Вълка

— Ако ще го правим, то ще трябва да елиминираме и двамата едновременно — изрече след няколко секунди размисъл. — Ако предпочетем единия пред другия, оцелелият ще ни погне с всичките си сили.

— Те виждат ли се? — попита Марии. — Доколкото разбирам, са си близки.

— Ще трябва да е на публично място — отбеляза Холт. — Домът ѝ в Неапол се охранява като военна база. А на негова територия Вълка е буквално недосегаем.

— Тогава къде се срещат? — попита Владимир.

— Обикновено в хотелски апартаменти — отговори Холт. — Силно охранявани. Когато той е в Неапол, се срещат в имението ѝ. Вълка има няколко къщи и е трудно да бъде засечен къде точно се намира. Непрекъснато е в движение, особено след смъртта на жена му и дъщерите му.

— Няколко пъти я е извеждал на вечеря — добави Марии. — Прочетох го в едно от досиетата, които имаме за тях. Стрега е собственичка на няколко ресторанта, повечето в Неапол, други в Рим. Ако отидат да вечерят заедно, то според мен ще е в някое от тези заведения.

— И двамата мразят бодигардовете — каза Владимир. — Още ли е така?

— Може да не ги харесват, но не се отказват от тях — отвърна Холт. — Стрега има двама мъже, които никога не я изпускат от очи. Където ходи тя, те я следват като сенки. И се появяват само ако има някакъв проблем. Тя се чувства неуязвима в Неапол, но тези двамата са с нея още от тийнейджърската ѝ възраст и баща ѝ настоява да я следват навсякъде.

— А Вълка? — попита Владимир.

— Синът му се охранява денонощно — отвърна Марии. — Както и всичките му жилища и офиси. Колкото до самия него, той изглежда се движи сам. Поне няколко пъти, когато сме го виждали на публични места. С охрана е само когато е със сина си. Но ние от опит знаем, че най-добрите бодигардове остават невидими за врага, докато не се наложи да стрелят по него.

— Сега са партньори и ще трябва да се срещат по-често — продължи Владимир. — Ако, както казваш, Стрега е убедена, че никой не би дръзнал да я нападне в Неапол, тогава градът е идеално място за нашия ход.

— Раза кога възнамерява да задейства плана си? — попита Марни.

— Последният транш, който ми поиска, беше най-големият до момента и последният — отвърна Владимир.

— Две-три седмици?

— Тогава трябва да планираме акцията срещу Вълка и Стрега да е не по-късно от десет дни — каза Холт. — Престъпните босове ще трябва да се прегрупират и да решат как да постъпят, но докато стигнат до някакво решение, Раза вече ще е свършил пъкленото си дело.

— Очистете ги и двамата — нареди Владимир — при първа възможност. Изпратете най-добрите ни хора, но нека групата да не е голяма. Ще трябва да действат светкавично.

— Можем да заложим бомба в някой от ресторантите ѝ — предложи Холт. — Така се премахва рискът от престрелка.

— Искам доказателство за смъртта им — отговори Владимир. — Другите престъпни синдикати също ще искат да са сигурни. А най-сигурното доказателство е куршумът.

36.

Неапол, Италия

— Полицията май е открила нещо интересно — каза Анджела.

— Сериозно ли е? — попитах.

Тя сви рамене.

— Един детектив от Рим ни го даде. За него случаят не е поредният като всички други. Той е мотивиран. Като теб.

— Като мен?

— По-малкият му брат също работил в полицията. Бил доста добър в задържането и откриването на терористи. Наскоро загинал на летището в Рим.

— Бомбата пред терминала. Това беше работа на Раза, горе-долу по същото време той сключи сделка с Владимир.

Двамата седяхме в ъглово сепаре в един от най-старите ресторанти в Неапол, „Мими ала Феровия“, близо до сградата на съда. Нямаше американски президент от Дуайт Айзенхауер насам, който да не беше идвал тук. Техните фотографии заедно със снимките на безброй политици и филмови звезди украсяваха стените на заведението.

Анджела беше предложила да излезем на вечеря и не се наложи да ме убеждава дълго. Намирахме се в нейния град и двамата ѝ най-добри стрелци бяха накъде наблизо, готови да реагират при първа опасност.

Сервитьорът се приближи и отвори бутилка скъпо червено вино.

— Само за дамата — казах му.

— Не виното убива, Винсънт — изрече Анджела, — а куршумите. А и ти като истински джентълмен не можеш да оставиш дамата да пие сама.

Кимнах на сервитьора и той наля и в двете чаши, след като Анджела махна с ръка на неговото предложение първо да опита от виното.

Вгледах се в нея замислено. За миг ми се стори като момичето, с което се запознах през онова лято преди много години, красива девойка с диво сърце и цял град зад гърба ѝ. Тя беше с тясна черна пола и черна блуза. Тънката ѝ перлена огърлица блестеше на светлината на свещите.

— Това ченге…

— Лука Франтони — допълни Анджела. — Брат му Реми бил един от полицаите, които неуспешно се опитали да обезвредят терориста в Рим.

— Преди давал ли ви е информация?

— Не е това, което си мислиш — каза тя. — Той не е купен нито от нас, нито от някой друг. Предава ни информация само ако смята, че това ще му помогне да пипне негодниците, в конкретния случай — Раза. Знае, че сме погнали Раза, а и той също иска да се добере до него. Това е.