Вихърът на Жътваря

— На брат ми значи. Толкова ли близо са били?

Младият воин се приближи, крачеше небрежно. Беше смугъл, не по-различен от Тайст Едур. Въртеше верижка в дясната си ръка — пръстените в двата й края се вихреха в сумрака като мъгливо петно.

— Силхас Руин — каза той. — Поздравявам те от името на Ордена на Оникса на Андара. Много време изтече, откакто за последен път сме срещали Тайст Андий не от нашата колония. — Широката му уста се усмихна насмешливо. — Изобщо не изглеждаш така, както очаквах.

— Думите ти са на границите на оскърблението — отвърна Силхас Руин. — Така ли иска да ме посрещне Орденът на Оникса?

Младият воин сви рамене, верижката изтрака и спря за един такт, после отново се разви и завъртя.

— По пътеката пред вас има прегради на К’риснан — капани и примки. Нито ще намериш онова, което търсиш, в Блуроуз, нито в самия град, нито в Джасп или Аутбаунд.

— Откъде знаеш какво търся?

— Той каза, че ще дойдеш, рано или късно.

— Кой?

— Брат ти, кой. Не успя да дойде навреме, за да предотврати убийството ти, нито избиването на твоите следовници…

— Отмъсти ли за мен?

— Момент — прекъсна ги Серен Педак. — Ти как се казваш?

Белозъба усмивка.

— Клип. И да ти отговоря, Силхас Руин: той не беше склонен да избива Тайст Едур. Скабандари Кървавото око бе унищожен от Древни богове. Проклятие бе хвърлено над земята на запад оттук, отхвърляше дори освобождението в смъртта. Едурите бяха разпръснати, нападнати от ледове, отдръпващи се морета и ужасни бури. Заради проклятието на Омтоуз Феллак оцеляването им бе подложено на риск и Рейк ги остави на него.

— Не помня брат ми да е бил толкова… милостив.

— Ако нашите истории за онова време са точни — каза Клип, — значи е бил твърде зает. Раздирането на Куралд Емурлан. Слухове за Оссерк в околността, капризен флирт с лейди Енви, спорове и колеблив съюз с Килмандарос и след това, накрая, Силана, Елейнта, която се появява до него от Емурлан при затварянето на портала.

— Изглежда, повечето от онова време е добре известно сред вашия Орден — отбеляза хладно Силхас Руин. — Останал е задълго с вас значи.

— Той никъде не остава много задълго — отвърна Клип, като че ли развеселен от нещо.

Серен Педак се зачуди дали младежът съзнава колко близо е да ядоса Силхас Руин. Още няколко такива думи и главата на Клип щеше да се изтърколи от раменете му.

— Задачата ви е да ни отведете до целта ни ли? — попита тя Тайст Андий.

Нова усмивка, ново тракване на верижката.

— Да. Вие ще бъдете, мм, радушно посрещнати като гости на Андара. Макар присъствието на двама ледерии и Тайст Едур да е донякъде проблематично. Орденът на Оникса бе обявен извън закона, както знаете, и подложен на жестоки репресии. Андара е последното тайно убежище на нашия народ. Местоположението му не трябва да бъде научено.

— Какво предлагате? — попита Серен.

— Остатъкът от това пътуване — отвърна Клип — ще е през лабиринт. През Куралд Галайн.

Силхас Руин поклати глава и изсумтя.

— Започвам да разбирам. Кажи ми, Клип, колко магьосници на ордена обитават в Андара?

— Петима — и са последните.

— И могат ли да се съгласят на нещо?

— Разбира се, че не. Аз съм тук по заповед на Ордант Брид, Господаря Риви на Скалата. Заминаването ми от Андара мина без произшествия, иначе най-вероятно нямаше да съм тук…

— Ако те беше засякъл друг от Ордена.

Кимване. После:

— Имаш ли търпението да изчакаш бурята, която ще донесе пристигането ти, Силхас Руин? Аз — не.

— Значи поздравът ти преди малко трябва да се уточни. Орденът не ни очаква радушно. По-скоро ни очаква този Ордант Брид.

— Те всички държат да говорят от името на Ордена — каза Клип и очите му блеснаха — и в повечето случаи това противоречи на другите. Е, виждам вече, че нямате търпение. — Верижката в дясната му ръка се завъртя и щом се изпъна, вдясно от него се появи портал към Мрака. — Повикайте другите, бързо — каза Клип. — В този миг се сбират обвързани в служба на Тайст Едур духове. Разбира се, всички те бленуват за освобождение. Уви, не можем да им го дадем. Но техните господари Едур наблюдават през техните очи, а това не бива.

Серен Педак се обърна да повика другите.

Клип пристъпи встрани и се поклони.

— Силхас Руин, каня те да преминеш първи и да познаеш отново прегръдката на истинския Мрак. Освен това — добави той и се изправи, щом Руин закрачи към портала, — от теб за всички нас ще се получи ярък маяк…

Един от мечовете на Силхас Руин изсъска — блеснала в тъмното мълния. Острието посече там, където допреди миг беше вратът на Клип, но младият воин се беше извил назад… достатъчно, та оръжието само да пропее във въздуха.

Тих смях от страна на младежа, изумително безгрижен.

— Той каза, че ще си ядосан.

Силхас Руин го изгледа, после се обърна и мина през портала.

Серен Педак вдиша дълбоко, за да успокои разтуптяното си сърце, и изгледа гневно Клип.

— Нямаш представа…

— Нима?

Дойдоха и другите. Удинаас — все така беше гушнал Кетъл — бегло изгледа Клип, преди да подкара коня си в цепнатината.

— С бог ли искаш да кръстосаш мечове, Клип?

— Той се изнерви. О, бърз е, няма спор, и с две оръжия ще е труден за оправяне, признавам…