Вече е все едно…

— Той беше замесен в едрия бизнес с наркотици заговори с нисък глас Олга. — Започна като дребна риба, продаваше „прашец“ и вземаше изкуствен „процент“. Това беше по времето, когато се запознах с него. По-късно гешефтът се разрасна и Кетли се зае да трупа пари. Уейдмър му беше шеф. Голямата клечка беше Глисън. На Кетли му писна да получава заповеди и той открадна списъка с клиентите…

— Стоп! — гласът на Дъфи прокънтя така, като че ли щракнаха стоманените челюсти на капан. Той извади малкия бележник от джоба си и го сложи на завивката пред нея. — Това ли е списъкът?

Смаяната физиономия на Олга му отговори утвърдително.

— Значи това е… — рече Уилям. Прекара палец през страниците на тефтерчето. — Ами да, онези приятелчета не могат да оперират без този поменик… Консуматорите сигурно се тръшкат от наркотичен глад. Затвори очи и се опита да мисли.

— Как… как се сдоби с него? — запита тя.

Дъфи отвори очи.

— Улов от бърлогата на Кетли. Анабел се юрна да го търси и аз й го отнех. Така нещата стават съвсем прозрачни. Божичко! Действали са наистина с размах. Виж само кои са имената, дявол да го вземе!

Олга го хвана за ръката.

— Ще измъкнат бележника от тебе — каза тя с прокрадващ се в очите й страх. — Той означава за тях милиони.

Дъфи се изви на една страна и се взря в нея. Измореният му поглед „обискира“ лицето й.

— Знаеш ли — поде бавно той, — преди години често си мечтаех да попадна в подобно положение. Да имам възможността да задигна един милион долара от шайка гангстери. Ето че шансът е налице. Ще скарам двама, за да спечели третият — тоест аз.

— Какво имаш предвид?

— Ако разберат, че си пропяла, ще ти видят сметката. Харесваш ми, скъпа. Ще се включиш ли на моя страна?

— По какъв начин? — Очите на Олга възвърнаха своята проницателност.

— Има един тип, Морган — каза Уилям. — Не си чувала за него. Не ми е съвсем ясно откъде смуче, като изключим, че притежава нюх към лесните пари.

— Морган ли? — погледна го озадачена тя.

Набързо и без излишни подробности той й разказа за Морган и за тримата бандити.

— Възнамеряваха да изнудят Анабел. Напълно достатъчно е да се публикува някоя снимка на Кетли и Анабел, за да бъде изваден от равновесие старият Инглиш. Предположих, че работата е по-дебела. Господи! Държах се като неин благодетел с мисълта, че са убили Кетли, за да го припишат на нея. Всъщност тя собственоръчно е затрила този плъх, а аз бях пълен балама, че й помогнах да се отърве от трупа. Както и да е, това си е неин проблем. Ще продам бележника на онзи, който предложи най-високата цена.

— Какво би накарало Морган да го купи? — попита Олга.

Дъфи се ухили.

— Размърдай си мозъка — отвърна. — Цялата тази компания е червива от мангизи. — Той потупа тефтерчето. — Биха дали мило и драго, за да потулят скандала. Как ще се чувстват, ако се разчуе, че са ползвали опиати?

Тя се облегна назад в леглото и се замисли. След известно време рече:

— Струва ми се, че си попаднал на голяма работа…

Уилям прибра бележника.

— Права си, че съм напипал нещо — призна той. Пък и защо не? Защо, по дяволите, да не изкарам малко пари от тези боклуци? Защо да не го направиш и ти?

— Колко ще бъдат парите? — поинтересува се Олга.

— Петдесет бона, сто бона… От тоя род.

Тя отново легна по гръб и прекара ръка през гъстите си коси. Дъфи си каза, че е наистина с много красива женичка.

— Доста неща бихме могли да направим с толкова пари, нали? — напевно произнесе Олга.

Той погали ръката й.

— Да, доста неща… — съгласи се. Хвърли поглед към часовника и с мъка се изправи. — Ще дремна малко. Очертава се работа.

Тя улови ръката му.

— Имаш толкова изтерзан вид!

Уилям скалъпи някаква усмивка.

— Откровена си като самата смърт, сестричке.

Виждаше я пред себе си, очите й силно блестяха и гърдите й рязко се повдигаха и отпускаха под завивките.

— Мога да те накарам да се почувстваш по-добре… Ще дойдеш ли? — каза тя, вперила поглед в неговия.

Дъфи отново приседна на кревата.

— Ти си прекрасна! — възхити й се той. — Не тази вечер. Утре ще се изнесем оттук. — Замълча, после посочи с глава към съседната стая. — Те са свестни хора. Не би било честно спрямо тях… Утре!

Погали лицето й.

— Алис няма грешка, какво ще кажеш? — отстъпи от леглото Дъфи. — Двамата не бива да научават. За тази история ще знаем само ние.

Тя го проследи с поглед докато излезе от стаята, после угаси лампата. Дълго лежа в тъмнината, преди да заспи.

Втора част

Краят

Девета глава

Дъфи влезе в гаража на Рос и обгърна с поглед мрачното хале. Рос се показа от малкия офис в отсрещния край на помещението. Беше огромен и дебел, с лъщящо, направено сякаш от гума лице. Той тежко се понесе по омасления бетонен под, като махна с късата си масивна ръка.

— Не ми казвай — изхъхри шишкото, щом зърна Дъфи. — Нека да отгатна самичък.

Устните на Дъфи се разтегнаха в тъжна усмивка.

— Не съм те виждал от години — отвърна.

— Обзалагам се, че си загазил.

Уилям поклати глава.

— Грешиш — каза му. — Случаят не е такъв. Просто ми се дощя да профукам малко мангизи при тебе.

Рос положи широката си длан върху рамото на Дъфи.