Вихърът на Жътваря

— Същите думи, които си казвала и на Дисканар, несъмнено. И на всички други, с които си лягала. Нареди на слугите да ти приготвят баня — вониш на пот. После ме изчакай под коприните. — Повиши глас. — Повикайте канцлера! Искам да говоря с него незабавно! Върви, Нисал, призлява ми от ледерийската ти воня.

Тя заотстъпва, а Рулад вдигна ръка и каза:

— Моя прескъпа, златните коприни — ти си като бисер сред тях. Най-сладкият бисер…

Брутен Трана пресрещна в коридора Томад Сенгар, комуто бе отказана аудиенция, поклони се и каза:

— Моите поздравления, Томад Сенгар.

Старият Тайст Едур го изгледа намръщено.

— Ден-Рата? Какво желаеш от мен?

— Две думи, не повече. Аз съм Брутен Трана…

— Един от сикофантите на Рулад.

— Уви, не. Бях назначен в началото на режима да наблюдавам ледерийската организация за сигурност, известна като Патриотистите. Като част от отговорностите ми трябваше да докладвам лично на императора всяка седмица. Досега нито веднъж не съм се срещнал с него. Канцлерът ме отпраща всеки път.

— Най-младият ми син суче цицата на Гнол — каза горчиво Томад Сенгар.

— Убеден съм, че императорът не е съвсем наясно какви прегради са вдигнали канцлерът и агентите му около него, старейшина Сенгар. Макар да съм се опитвал да проникна през тях, досега се провалям.

— Защо тогава се обръщаш към мен, Ден-Рата? За мен е още по-трудно да се добера до своя син.

— Тайст Едур са изолираните от своя император — каза Брутен. — Не просто вие и аз. Всички ние.

— Ханан Мосаг…

— В немилост е. Напълно ясно е, че той е отговорен за всичко това. Неговата амбиция, договорът му с един зъл бог… Той искаше меча за себе си, нали?

— Значи Рулад наистина е сам?

Брутен Трана кимна, после каза:

— Има една възможност… има едно лице. Ледерийката, която е негова Първа конкубинка…

— Ледерийка? — изръмжа Томад. — Ти си луд. Тя е агентка на Гнол, шпионка. Тя е покварила Рулад — как иначе е станала Първа конкубинка? Моят син никога нямаше да я вземе, освен ако не го държи с нещо нечестиво. — Томад Сенгар се намръщи. — Не искам да говоря повече с теб.

И избута Брутен Трана настрани и продължи по коридора.

Карос Инвиктад извади пурпурна копринена кърпа и попи потта от челото си, без да откъсва очи от странното двуглаво насекомо, което продължаваше да кръжи на място, въртеше се и се въртеше в непрестанен кръг в клетката си — кутия.

— Нито едно подреждане на плочките не може да спре тази проклета безмозъчна твар. Започвам да вярвам, че това е някаква шашма.

— На ваше място — обади се Танал Ятванар — щях да съм стъпкал отдавна тази измишльотина под петата си. Наистина трябва да е шашма — доказателството е, че още не сте се справили.

Очите на Инвигилатора се вдигнаха, изгледаха Танал.

— Не знам кое е по-отвратително: признанието ти за поражение пред едно насекомо или жалките ти опити да ласкаеш. — Пусна кърпата на масата и се облегна назад. — Усърдното търсене на решения изисква търпение и нещо повече — известна доза интелигентност. Точно затова ти никога няма да постигнеш повече от онова, което имаш, Танал Ятванар. Пъплиш на самия ръб на своята компетентност — а, няма нужда да се изчервяваш толкова. Нещо повече, ти проявяваш необичайно благоразумие, като сдържаш амбицията си, тъй че не правиш никакво усилие да опиташ нещо, което е извън възможностите ти. Това е рядък талант. Е, какво имаш да ми докладваш в този чудесен следобед?

— Много близо сме до това усилията ни да обхванат и Тайст Едур.

Карос Инвиктад повдигна вежди.

— Трайбан Гнол е говорил с императора?

— Да. Разбира се, императорът бе потресен от идеята, че сред едурите има предатели. Дотолкова, че заповяда на канцлера да напусне тронната зала. За малко. — Танал Ятванар се усмихна. — Четвърт камбана всъщност. Въпросът не бе повдигнат отново през деня, но е явно, че подозренията на Рулад към неговите съотечественици се усилват.

— Това е добре. Няма да се чака дълго значи. — Инвигилаторът отново се наведе напред и загледа намръщено кутията-главоблъсканица. — Важно е всички пречки да бъдат премахнати. Единствените думи, които императорът трябва да чува, трябва да са от канцлера. Танал, приготви досие на Първата конкубинка. — Вдигна отново очи. — Разбираш, нали, че възможността да освободиш онази учена, която си оковал долу, е отминала? Вече няма друг избор освен тя да изчезне.

Онемял, Танал Ятванар успя само да кимне.

— Отбелязвам това — и то донякъде спешно, — защото бездруго несъмнено ти е омръзнала, а и да не е, би трябвало да е. Вярвам, че ме разбра. Няма ли да ти е забавно да я замениш с Първата конкубинка? — Карос се усмихна.

Танал облиза пресъхналите си устни.

— Такова досие ще е трудно…

— Глупости. Работи с агентите на канцлера. Не ни интересуват факти. Измисли каквото ни е нужно, за да я обвиним. Не би трябвало да е трудно. Блудния знае, имаме достатъчно практика.

— Въпреки това — простете, сър, но тя е единствената, която императорът обича.