Вълка

— Руснаците им дават достъп до света на изкуството, до банките, кредитните карти и модерните оръжия — казах аз. — Мексиканците купуват от тях наркотици и се разплащат с доставки на крадени оръжия. Ето ви една същинска Ос на злото.

— А руснаците и мексиканците какво печелят от това? — попита Големия Майк. — На терористите трудно можеш да имаш доверие. Та мисълта ми е, защо го правят. Защо работят заедно с хора, на които самите те знаят, че не могат да имат доверие? Каква е уловката?

— Ние — отговори му Кодома.

Кодома можеше да наклони везните на моя страна. Той ръководеше Якудза — японската мафия — от двайсет години. Беше пряк наследник на Йошио Кодома, легендарния бос на Якудза, който беше обединил различните престъпни фракции в Страната на изгряващото слънце след Втората световна война и ги беше превърнал в една от най-могъщите престъпни организации в Япония и в цяла Азия.

Кодома разполагаше с петнайсет хиляди бойци, разпръснати в четирийсет и една банди — всичките напълно засекретени и напълно защитени от проникване на вражески шпиони. Двамата с него имахме инвестиции в десетина американски компании и отделно от това въртяхме законен бизнес, който се оценяваше на над десет милиарда долара. Печалбите прокарвахме през множество фиктивни фирми, след което ги връщахме в организацията.

Кодома контролираше две хиляди и петстотин банки по целия свят, което значително улесняваше паричните преводи, особено предвид факта, че прането на пари е напълно законно занимание в Япония. Той също така ръководеше над триста хазартни фирми, които носеха на синдиката годишни печалби от четиристотин и шейсет милиона долара. Никой не управлява по-добре нелегалните казина и хазартни салони от Якудза. Първоначално те бяха започнали дейността си, като спонсорираха нелегалните турнири по бакуто — игра на карти, подобна на блекджак, е една основна разлика — ако изгубиш на блекджак, оставяш парите на масата, ако изгубиш на бакуто, се разделяш с пръста си. Така се е появило и името Якудза — „този, който реже ръце“. Якудза дори издаде книга със заглавие „Как да заобикаляме закона“ — задължително четиво за всеки един от членовете на Съвета. Кодома получава комисиона от всяка продадена книга.

А щом контролираш парите и банките, всички козове са в ръката ти. Знаех, че някои в залата яростно ще се възпротивят на плана ми. Но щеше да е много трудно да се опълчат, ако Кодома застанеше зад мен. Можех да отстраня недоволните и несъгласните от бизнеса, като това щеше да им струва милиони долари месечно.

Кодома можеше да ги постави на колене, като откаже да изпира парите им и да управлява хазарта. Погледнах към него и ме обзе приятното чувство, че е готов да постъпи именно така.

— Близо два милиона руснаци, незнайно колко още терористи, а за броя на мексиканците можем само да предполагаме — констатира Карбон, застинал на стола си, поставил длани върху чашата си с вода. — Прав ли съм?

— До голяма степен — отвърнах.

— Ето защо се надявам — всички ние се надяваме — че планът ти е добре обмислен — продължи Карбон.

— Не трябва да е обикновен план — добави Джанети, — а страхотен план, план-разбивач. Защото не горя от ентусиазъм да вляза в сблъсък с тези негодници само за да получат те главата ми на поднос.

— Да, имам план — казах. — Но е рискован.

— Тоест? — попита Орто.

— Тоест планът е страхотен — отвърна вместо мен Цин. — Само рискованите планове могат да бъдат страхотни.

6.

Неапол, Италия

Виторио Емануеле Джанети вървеше по оживената улица „Спаканаполи“, в самото сърце на Неапол. До него беше най-довереният му човек от повече от трийсет години Алфредо Ламбрето. Тримата едри бодигардове вървяха пред тях, а други двама ги следваха плътно отзад. Бодигардовете бяха въоръжени и внимателно оглеждаха всеки турист или местен по пътя им.

— Хлапето има верен инстинкт — рече Ламбрето.

Той беше висок и слаб, с прошарена коса и добре оформена брада. Беше се издигнал от една от най-опасните улици в един от най-опасните квартали в Италия — форчела — в доказателство на което служеха белезите му. Беше израснал в кариерата от дребен крадец и разбойник до шеф на бойците на Камората. Под негово командване бяха над петстотин души.

— Ако ще действаме, сега е времето — продължи той. — Тези терористи постоянно се множат, а и като се добавят към тях и руснаците, положението само ще се влоши. Досега все някак успявах да ги отблъсквам и да ги държа настрани от бизнеса ни. Но с всеки следващ ден става все по-трудно да удържам на натиска.

— Мащабната война, за която говори Винсънт, ще е съпроводена с мащабни рискове — добави Джанети. — Това ни е пределно ясно. Ще понесем загуби от петдесет процента, ако не и повече. А и може да възникне проблем е приходите от бизнеса, ако войната се проточи повече от няколко години. Него може да не го е грижа, но мен ме е.

— Двамата с теб започнахме от нулата, само е по един пистолет — каза Ламбрето.

— Тогава бяхме много по-млади — отвърна Джанети.