Вълка

Всеки от присъстващите кимна, поглеждайки набързо към имената и кратката информация за тях. Оставих ги да прочетат и се запознаят с досиетата, след което се обърнах към Големия Майк и Джон и им дадох зелена светлина.

— Вие няма да сте сами в тази операция — каза Големия Майк на групата. — Някои от вас може да са чували за мен или за Джон. Но от днес нататък мислете за нас като за най-верните ви приятели. Преди да си тръгнете оттук, ще получите номерата на мобилните телефони на всяко от лицата от досиетата. Ще ви дадем също така последните им известни адреси, любимите им ресторанти, местата им за срещи с приятели и местата им за срещи с други терористи.

— Клонирахме всичките им съществуващи номера — намеси се Джон Лу. — Но както всеки от вас знае, тези типове сменят номерата като носни кърпи. Това не трябва да ви притеснява. Когато номерата се сменят, ние ще ви изпратим новите много скоро.

— Терористите държат активирани най-малко пет телефона по едно и също време — каза Дейвид Лий Бърк. — Как да сме сигурни, че тези, които сте клонирали, са телефоните, които трябва да следим?

— Екипът ни следи комуникациите и разговорите по всички телефони от мрежата на Раза — отвърна Големия Майк. — Чуваме и научаваме всичко, което се говори по тези телефони, но на вас ще изпратим само най-съществената информация от най-важните телефони.

— И все пак няма да е със стопроцентова точност — поясни Уивър.

— Ние не го и твърдим — отвърна Джон Лу спокойно, без тонът му да стане отбранителен. — Ще ви помогнем да се доближите до тях, ще ви дадем достъп до водените разговори и така ще стесните кръга на предполагаемите места. Останалото зависи от вас.

Спогледахме се мълчаливо с Майк и аз му кимнах. Той беше не по-малко впечатлен от Джон, който се държеше като по-младия двойник на чичо си Кодону, водача на Якудза, и имаше абсолютно същите маниери. Беше висок, с дълга черна коса, красиво лице, гарвановочерни очи, които поемаха всякаква информация, но в същото време не разкриваха нищо за притежателя им. Той не издаваше никакви емоции, докато говореше. Излагаше спокойно фактите и беше единственият на масата, облечен в костюм.

— Информацията, която се съдържа в папките, заедно с информацията, която ще получите от подслушаните разговори, трябва да ви е достатъчна да проникнете в зоната на мишената — намесих се аз.

— Искате ли да доведем някого от тях жив? — попита Андерсън. — За информация, да разкрие връзките с другите клетки?

— Всички трябва да умрат — отговорих. — Всички от списъка.

— А ако открием някаква информация на мястото на ликвидацията? — попита Бърк. — Да я вземем или да я оставим?

— Ако имате време, вземете всичко, което мислите, че ще ни е от помощ. Унищожете всичко друго, което не можете да изнесете със себе си. Колкото по-малко отпечатъци оставите на мястото, толкова по-добре.

— Знаем ли с каква огнева мощ разполагат? — попита Маласън.

— Раза ще очаква изненади — отвърнах. — Също както и ние чакаме от него. Аз разчитам на това, че той едва ли ще е подготвен за толкова внезапен и толкова мощен удар.

— А руснаците? — попита Пиърс. — И те ли участват с техни сили?

— Засега нищо съществено. Но Владимир няма да стои със скръстени ръце. Той държи да контролира положението. Ако види, че групата на Раза понася тежки загуби, няма да се поколебае да се намеси. Ще изпрати колкото бойци намери за необходимо.

— Работата е сериозна — каза Бърк. Той потупа папките от купчината и подкани с поглед останалите от екипа, че е време да си вървят, да се отправят на мисия, от която може да не се върнат живи.

— Искам да ми донесете нещо — обадих се аз и всички се обърнаха към мен.

— Какво? — попита Бърк.

— Едно име.

— Ние прослушваме доста разговори по клонираните телефони — отвърна Големия Майк. — Три четвърти от тях обаче са безполезни глупости. Понякога се отпускат и говорят за някоя планирана акция или за вербуване на нов член. Спират с кодираните съобщения и говорят открито достатъчно дълго, че да разберем замисъла им и да се досетим за останалото.

— Значи искате името на техен член, така ли? — попита Киндър.

— Не — отговорих аз. — Искам името на един предател.

— Информацията, с която разполагаме, е още прясна и все още се опитваме да я разгадаем — добави Големия Майк. — Но мислим, че някой от нашите си сътрудничи с Раза, с Владимир или с двамата едновременно.

— От вашите? — недоверчиво попита Бърк и се обърна към мен.

— Рано е да се каже — отвърнах. — Не знам колко навътре в обкръжението ми е, но ме тревожи фактът, че противникът така спокойно говори за това по телефона.

— Непринуден разговор или нещо по-сериозно? — попита Бърк.

— Това, което засякохме досега, са разговори за дислокацията — поясних аз. — Къде отиват, къде ще се установят. Единствените имена, които споменават, са моето и на Големия Майк.

— И ако вече се питате — което е напълно в реда на нещата — намеси се Джон Лу — с Майк вече бяхме проверени.

— Подозираш ли някой друг? — попита ме Бърк.

— Докато не разбера със сигурност, подозирам всеки един в тази стая.