Усмихнатият труп

- Тогава е бил съживител. И отново търсим изсъхнала кръв, може би мъртво животно. В такъв случай няма да останат толкова следи и е по-лесно да се почисти.

- Сигурна ли си, че е някакъв вид зомби? - поинтересува се Долф.

- Не знам какво друго може да е. Според мен трябва да постъпваме така, сякаш виновникът е зомби. Така поне има откъде да започнем и какво да търсим.

- Ако не е зомби, няма да си имаме и понятие - съгласи се ченгето.

- Точно така.

Той се усмихна, но не беше доволен.

- Надявам се да си права, Анита!

- Аз също - кимнах.

- Ако е дошло оттук, можеш ли да намериш гроба му?

- Може би.

- Може би ли?

- Да, може би. Вдигането на мъртви не е като науката, Долф. Понякога мога да усетя мъртъвците под земята. Неспокойни са. Да позная откога са мъртви, без да гледам камъка. Понякога не мога. - свих рамене.

- Ще ти помогнем, доколкото е възможно.

-Ще трябва да изчакам до смрачаване. Силите ми. са по-големи на тъмно.

- Това е след няколко часа. Можеш ли да направиш нещо сега?

Позамислих се.

- Не. Съжалявам, но не мога.

- Добре. Ще се върнеш ли тук довечера?

- Аха.

- Кога точно? Ще пратя хората си.

- Не знам по кое време. А и не знам колко ще трае. Може да се въртя тук с часове и да не намеря нищо.

- Или?

- Или пък да намеря самия звяр.

- Значи ще ти трябва подкрепление, просто за всеки случай!

Кимнах:

- Съгласна съм, но куршумите дори ако са сребърни, не вършат работа.

- А какво тогава?

- Огнепръскачки с напалм, каквито изтребителите използват за тунелите на гулите - обясних.

- Това не е стандартно въоръжение.

- Ами повикай екип изтребители, да се навъртат в готовност наоколо.

- Добра идея! - Долф си я записа.

- Искам една услуга - обадих се. - Той вдигна глава:

- Каква?

- Питър Бърк е бил убит, застрелян е. Брат му ме помоли да проверя какво е постигнала полицията по случая.

- Знаеш, че не можем да издаваме информация току-тъй.

- Знам, но ако успееш да научиш фактите, аз ще кажа на Джон Бърк само толкова, колкото да поддържам интереса му.

- Ти май се разбираш добре с всичките ни заподозрени - предположи Долф.

- Аха.

-Е, ще поразпитам в „Убийства“. Знаеш ли под чия юрисдикция е бил намерен?

Поклатих глава:

- Не, но мога да разбера. Тъкмо ще имам извинение пак да поговоря с Бърк.

- Каза, че бил заподозрян за убийство в Ню Орлиънс?

- Ахъм - съгласих се.

- И че може да е сторил това. - Долф махна към чаршафа.

- Мда.

- Пази си гърба, Анита!

- Винаги внимавам.

- Обади ми се колкото се може по-рано тази вечер. Не искам хората ми да седят и да кълчат пръсти срещу заплащане за извънреден труд.

- Ще звънна щом мога. Трябва да отложа трима клиенти само за да имам време да дойда.

Бърт нямаше да остане доволен. Денят тепърва започваше.

- Защо не е изяло повече от момчето? - попита Долф.

- Не знам - отвърнах.

Той кимна.

- Добре, значи ще се видим довечера.

- Предай на Лусил много поздрави от мен. Тя как се справя с дип-ломната си работа?

- Почти е приключила. Все ще успее, преди най-малкият да си вземе инженерната диплома.

- Страхотно!

Чаршафът запляска под порива на топлия вятър. Струйка пот потече по челото ми. Безсмислените ми теми бяха на свършване.

- Ще се видим после - казах и тръгнах по склона. Спрях и се обърнах: - Долф?

-Да?

- Досега не бях чувала за точно такова зомби. Може би става от гроба по-скоро като вампирите. Ако онези изтребители и подкреплението се въртят наоколо след здрач, нищо чудно да го спипате как се вдига от гроба и да успеете да го претрепете.

- Колко е вероятно?

- Не особено, но е възможно - уточних.

- Не знам как ще обясня извънредния труд, но ще се справя.

- Ще дойда веднага щом мога.

- Че какво по-важно може да има от това? - изуми се Долф.

Усмихнах се.

- Нищо, което би пожелал да научиш.

- Хайде, опитай!

Поклатих глава. Той кимна.

- Довечера, колкото се може по-рано.

- Колкото се може - съгласих се.

Детектив Пери ме изпрати. Може би от учтивост, може би просто искаше да се махне от corpus delicti¹¹. Не го виня.

- Как е жена ти, детектив?

- Чакаме първото бебе след месец.

Усмихнах му се:

- Не знаех. Моите поздравления!

- Благодаря! - Внезапно лицето му се помрачи и между тъмните му очи се очерта бръчка. - Смяташ ли, че ще открием тази твар, преди да убие отново?

- Надявам се - отвърнах.

- И какъв е шансът?

Какво искаше - успокоение или истината? Истината.

- Нямам ни най-малка представа.

- Надявах се, че няма да го кажеш.

- Аз също, детектив! Аз също!

11

И кое беше по-важно от залавянето на твар, изкормила цяло семейство? Нищо, абсолютно нищо. Но до смрачаване оставаше доста време, а и аз си имах други проблеми. Дали Томи ще се върне при Гей-нър да му предаде какво съм казала? Да. А Гейнър ще приеме ли вестта с лека ръка? Вероятно не. Нуждаех се от информация. Трябваше да науча докъде може да стигне той. Репортер. трябваше ми репортер. Ър-винг Гризуолд идва на помощ!