Вече е все едно…

— Три години не видях бял мъж. Филипинци, индуси и китайци да, но нито един бял.

Уилям неспокойно се размърда. Беше му неприятно.

— Точно когато бях на път да се предам, се появи Кетли. Можеш ли да си го представиш? Аз очаквах поредното от онези пламенни, дребнички жълтеникави мъжлета, а в стаята ми влезе той. Кетли лапна по мене и аз му дадох всичко, на което бях способна. Реши, че бих могла да съм му от полза, така че ме извади от въпросната дупка и ме настани в сегашната къщурка.

— По какъв начин си била полезна на човек като Кетли? — поинтересува се Дъфи.

Изражението й стана по-твърдо.

— Нима не ти разказвам всичко? — отвърна му.

— Разбира се, но не звучи особено добре. — Той се подпря на лакти.

Олга повдигна рамене с досада.

— Така е. Кетли имаше нужда от жена, помощничка в своя бизнес. Караше ме да играя ролята на „домакиня“ за неговите мухльовци. Аз му уреждах запознанства сред висшето общество. Благодарение на мене направи купища пари. Държеше се на ниво — плащаше ми щедро. Тя въздъхна, кършейки ръце. — Сега горкият нещастник е мъртъв.

Телефонът в съседната стая започна да звъни. Дъфи не се и помръдна, за да вдигне слушалката.

— Какво има? — попита Олга. — Не желаеш ли да се обадиш?

— Нека си звъни — рече той и я погледна.

Телефонът замлъкна. Тя остана известно време втренчена в него, после каза:

— Да… да… да!

Дъфи се протегна и грубо я придърпа към себе си.

— Луд съм по тебе! — призна, притиснал устни до шията й.

Телефонът поднови звъненето. Продължи да отеква дълго време, след което престана. Една муха упорито жужеше от стая в стая, блъскайки се в прозорците с елегантни малки плонжове.

Дъфи лежеше на леглото, полузатворил очи, и чувстваше как мускулите на тялото му изпадат в безтегловност. Олга се унасяше в сън. Той я съзерцаваше. Времето беше загубило значение за него. Изпитваше пълно удовлетворение от това, да я гледа. Тялото й беше силно и бяло. Плътта й беше стегната. Помисли си, че изглежда добре.

Протегна ръка и нежно докосна нейната коса. Тя се раздвижи и отвори очи. Усмихна се.

— Хвана ме — каза Уилям. — Няма мърдане.

— Искам да замина с тебе надалеч — рече Олга, като сложи ръката си върху неговата. — Искам да се махна от всичко това. Няма да ме изоставиш, нали? — Произнесе „нали“ много настойчиво.

— Нещата ще се оправят, ще видиш — поклати глава той.

Телефонът зазвъня упорито. Тя се надигна. През тялото й премина лека тръпка.

— Не, не отивай! — каза му. — Зарежи го…

Дъфи се поколеба, сетне стана от леглото. Погледна я, засмя се и тръгна към съседната стая. Вдигна слушалката от вилката.

— Кой е? — попита грубо.

— Обажда се Глисън — долетя сипкавият бръмлив глас.

Уилям придърпа един стол и седна. Очите и устата му изведнъж станаха сурови.

— О’кей — отвърна. — Не те очаквах толкова скоро.

— От доста време звъня! — В интонацията на Глисън имаше едва доловима нервна нотка.

— Е, този път нали ме намери.

— Ще купя онова нещо от тебе за петнадесет бона — изрече другият на един дъх.

Дъфи се ухили в слушалката.

— Май започвам да оглупявам — рече. — Причу ми се, че каза петнадесет хилядарки.

Глисън направи кратка пауза, след това отвърна.

— Не мога да дам повече. Петнадесет бона!

— Що за евтин негодник си?! Не милееш ли да си прибереш обратно списъка? Той е точно толкова ценен, колкото и едно свидетелско показание срещу собствените ти съучастници.

— Слушай! — Дъфи почти видя как ръката на Глисън се впива в телефона от вълнение. — Не съм в състояние да намеря повече пари. Ще ти направя едно почтено предложение. Петнадесет хиляди плюс петпроцентов дял от сделките.

— Уф! Използвай си мозъка… — Уилям се премести към ръба на стола. — Не съм толкова тъп. За какво му е петпроцентов дял на един труп? Не бих ти имал и секунда доверие. Сдобиеш ли се веднъж с въпросния поменик, ти червата си ще изплюеш, но ще ми видиш сметката. Не, или пари в брой, или нищо!

— Проклет кучи син! — изруга Глисън.

— Остави, това е без значение. Представа нямаш, с кого си се заловил. Имам си още един купувач. Или ще се бръкнеш дълбоко за бележника, или другото приятелче ще го получи.

На отсрещния край на линията се възцари гробна тишина и Дъфи се пресегна за цигара. Нямаше нужда да предприема нищо и разполагаше с много време, за да наложи своето. Тогава Глисън рече:

— Значи така смяташ да водиш играта, а?

— Позна. Двама се карат, третият печели. Не е спешно, но е за предпочитане да започнеш с преразглеждането на намеренията си.

— Ще ти се стовари цяла планина от неприятности — каза онзи. Гласът му стана изненадващо уверен. Вече не приличаше на възбуден човек. — Или ще бъдеш почтен спрямо мене Дъфи, или…

— Я слушай, боклук такъв! Не можеш да ме уплашиш. Знам, че съм те настъпил точно по мазола. Щом ти харесва, тръгни да наддаваш първоначално от петнадесет бона, но цената ще стигне тавана! — Уилям затвори слушалката и се облегна назад.

От спалнята излезе Олга. Не беше облечена.

— Правилно ли постъпваш? — запита го тя.

Дъфи се приближи до нея и я прегърна.

— Това е верният път — рече й. — Ще отнеме известно време, но ще донесе максималната сума.