Вихърът на Жътваря

— Томад мечтаеше за смъртта на сина си, а Ханради Халаг търсеше душата му — и се провали.

Магьосникът-крал я изгледа изпод гъстите си вежди.

— А моят К’риснан опита ли същото с Трул Сенгар?

— Не, защо? Самият Рулад уби Трул. Окова го в Новородения. Ако това трябваше да е тайна, провалило се е. Ние чухме… ние, робите, чуваме всичко…

— Чувате, да. И затова можем да си помогнем един на друг. Перната вещице, ти искаш да видиш тази проклета империя рухнала — аз също. И когато се случи това, знай: искам да направя дом за своите едури. Да ги върна в северните ни земи. Ако югът е в пламъци, това не е моя грижа — оставям ледериите на ледериите, защото за никой от нас няма по-сигурна рецепта за унищожение. Знам го от самото начало. Ледер не може да се самосъхрани. Нейният апетит е пристрастеност и този апетит надвишава ресурсите, които й трябват, за да оцелее. Вашите хора вече са прекрачили този праг, въпреки че не го знаят. Това беше моята мечта, Перната вещице, да издигна стена и с нея да осигуря неуязвимостта на Тайст Едур. Кажи ми, какво знаеш за предстоящата война на изток?

— Каква война?

Ханан Мосаг се усмихна.

— Разнищването започва. Нека всеки от нас да хване една нишка, ти в единия край, аз — в другия. Зад теб са робите. Зад мен — всички К’риснан.

— Трул Сенгар жив ли е?

— Феар Сенгар е този, който търси начин да унищожи Рулад. А аз съм решил да му помогна да го намери. Решавай сега, Перната вещице. В съюз ли сме?

Тя си позволи нещо като усмивка.

— Ханан Мосаг, когато дойде моментът на унищожението… гледай да пълзиш бързо.

— Не искам да ги виждам.

С тези думи императорът се изви на трона си и се вторачи в стената вляво. Мечът в дясната му ръка, с върха, опрян на подиума, трепереше.

На застаналата в алкова от другата страна Нисал й се искаше да се втурне напред, да прегърне измъчения, уплашен едур.

Но Трайбан Гнол стоеше изправен пред трона. Тази аудиенция бе негова и само негова. Канцлерът нямаше да допусне нейната намеса. Явно ненавиждаше самото й присъствие, но за тази подробност Рулад бе настоял — единствената победа на Нисал дотук.

— Ваше величество, съгласен съм с вас. Вашият баща, уви, настоя да ви предам неговите желания. Той би искал да поздрави най-обичния си син. Освен това носи ужасни вести…

— Любимите му — измърмори Рулад и очите му пробягаха из залата, сякаш търсеше изход за бягство. — Обичен? Негова дума? Не, не мисля. Това, което обича, е властта ми — иска я за себе си. За себе си и за Бинадас…

— Простете, че ви прекъсвам, ваше величество — каза Трайбан Гнол, свел глава в нисък поклон. — Има вести за Бинадас.

Императорът трепна. Облиза пресъхнали устни.

— Какво се е случило?

— Знае се — отвърна канцлерът, — че Бинадас е убит. Командвал е част от флотата. Имало е битка с неизвестен противник, приложена е била ужасна магия и останките от двете флоти били запокитени в Новородения, за да продължат сражението си в онзи наводнен свят. Всичко това е само предисловието. След като останалите вражески кораби побягнали, върху кораба на Бинадас връхлетял демон. Яростта му била такава, че всички едури били избити. Самият Бинадас бил прикован за стола си от копие, хвърлено от онзи демон.

— Как… — изграчи Рулад. — Как са разбрали всичко това?

— Вашият баща е… сънувал. В този сън се е оказал мълчалив, призрачен свидетел, привлечен там като по каприза на някой злонамерен бог.

— А демонът? Той още ли витае там, в Новородения? Аз ще го подгоня, ще го унищожа. Да, трябва да има възмездие. Той беше мой брат. Аз го изпратих, моя брат, изпратих го. Всички загиват от моята дума и точно това ще ми каже баща ми — о, как жадува за този момент, но няма да го има! Демонът, да, демонът, който дебне моите ближни… — Трескавите му думи заглъхнаха; беше толкова измъчен, че Нисал извърна очи, за да не се разплаче.

— Ваше величество — промълви тихо канцлерът.

Нисал се вцепени. Точно към това се стремеше Трайбан Гнол. Всичко досега бе само заради точно този момент.

— Ваше величество, демонът е докаран. Той е тук, императоре.

Рулад сякаш се сви в себе си. Нищо не каза, макар устата му да помръдваха.

— Съперник — продължи Трайбан Гнол. — Тартеналска кръв, но по-чиста, както твърди Ханради Халаг, от всеки тартенал на този континент. Томад е разбрал какво представлява от мига, в който гигантският воин е направил първата си стъпка върху кръвното дърво на Едур. Познал го е, ала не е могъл да се изправи срещу него, защото душата на Бинадас била в сянката на тартенала — наред с хиляда други окаяни жертви. Те зоват, всички, за свобода и за мъст. Ваше величество, истината вече трябва да ви е ясна. Вашият бог го достави. На вас, за да може вие да го убиете, за да може вие да отмъстите за смъртта на своя брат.

— Да — прошепна Рулад. — Той се смее — о, как се смее. Бинадас, близо ли си? Близо ли си до мен сега? Копнееш ли за свобода? Е, щом аз не мога да я имам, защо да я имаш ти? Не, няма за какво да се бърза, нали? Ти искаше този трон и сега ще научиш какво е — само намек, да, за всичко, което ме терзае.