Вълка

Владимир остави чашата с кафе на подноса и се вгледа в десетината фотографии, подредени в редица върху стъклената масичка. Спомените се извиха във въздуха подобно на дим. По онова време той беше момче и още не беше започнал да се изкачва по стръмния път към върха. Такова яростно и безскрупулно изкачване, каквото караше дори и най-закоравелите руски гангстери да треперят от страх. Не знаеше и не можеше да преброи колко души беше погубил, но можеше да преброи колко милиона беше спечелил от престъпния си бизнес. Отдавна не му правеха впечатление огромните имения, къщи, вили, апартаменти, пръснати из цяла Европа и Съединените щати. Не обръщаше внимание на скъпите коли, ослепителните жени и охолния живот, който можеше да си позволи.

Достигнал трийсет и седем годишна възраст, през последните седем години Владимир имаше славата и авторитета на неоспорим лидер на руската мафия. Кльощавото момче, което изпитваше затруднения дори като дишаше, се беше превърнало в един от силните на деня, могъщ играч с връзки във властта, който решаваше съдбите на хиляди хора. В процеса на изкачването му към трона той беше създал и внушително бизнес портфолио. Владимир беше първият, който създаде верига от фалшиви медицински лаборатории и клиники из цяла Европа, като ги използва за печеливши застрахователни измами. От тези схеми организацията му печелеше около един милиард долара годишно. Чрез мрежа от подставени лица Владимир притежаваше няколко частни охранителни фирми, които се занимаваха с монтаж на електронни алармени системи в домовете на бизнесмени милионери. Така можеше да види какви ценности държат в домовете си и да подаде информация на неговите банди да извършат обира в конкретната къща, когато обитателите ѝ са извън града.

Но най-печелившият му бизнес беше търговията с наркотици.

Беше създал успешно партньорство с три от мексиканските наркокартели. Тези партньорски отношения позволяваха на Владимир да използва най-големите контрабандни канали и коридори и да придвижва по тях кокаин и хероин със скорост един милион долара в час.

Но в този ден, в тази ранна сутрин, на фона на проблесващите планински върхове на швейцарските Алпи, които бяха толкова близо, че човек сякаш можеше да ги докосне с пръст, вниманието му беше съсредоточено само в едно нещо.

Владимир „Набивача на кол“ Костолов беше готов да започне следващия етап от плана си — план, който беше разработвал и обмислял повече от десет години.

Планът, който щеше да постави на колене силни държави и да внесе смут и хаос във финансовите им институции.

Планът, който щеше да разтърси и да извади от равновесие държавните глави и да ги принуди към отчаяни действия.

Планът, който щеше да доведе до хаос, смърт, масово объркване и отчаяние.

Планът, който щеше да доведе света до ръба на унищожението.

Владимир се облегна назад и погледна към братовчед си Александър Заверко, който излезе на верандата, тътрейки крака. Костеливите му пръсти със сетни сили стискаха голяма чаша с горещо кафе. Александър беше с пет години по-голям от Владимир, един от най-доверените му хора и единственият му истински приятел. Заедно се бяха издигнали в престъпната йерархия. За съжаление преди по-малко от година Александър се разболя от тежка форма на рак на белите дробове, въпреки че нито пушеше, нито пиеше. Според прогнозите на лекарите братовчед му щеше да е късметлия, ако преживее лятото. Владимир обаче се съмняваше, че Александър ще изкара толкова дълго.

Александър хвърли поглед към фотографиите на масичката.

— Избра ли подходящ човек? — попита с тих и немощен глас.

Владимир се протегна и му посочи една от фотографиите. На нея беше заснет млад мъж, който се казваше Али бен Башир.

— Този е много подходящ. За съжаление той предпочете да умре като мъченик-камикадзе, а не да бъде водач.

Братовчед му погледна снимката и кимна.

— Атентатът във Флоренция. Доста впечатляващо.

Владимир взе друга фотография.

— Този също има потенциал. Казва се Раза.

— Защо пък точно той?

— Защото хем е образован, хем е умен и хитър. Има много причини за гнева му и това само налива още масло в огъня, засилва страстта му към разрушение. Амбициозен е и е жаден за власт.

— Но това означава, че е неблагонадежден — отвърна Александър.

— Всички са неблагонадеждни. Но този има различна мотивация. Бил е студент по изкуствознание и на някакъв етап дори е приел културата, която сега ненавижда.

— Какво го е накарало да промени нагласата си?

— Няколко европейски университета са отказали да го приемат, повечето от тях в Италия. Изглежда, неговите творби са им се сторили посредствени. Раза се е смятал за талантлив художник и скулптор, но деканите и ректорите са били на друго мнение. Като се погледнел в огледалото, той виждал Микеланджело. Университетските ръководства обаче виждали само посредствен творец, при това с мургава кожа.

— И той обръща гръб на своя свят, за да…