадне в целта. Той се препъна, загуби равновесие и докато се строполясваше на пода, Пит заби крак отстрани в кръста му и изкара силен вик на болка от гърдите му. Гигантът остана на четири крака, олюлявайки се ту на една, ту на друга страна.

Настъпи миг на мъртва тишина в цялата стая, после Делфи се хвана за ръба на масивното бюро и се изправи тромаво на крака. Дишаше тежко, на пресекулки, устните му бяха стиснати до бяла права черта.