Вълка

— Да предположим, че ги оставим на мира и не им направим нищо — започна Джанети. — С какво повече ще пострадаме от това, отколкото ако разгърнем цялостна война, в която численото преимущество е на другата страна?

— С риск да се повторя — и цената е значителна — намеси се Орто. — Ако това нещо действително продължи толкова дълго, накрая ще се бием за джобни.

— Ако това се случи, накрая всички ще бъдем принудени да работим за вас — пошегува се Големия Майк. — Редом с останалите цигани-джебчии, които крадат портфейлите от туристите по гарите.

— Те започнаха да ни вредят още преди три години — отговорих аз. — Вгледайте се по-внимателно в бюджетите си и ще видите какви са загубите. И ако продължим да не предприемаме нищо, не след дълго тези загуби ще станат още по-забележими.

— Нека поговорим за другата цена все пак — обади се Кодома. — Забравете за малко за парите. Говоря за човешката сила, за прекъсването на трафика, за риска пред законната част от бизнеса ни. До каква степен ще пострадат те, ако затънем във война, която ще продължи години наред?

— Ще ни струва два пъти повече от това, което си мислиш — поясних. — Но ако не сторим нищо, за да ги спрем, ще ни струва тройно. Всички тези загуби, които изброи, ще се случат така или иначе, ако продължим да се правим, че не ги забелязваме.

— Каза, че не можеш да ги склониш с преговори, но обмислял ли си сериозно възможността да сключим сделка с тях? — попита Орто.

Да, типично за албанеца да предложи сделка с терористите и техните спонсори. Албанците бяха на дъното на хранителната верига и в миналото често бяха сътрудничели с всякакви екстремистки групи. Те не се спираха пред нищо в устрема си към по-големи печалби. Рано или късно щеше да се наложи да се заема с Орто. Нямах никакво съмнение, че единствен той в залата може да издаде на руснаците моите намерения. Хвърлих поглед към Големия Майк и усетих, че и той си мисли същото.

Джанети, зачервен от гняв, провокиран от зададения въпрос, скочи.

— Ние не правим бизнес с терористи! — отсече. — Не ми пука дори да ни затрупат с пари. Никой в тази зала не сътрудничи с тези идиоти, ако иска да остане част от синдиката.

— Вижте — намесих се аз, за да охладя страстите, — ако имаше друг начин, който да ни струва по-малко, щях да предпочета него. Но за съжаление няма такъв. Това е единственият ни изход не само да запазим бизнеса си, но и да го развием и разширим с нови дейности. Никой не ни е дал нищо на тепсия. Сами сме си взели и сме изградили всичко, макар и по пътя да сме отстранили всеки, който ни е пречел. Със сигурност тази битка ще бъде много по-голяма от всички, които сме водили досега. Но ние нямаше да сме това, което сме сега, ако отстъпвахме пред подобни предизвикателства.

— Струва ми се, че вече си взел решение — каза Цин.

Кимнах.

— Ако искаме да запазим това, което имаме, трябва да постъпим по този начин.

— Какви цели ще си поставим? — попита Големия Майк. — Нали няма да се бием до пълно изтребление? За нас това е физически невъзможно. Как ще разберем дали губим или побеждаваме?

— Прав си — отговорих. — Няма как да ги избием всички до крак. Но можем да върнем старото положение. Да ги принудим да заемат отбранителна позиция и да си останат така.

— Чух достатъчно — каза Вайнер. — В интерес на истината не ми каза нищо ново. Ако питате мен, още преди десет години трябваше да ги атакуваме, когато не бяха толкова силни и мобилизирани. Но сега ще поправим грешката и ще се разправим с тях веднъж завинаги.

— Какво ни е известно за противника? — попита Цин.

— Те наброяват сто деветдесет и една терористични организации, които действат из целия свят, пръснати в четирийсет и две страни — отвърнах аз. — Някои от тях са малки и не наброяват повече от сто и петдесет души. Другите имат по двеста хиляди членове в редиците си, а хиляди други им помагат. Около двайсет и пет процента са деца, готови да умрат за каузата, в която са научени да вярват. Останалите са по бойните полета от години. Около четирийсет и пет процента са от Близкия изток, четирийсет процента са от Европа, останалите съществуват в САЩ на местна почва — от въоръжените милиции и неонацистите до рокерските банди. Те разполагат с достатъчно оръжие и пари и могат необезпокоявано да се придвижват от една държава в друга.

— В Италия навлизат в бизнеса със скъпи произведения на изкуството — обади се Замбели. — Това е нова територия за тях. — Намират домашни колекции и наемат професионални крадци за обирите и нелегалното пласиране на краденото на черния пазар. За по-малко от седемдесет и два часа творбите на изкуството се превръщат в кеш.

— В моята страна също — добави Карбон. — Тези терористи не познават достатъчно добре нашия свят, за да действат самостоятелно. Предполагам, че руснаците им помагат.

Забелязах как Карбон подхвана тезата на Замбели и се постара да го подкрепи. Карбон можеше да бъде купен лесно. Кимнах, докато той говореше.