Усмихнатият труп

Добрах се до някакъв мотел, но всичките им бунгала бяха на по един или два етажа, а някои - ужасно изолирани. Исках да съм сред хора. Задоволих се със „Стауфър Конкорс“, който не е особено евтин, но пък ще принуди зомбитата да се возят на асансьори. А хората имат навика да усещат смрад в асансьора. „Стауфър Конкорс“ освен това предлагат рум-сървис дори в този нечовешки час призори. Аз имах нужда от румсървис. Кафе - дайте ми кафе!

Момчето на регистратурата ме погледна с изражение от типа „ококорих се, но съм твърде любезен, за да го кажа на глас“. В асансьорите имаше огледала и в течение на няколко етажа нямаше какво друго да правя, освен да съзерцавам образа си. В косата си забелязах засъхнали окървавени кичури. От дясната страна на физиономията ми, точно под косата и чак до врата се точеше голямо петно. Не го бях видяла в огледалото вкъщи. Шокът те кара да забравяш едно-друго.

Но не кървавите петна бяха накарали младежа да ме погледне така. Освен ако човек не знае какво да търси, няма да забележи, че това е кръв. Не, проблемът беше, че кожата ми имаше мъртвешки бял цвят, като на чист лист. Очите ми, които са съвършено кафяви, изглеждаха почти черни. Бяха големи и тъмни и. странни. Стресната, аз се погледнах отново. Изненадана, че съм жива. Може би. Все още се борех с вълната на шока. Все едно колко корава се чувствах, лицето ми издаваше нещо различно. Когато шокът преминеше, щях да успея да поспя. Но дотогава щях да чета папката на Гейнър.

Стаята беше с две легла. Повече пространство, отколкото ми трябваше, но какво, пък? Извадих си чисти дрехи, оставих файърстара в чекмеджето на нощното шкафче и взех браунинга с мен в банята. Ако внимавах и не пусках душа с пълна сила, можех да закача презраменния кобур на закачалката за кърпи в задната част на банята. Дори нямаше да се намокри. Макар че, честно казано, повечето съвременни оръжия не страдат от влагата. Стига след това да ги почистите добре. Повечето пистолети дори стрелят под вода.

Обадих се на рум-сървиса, заметната само с кърпа. Почти бях забравила. Поръчах кана с кафе, захар и сметана. Отсреща попитаха дали искам безкофеиново. Отказах любезно. Бяха малко нахални. Все едно сервитьорът да те пита дали искаш диетична кола, ако не си поръчал из-рично. Мъжете никога не ги подкокоросват за диетична кола, дори ако са шкембести.

Бях напълно способна да изпия цяла кана кофеин и пак да спя като бебе. Кафето нито ме държи будна, нито ме прави нервна. Просто има приятен вкус.

Да, щяха да оставят количката зад вратата. Не, нямаше да чукат. Щяха да добавят кафето към сметката ми. Чудесно, съгласих се аз. Разполагаха с номера на кредитната ми карта. Когато си с пластмасовото чудо в ръка, винаги си склонен да ти добавят разни неща към сметката. Поне докато издържи лимитът.

Заклещих под дръжката на вратата облегалката на един стол. Ако някой напънеше отвън, щях да чуя. Вероятно. Заключих банята и вкарах пистолета под душа заедно с мен. Осигурих си толкова безопасност, колкото изобщо бе възможно.

Нещо, свързано с голотата, ме кара да се чувствам уязвима. Предпочитам да се изправя пред лошите типове облечена, а не съблечена. Предполагам, че това се отнася за всички.

Дебелата превръзка върху раната от ухапване на рамото ми се оказа проблем, защото исках да си измия косата. Трябваше да изчистя кръвта, все едно с превръзка или без.

Използвах малките бутилчици шампоан и балсам. Ухаеха така, както се предполага, че миришат цветята, само дето истинските не постигат този аромат. Кръвта бе засъхнала на ивици по тялото ми. Изглеждах като леопард. Стичащата се в канала вода беше розова.

Отиде цяла бутилка шампоан, преди косата ми да заскърца от чистота. При последното изплакване водата се просмука в превръзката на дясното ми рамо. Болката бе остра и настоятелна. Не трябваше да забравям за ваксината срещу тетанус.

Изтърках тялото си с кесе и изхабих цяло парче сапун. Когато свърших с тази задача и бях толкова чиста, колкото изобщо бе възможно, се пъхнах под горещата силна струя. Оставих водата да се стича по гърба ми и по тялото. Превръзката и бездруго отдавна се бе намокрила.

А ако не успеех да свържа Доминга със зомбитата? Ако не успеех да намеря доказателства? Тя щеше да опита отново. Вече бе заложена гордостта й. Беше ми пратила две зомбита, а аз ги попилях. С малко помощ от страна на полицията. Доминга Салвадор щеше да го сметне за лично предизвикателство.

Тя беше вдигнала зомби, което напълно се бе измъкнало от контрола й. И предпочиташе да мрат невинни хора, вместо да признае грешката си. А и предпочиташе да ме убие, вместо да ме остави да го докажа. Брей, каква злобна кучка!

Сеньора Салвадор трябваше да бъде спряна. Ако заповедта не ни помогнеше, тогава щеше да се наложи да проявя практичност. Тя вече ми бе изяснила, че въпросът е на живот или смърт. Предпочитах смъртта да е нейна. И ако бе нужно, щях да се погрижа лично.