Вълка

Това бяха най-влиятелните и могъщи мафиотски босове в света — Джанети от Камората седеше до Кодома от Якудза и до Цин, шефът на китайските Триади на дракона. Израелските „убийци“ бяха пратили на срещата Вайнер, бивш офицер от „Мосад“, а французите се представляваха от стария Карбон, който сега изглеждаше още по-свиреп и страховит, тъй като се бореше с рак на простатата. Албанците изпратиха Орто — последното живо звено с „Циганските крале“, а гръцкият делегат беше Големия Майк Палеокрасас, който еднакво умело боравеше с ножа и с думите.

Всички те имаха съмнения дали е необходимо да започваме война, според техните разбирания само ще утоля жаждата си за мъст, но за сметка на това ще изложа на опасност техните печалби.

В известен смисъл нашата организация се ръководеше не по-различно от която и да е мултинационална корпорация. Малко неща отличават един международен престъпен синдикат от петролните концерни, хедж фондовете и финансовите институции. И те, и ние сме в бизнеса с печалбите и всеки от нас от време на време използва честни и законни методи в дейността си. Всеки от нас има зад гърба си мрачно минало и никой от нас не чувства вина за недотам приличните си постъпки.

— Каква ще е цената на едно подобно начинание? — попита Цин с безупречните си маниери както винаги.

— Финансова или в човешки ресурси? — поисках да уточня.

— Ще съм доволен да чуя и двата отговора.

— По предварителни изчисления цената ще е значителна и в двата аспекта. Руснаците разполагат с достатъчно пари да водят война поне десет години, а мексиканците са им почти равностойни. А и всички ние много добре знаем колко нищожна е цената на човешкия живот за тях.

— А тези терористи… — намеси се Джанети. — Те живеят с единствената цел да умрат в битка. И никой от нас не знае точно колко са камикадзетата като тях, готови да се самовзривят и да заминат за Рая с девствениците.

— Така е — съгласих се. — По финансови възможности с нищо не отстъпваме на руснаците и мексиканците. Разполагаме и с други, не по-малко важни ресурси — например уличното ни разузнаване е далеч по-добро от тяхното. Освен това всички ние имаме свои хора в полицията, които работят за нас и които с готовност ще се съгласят да ни сътрудничат, след като разберат срещу кого се изправяме. Но това, което не ни достига — и дори няма смисъл да изчисляваме колко точно не ни достига — е човешката сила.

— И смяташ, че не можем да се договорим с тях? — включи се Кодома. — Да се разберем те да не вредят на бизнеса ни?

— Не само смятам, убеден съм.

— Винсънт е прав — обади се Майнер със спокойния си тон. — Можеш да преговаряш колкото искаш с тях, но нищо няма да постигнеш.

— Виж, всички ние тук скърбим заедно с теб за случилото се с жена ти и дъщерите ти — каза Карбон, който не се притесняваше от неловките моменти. — Ако на мястото на твоето беше моето семейство, и аз щях да направя всичко, за да спипам негодниците. Ако това е единствената причина да ни караш да се юрнем в пропастта, мисля, че ще бъде честно да го чуем от теб, преди да продължим.

Очаквах Цин и Кодома да подкрепят плана ми. Триадите и Якудза бяха построени върху желязна дисциплина, лоялност и уважение. Те дълбоко мразеха всяка организация, която се отличаваше от тяхната, и това ги правеше естествени врагове на руснаците, мексиканците, южноамериканците и терористите. Те бяха хора на традицията и за тях беше напълно приемливо причината за плана ми да е лична, понеже членовете на семейството са нещо свято в тяхната култура.

Карбон беше меркантилен, роб на парите. От мига, в който седна на масата, разбрах, че ще се противопостави на план, който излага на опасност самото естество на неговата организация. Също така си давах 1 сметка, както и останалите в залата, че неговата организация имаше негласно споразумение с терористите. Той им позволяваше да използват неговата територия, а в замяна те му плащаха месечно рекет и се въздържаха от атаки срещу контролираните от него обекти. Но аз също така знаех, че Карбон е изцяло зависим от Камората и Мафията за доставките и каналите на наркотици. Ако те гласуваха „за“, той щеше да бъде принуден да ги подкрепи, ако не за друго, само от благоприличие пред тях.

— Това е само една от причините — отвърнах аз. — Да отрека или да твърдя нещо друго би било равносилно на обида спрямо вас. Но ако причината беше само тази, нямаше да се нуждая от вас. Щях да свърша тази работа сам. Не страдам от липса нито на пари, нито на хора или кураж. Затова, ако си мислите, че съм ви повикал само по тази причина, долу чака кола, която ще ви откара обратно до хотела или летището, или докъдето поискате да отидете. Не желая да водите моите битки. Но проблемът тук е много по-голям. Става дума да открием пълномащабна война с тях. Война, от която не можем да избягаме. И вие всички го знаете. Знаехте го и когато руснаците за първи път се споразумяха с терористите — праг, който не можем да позволим на никого да прекрачи безнаказано. И никой от вас нямаше да е това, което е днес, ако не споделяше като мен същото виждане.