Вихърът на Жътваря

— Ваше величество — каза канцлерът, — нима не жадувате да отмъстите за Бинадас? Томад…

— Томад! — Рулад подскочи на трона и изгледа Трайбан Гнол с такъв гняв, че той чак се отдръпна. — Видя как демонът уби Бинадас и сега си мисли, че ще направи същото с мен! Това е желанието за мъст, което действа тук, рибокож глупак такъв! Томад иска да умра, защото аз убих Бинадас! И Трул! Аз убих децата му! Но чия кръв тече в жилите ми? Чия? Къде е Ханради? О, знам защо го няма — той отива при Ханан Мосаг! Те се гмуркат в Мрака и шепнат за измяна — изчерпа се търпението ми към тях!

Трайбан Гнол разпери ръце.

— Ваше величество, смятах да говоря с вас за това, но не сега…

— За кое? Казвай!

— Скромно разследване от Инвигилатор Карос Инвиктад, ваше величество. С истинско уважение, уверявам ви, той моли за вашата воля по проблеми с държавна измяна — не между ледериите, разбира се, защото той го държи това под юзди, — а между самите Тайст Едур…

Ахването на Нисал отекна в изведнъж стихналата зала. Тя хвърли кос поглед към едурските стражи и видя, че са замръзнали като статуи.

Рулад изглеждаше готов да заплаче.

— Измяна сред едурите? Моите едури? Не може да бъде… Има ли доказателство?

Леко свиване на рамене.

— Ваше величество, съмнявам се, че той би се заел с подобно разследване, ако не се е натъкнал непреднамерено на такава… деликатна информация.

— Махай се. Вън!

Трайбан Гнол се поклони, после заотстъпва към изхода. Може би беше прекалил. Но семето все пак беше посято. В най-плодородната почва.

Щом външните врати се затвориха, Нисал излезе от алкова. Рулад й махна да се приближи.

— Любов моя — прошепна й с глас на дете, — какво да правя? Демонът… те са го довели тук.

— Ти не можеш да бъдеш победен, императоре.

— А за да го унищожа, колко пъти трябва да умра? Не, не съм готов. Бинадас беше могъщ магьосник, съперничеше на самия магьосник-крал. Брат ми…

— Възможно е канцлерът да греши — каза колебливо Нисал. — Може всъщност сънят на Томад да е бил измамно послание — има много богове и духове, които гледат на Сакатия бог като на свой враг.

— Стига. Объркан съм. Нищо не разбирам. Какво става, Нисал?

— Дворцови амбиции, любими. Връщането на флотата е раздвижило нещата…

— Моите собствени Едур… кроят измяна…

Тя сложи ръка на лявото му рамо. Най-нежният допир, мигновен. Веднага я отдръпна. „Смея ли?“

— Карос Инвиктад е може би най-амбициозният от всички. Той блаженства в своето царство на ужас сред ледериите и жадува да го разшири и да включи Тайст Едур. Ваше величество, аз съм ледерийка — познавам хора като Инвигилатора, зная какво ги тласка, какво подхранва злите им души. Той жадува за власт, защото сърцето му тръпне от страх към всичко, което е извън контрола му — от самия хаос. В неговия свят той е обсаден от всички страни. Ваше величество, идеалният свят на Карос Инвиктад е свят, обкръжен от море от трупове, всеки непознат и непознаваем е заличен. И дори тогава няма да намери мир.

— Може би трябва да се изправи срещу мен на арената — каза Рулад с неочаквано зла усмивка. — Лице в лице с едно чедо на хаоса, нали? Но не, той ми трябва, за да излавя своите ледерийци. Предателите.

— А трябва ли този ледериец да получи власт и над Тайст Едур?

— Измяната е безцветна — отвърна Рулад и отново с усилие се намести на трона. — Предателството тече невидимо, какъвто и да е цветът на кръвта. Не съм решил за това. Трябва да помисля, да разбера. Може би трябва отново да повикам канцлера.

— Ваше величество, вие назначихте Едур да наблюдава Патриотистите. Помните ли?

— Разбира се, че помня. За идиот ли ме смяташ?

— Може би Брутен Трана…

— Той беше, да. Нито веднъж не ми е докладвал. Направил ли е каквото му заповядах? Как изобщо мога да знам?

— Повикайте го тогава, ваше величество.

— Защо се крие от мен? Освен ако не заговорничи с другите заговорници.

— Ваше величество, зная със сигурност, че той търси аудиенция с вас почти ежедневно.

— Ти? — Рулад я изгледа с присвити очи. — Как?

— Брутен Трана ме потърси, помоли ме да говоря с вас от негово име. Канцлерът му отказва аудиенция с вас…

— Трайбан Гнол не може да отказва такива неща! Той е ледериец! Къде са моите Едур? Защо никога не ги виждам? А сега Томад се е върнал, и Ханради Халаг! Никой не иска да говори с мен!

— Ваше величество, Томад чака във външната стая…

— Той знае, че ще му откажа. Объркваш ме, курво. Не ми трябваш — никой не ми трябва! Само време ми трябва. Да помисля. Само това. Всички се страхуват от мен, и с пълно основание, о, да. Предателите винаги се страхуват, а когато кроежите им бъдат разкрити… о, как се молят за живота си! Може би трябва да избия всички — море от трупове, тогава ще има мир. А аз искам само това. Мир. Кажи ми, щастливи ли са хората ми, Нисал?

Тя сведе глава.

— Не зная, ваше величество.

— А ти? Ти щастлива ли си с мен?

— Нищо друго не изпитвам освен любов към вас, ваше величество. Сърцето ми е ваше.