Вълка

Анджела бързо скочи зад волана на мерцедеса и зави към уличката. Докато завърташе волана, тя включи фаровете на дълги. Единият ѝ крак висеше отвън, токчето на обувката стържеше по паветата. С дясната ръка държеше волана, а с лявата ръка с пистолета стреля през отворения прозорец, по уличката, по посока на приближаващите се нападатели. Куршумите на нападателите улучиха предницата на колата и разбиха едната страна на предното стъкло.

От улицата, водеща към Съдебната палата, от двата ѝ края, отекнаха бързо един след друг няколко изстрела. Брунело и Манцо се включиха в ожесточеното сражение.

Аз тичах зад колата и също стрелях по уличката. Светлините на фаровете заслепяваха нападателите. Преброих седем от тях. Трима вече бяха на земята, а един всеки момент щеше да се строполи.

Седанът беше само на сантиметри от входа към уличката, когато Анджела скочи от колата и се претърколи на паважа, стиснала пистолета в ръка. Аз вървях зад колата, смених пълнителя на глока с нов, спрях до нея и ѝ помогнах да се изправи.

— Свършиха ми патроните — каза тя.

Прегърнах я през кръста с една ръка, а с другата стрелях по нападателите, които сега се опитваха да се промъкнат покрай седана, блокирал изхода от уличката.

— Тръгни към твоята кола — казах ѝ. — Но стой зад мен.

— Колко още остават?

— Може би трима. Но единият е ранен.

— Няма да оставя Брунело и Манцо.

— Няма да си тръгнем оттук, докато не очистим и последния стрелец.

— Боеприпасите ти свършват — отбеляза Анджела. — Ще ни трябва още оръжие.

Тя се отдели от мен и изтича към телата на четиримата стрелци, които ни бяха нападнали първи. Техните оръжия бяха разпръснати по паважа. В това време забелязах как един от нападателите, ранен във врата, се промъкна покрай седана и се прицели в нея. Нямах време да я предупредя и затова, без да мисля много, затичах към нея, стреляйки в движение.

Тъкмо се озовах пред Анджела, когато усетих болка в лявото рамо. Миг по-късно силата на удара ме свали на земята. Тя застана пред мен и стреля три пъти по стрелеца, който се намираше само на три-четири метра от нас. Два от куршумите попаднаха в целта.

Единият — фаталният — проби малка дупка в лявата скула на мъжа и той падна по лице на земята.

Анджела се обърна към мен, разтвори коженото ми яке и разкъса синята риза, която беше мокра от кръв.

— Раната е дълбока — каза — но няма засегната кост. Ще изгубиш кръв, но ще ти мине бързо.

— Ризата, която току-що скъса, беше любимата ми. „Армани“ — процедих през зъби заради болката. — Имам я от години.

Тя се засмя и ми помогна да стана. Надникнахме в уличката и се уверихме, че освен телата на убитите и ранените нападателите няма никой друг. Чуваха се само стоновете на ранените. Беше тихо и в другия край на улицата до Съдебната палата. Чуха се стъпки в тъмнината и след малко оттам се показаха Брунело и Манцо. Манцо куцаше, подпрян на Брунело. Двамата вървяха с насочени пистолети и се усмихнаха, като ни видяха — застанали между седана и четирите трупа. В далечината се чуха сирени на полицейски коли.

— Да вървим — каза Анджела и се обърна към нейната кола, хванала ме през кръста с една ръка. — Наблизо има болница, където ще обработят раните ви. Като ви зашият и превържат, ще те заведа у дома и ще останеш там, докато се оправиш.

Докато бавно вървяхме към колата на Анджела, хвърлих бърз поглед към труповете зад нас. Колко ли още щяха да загинат, преди да свърши тази война?

— Тази вечер имахме късмет — казах на Анджела, игнорирайки болката в рамото.

— И ще е добре и занапред късметът да е на наша страна — отвърна тя.

37.

Флоренция, Италия

Във всяка стая имаше поне един мъртъв терорист.

Имението от тринайсети век някога беше служило за дом на херцог, известен с колекцията си от вина от цял свят. През вековете тук се бяха провеждали пищни обяди, охолни вечерни приеми и десетки сватби, на които бяха присъствали най-заможните и прославени жители на града.

Но днес просторните стаи на палацото бяха станали за първи път безмълвни свидетели на истинска касапница.

„Безшумната шесторка“ беше направила първия си ход срещу мрежата на Раза.

Те бяха нападнали през нощта, докато градът още спеше, а единственият шум идваше от буйните води на Арно. Бяха минали през сградата бързо и ефикасно под прикритието на димни гранати. Имението беше едно от шестте конспиративни скривалища на Раза и неговата терористична клетка. Четиринайсет стаи, разположени на три етажа, и шестнайсет терористи, разквартирувани из тях. Стаите бяха опразнени от най-пищната мебелировка и вместо нея бяха поставени сгъваеми маси, с подредени върху тях компютърни монитори, принтери и устройства за проследяване на мобилни телефони. В тези стаи също така беше скрито оръжие, достатъчно за провеждането на няколко десетки терористични операции.