Вече е все едно…

Глисън замълча за момент, сетне рече:

— Невъзможно ми е да ги донеса в брой. Ще ти дам чек.

— В брой! — Тонът на Дъфи беше непреклонен. — Довечера около осем и половина ще хапна в „Ред Рибън“. Не се ли появиш там, докато свърша, край на сделката. И цялата сума да бъде в брой! — Той тръшна слушалката и се изкачи по стълбите.

Олга беше коленичила пред един огромен куфар. Подът бе осеян с нейни дрехи.

— Мили Боже… — каза Уилям.

Тя изви, глава и му се усмихна.

— Ела и помогни! — подкани го.

Той хвърли поглед към малкия часовник върху полицата над камината. От мястото, където стоеше, тънките му стрелки едвам се различаваха. Беше шест и тридесет. Хвана Олга за лактите и я издърпа на крака.

— Слушай, бебчо — търпеливо заговори той. — Пътуването ще бъде кратко. Остави всички тези партакеши. Просто си вземи една чанта. Когато се измъкнем от аферата, ще ти купя целия свят.

— Толкова са красиви… — нацупи се леко Олга. Обърна се и разходи очи по разпилените наоколо неща.

— Хайде! — настоя Дъфи. — Времето напредва.

Двамата заедно опаковаха две обемисти дамски чанти. След това той слезе на долния етаж. Влезе в кухнята и откри пълна бутилка скоч. Взе две чаши и отново се качи горе. Сложи алкохола на масичката до леглото и каза:

— Да пийнем по чашка!

Олга се приближи, разкъса тънката опаковка на шишето и перна с пръст винтовата запушалка. Наля във всяка чаша по четири пръста уиски.

— За нас! — вдигна тост Уилям и те отпиха. — Тази вечер ще се натъпчем в „Ред Рибън“.

Тя добави малко джинджифилова сода в питието си.

— А после?

— Глисън може би ще донесе парите. Така мисля… Ако го направи, ще се качим на „Буика“ и бързо ще се изпарим от града.

— Ами списъците?

Дъфи кимна.

— Естествено, че не съм забравил за тях. Веднага отивам да ги прибера. Ще отсъствам около половин час. Ти се преоблечи. Сложи си нещо, с което ще ти бъде удобно да пътуваш.

Олга пристъпи към него и плътно обви с ръце врата му.

— Какво значи това? — запита я той.

Тя се надигна на пръсти и припряно зашепна в ухото му. Дъфи погледна към часовника, после поклати глава.

— Не сега — прозвуча тихият му отказ.

Нейните хладни ръце се напрегнаха, придърпвайки главата му надолу.

— Моля те… — едва чуто прошепна Олга. — Сега!

Уилям нежно залепи устни върху нейните и я притисна към себе си, но умът му блуждаеше другаде. Мислеше за Глисън, за Морган, за начина, по който щеше да се измъкне от града. Беше изненадан от нея. Каза си, че моментът е дяволски неподходящ за такива неща.

Тогава вдигна ръце, разкъса прегръдката й около шията си и я отдалечи от себе си, без да я пуска.

— Довечера! — твърдо каза той. — Виж колко е часът. Трябва да успея за банката.

По лицето на Олга плъзна лека червенина и тя се извърна, без да го погледне.

— Банката няма ли да бъде затворена? — отвърна му, като продължаваше да стои с гръб към него. Направи му впечатление, колко безжизнен беше станал гласът й.

— Да, но аз съм уредил въпроса. Има финансова ревизия, която ги задържа до късно. Касиерът ми е приятел. Предупредил съм го, че списъкът може да ми потрябва по никое време.

Дъфи се приближи до нея.

— Нали не ми се сърдиш? — гальовно рече той, вземайки я в прегръдките си.

Олга изви глава. Лицето й още руменееше.

— Не, не се сърдя. — После възкликна пламенно: — Само да свърши всичко! Само да успеем да се изплъзнем здрави и читави с парите!

— Не се тревожи — каза Уилям. — Сделката ще мине гладко, ще видиш.

— Но ти не разбираш — рече тя, а гърдите й силно се повдигаха и отпускаха. — Не разбираш, Бил! Преживяла съм толкова много… и… и сега намерих тебе. Боя се, че няма да има добър край.

— Ей! Не бива да се вълнуваш — успокои я Дъфи. — Казвам ти, че ще се справим с тази афера. Очаква ни прекрасен живот. Ще се заринем в пари. Ти и аз. Ще имаме толкова, че ще си палим камината с тях… само почакай.

— Предчувствам, че ще се случи нещо ужасно — съвсем тихо промълви Олга.

— Престани, скъпа! — рече Дъфи. — Уискито те хвана. — Целуна я и му беше необходимо известно усилие, за да я отдели от себе си. След това се насочи към вратата. — Няма да се бавя — подхвърли през рамо и затвори зад себе си.

Тя стоеше като вкаменена на мястото, където беше я оставил. После неочаквано произнесе с приглушен глас:

— Върни се, страх ме е! Върни се, Бил!…

Отвън на улицата Дъфи се спря, за да запали цигара. Хвърли кибритената клечка и се качи в „Буика“. Докато палеше мотора, забеляза в огледалото за обратно виждане как един огромен „Пакард“ зави по нея и започна бавно да се приближава към него. Той го стрелна с очи и включи на скорост. Мозъкът му продължаваше да обмисля планове за бъдещето.

Натисна педала и рязко подкара „Буика“. „Пакардът“ изчезна от огледалото и Дъфи съвсем забрави за него.

В банката го забавиха за кратко. Срещна затруднение, докато убеди пазача, че има уговорка да се види с касиера. Онзи беше упорит ирландец с едро месесто лице и не особено много сиво вещество. Уилям бавно му повтори своите обяснения.

— Ясно — закима с глава пазачът. — Но учреждението е затворено, разбирате ли? — Произнесе последната си дума с осезаем триумф.