Вече е все едно…

— Ще ти кажа. Глисън върти на широка нога изнудване чрез наркотици сред някои от най-важните клечки във висшето общество. Държи ги толкова изкъсо, че направо пищят от страх. Нашият човек събира на техен гръб пенсийка от почти един милион долара. Това беше ли ти известно?

Морган поклати глава. Дебелите му устни леко се накъдриха.

— Едва ли е вярно — рече той. — Глисън е само дребен пласьор. Поне беше такъв по времето, когато го познавах.

Дъфи се изсмя.

— Не си актуален — каза. — Той се е вмъкнал във висшите кръгове, но е достатъчно хитър да го пази в тайна. Няма никакви изгледи някой от политическите босове да му издърпа ушите заради това, което прави.

— Глисън не ме интересува — заяви в крайна сметка Морган.

Уилям кимна.

— С положителност е така — съгласи се той. — Но не би се отказал от неговия бизнес, нали?

— Ако пожелая територията му, ще я превзема — каза Морган и тръсна голяма бучка пепел в пепелника.

Дъфи се облегна назад и впери поглед в тавана.

— Глисън притежаваше списък на всичките си клиенти и на сумите, които плащат за протекция — рече.

Другият го изгледа остро.

— „Притежаваше“ ли каза?

— Да, точно така. Сега е у мене — отвърна Дъфи, продължавайки да не откъсва поглед от тавана.

Морган се умълча, после се обади:

— Разбирам…

— И вече е пуснат в продажба — добави Уилям.

Онзи стана изкуствено небрежен. Дъфи едва не се изсмя в лицето му.

— Може да е от полза някому… — чу го да казва.

— Не разбра докрай идеята ми — отвърна той. Говореше бавно, като на дете. — Щерката на Инглиш е свързана с Глисън. Тя е пълно куку. Двамата заедно практикуват този рекет. И печелят от него баснословно. Благодарение на списъка ти би могъл да разстроиш малката им комбина, да хванеш Инглиш натясно и да си „завъдиш“ триста едри шарана, които да ти пълнят скута с мангизи срещу едното премълчаване на имената им.

Морган дръпна от пурата си.

— Звучи примамливо по начина, по който го представяш — рече той.

— Възможността е добра. Затова ти я предлагам.

— С какво съм заслужил жеста?

— Имаш пари…

— Колко искаш?

— Петдесет хилядарки — отвърна Дъфи. — Нямам предвид тридесет или четиридесет. Цената е петдесет, държа на нея.

Морган сви рамене едва видимо.

— Мисля, че никога няма да си пробуташ стоката за такава сума пари — каза.

Дъфи се изправи.

— Добре — съгласи се той. — Ще си получа парите от другата страна. Защо да ми пука?

— Почакай. Пропускаш нещо… — хвърли му лукав поглед Морган. — Ти ми предостави чудесна информация. В това няма съмнение. Помисли си дали сам би платил толкова много пари? Забравяш, че разполагам с три момчета, които ги сърбят ръцете за работа. Нямам намерение да плащам фантастични цени за подобни удари. Знаеш ли как бих постъпил аз, ако притежавах този списък?

— Какво би направил? — попита Дъфи.

Морган се ухили. Приличаше на вълк.

— Това, което си сторил самият ти. Щях да направя копия и да ги продам на двете страни.

По лицето на Уилям се изписа тотално объркване.

— Добра идея — успя да каже въпреки всичко.

— Някога е била добра, но вече не е — поклати глава Морган. — Когато продадеш списъка на Глисън, аз ще намина при него и ще му го взема.

— Не си ли прекалено самоуверен? — отбеляза със студена усмивка Дъфи.

Другият за пореден път сви масивните си рамене.

— Ще ти кажа и още нещо — добави той, изтърсвайки пурата си в пепелника. — След като Глисън ти плати, ще изпратя Джо да прибере от тебе петдесетте хиляди. Това ще ти бъде за урок.

Дъфи се насочи към вратата.

— Мисля, че ние двамата няма да се разбираме особено добре за в бъдеще… — мрачно констатира той. — Съжалявам!

— Действително ще съжаляваш! — съвсем тихо рече Морган.

Уилям отвори вратата. Джо стоеше непосредствено пред нея. Погледна през рамо към Морган.

— Това беше всичко засега, нали?

Той поклати глава. После му хрумна нещо и отвърна:

— Чакай!

Дъфи се спря. Не се обърна изцяло с гръб към Джо, а само три четвърти, така че да може да го наблюдава с периферното зрение.

— Да?

Морган вдигна петте банкноти от масата.

— Предлагам ти да ги вземеш и да ми предадеш списъка.

— От къде на къде?! — Дъфи беше напълно изумен.

— Не можеш да влезеш в играта — рече онзи. — Слаб си. Какво би могъл да противопоставиш на организация като моята? Осъзнай се, дребен негодник такъв! Откъде ще дойдат парите за твоята защита? Кой ще се наеме да се сработва с един уволнен щракач на снимки? Трябва да си се побъркал, за да дойдеш при мене с подобна оферта. Ето, дай ми списъка и вземи петстотинте долара. Толкова струваш. Пък ще си спестиш и много мъки…

Изражението на Дъфи не се промени, но от погледа му изведнъж повея мраз.

— Слаб значи? Това ли било? — уточни той.

Морган сви рамене.

— Достатъчно време загубих с тебе. Пръждосвай се! Ще свърша работата сам. — Той пъхна петте банкноти в джоба си, след което рязко вдигна поглед. — Искам списъка до довечера — произнесе с безизразен глас. — Няма къде да мърдаш. Списъкът до довечера, или ще насъскам Джо след тебе!

Дъфи кимна. Промъкна се внимателно покрай бияча, който му се ухили, после се запъти към изхода и слезе по стълбите.

Олга го погледна и рече:

— Значи не се хвана…