Внимавай в картинката

Джудит Смит бе застанала на прага им, когато Медоу беше на четиринайсет, жадна да научи всичко за изкуството и рисуването. Още преди чиракуването й да бе приключило, Джудит вече бе станала като член на семейството. Беше прекарала месеци у тях в създаване на посредствени картини, но още при първата негативна реакция към произведенията й тя се бе отказала от изкуството.

На четири очи Шарън бе споделила с дъщеря си, че единственият човек, който може да обяви някой художник за неуспешен, е самият художник, че стремежът на Джудит към незабавен успех е задушил таланта й — талант, на който тя не бе позволила да израсне.

Не след дълго се бе впуснала към друго поприще — не искаше да каже какво, но очевидно разполагаше с пари, защото идваше и си отиваше, когато пожелае. Тя именно помогна на Медоу да се включи към изкуствоведската програма в „Станфорд“ и я посъветва да замине да учи в чужбина. Майката, бащата и бабата на Медоу бяха възпитали у нея силен дух и бяха създали у нея вкус към изкуството, но когато тя напусна планинския им дом и тръгна по света, Джудит се превърна в неин житейски наставник.

Сега Медоу сдържа дъха си и зачака да чуе сигнала „свободно“.

Джудит отговори почти веднага. Носовият й глас издаваше нотки на паника.

— Кой е?

— Аз съм. — Медоу се надвеси над телефона и се опита да говори възможно най-тихо.

— О, боже. Толкова се бях притеснила. — Джудит си пое дълбоко въздух. — Защо не вдигаш мобилния си телефон? Какво става? Къде си?

— Мобилният телефон няма покритие тук. Хванаха ме, докато влизах. Във Уолдемър Хауз.

— Мили боже. Добре ли си? Намери ли картината? Да не си пострадала?

— Малко. Нищо сериозно. Но картината не беше на стената.

— Опитах се да те предупредя за това. Хората правят промени в къщите си.

Джудит звучеше толкова спокойна, че на Медоу й се прищя да й се разкрещи.

— Баба беше сигурна, че ще е там.

Гласът на Джудит стана по-рязък.

— Да не мислиш, че те е излъгала?

— Знам, че не е!

— Извинявай. Не исках да прозвучи така. Просто всичко е толкова сложно. — Джудит звучеше извинително и засрамено. — Но ти наистина спомена, че към края си е била малко объркана.

— Да. Но картината вероятно е била там — на времето. Проблемът е, че се случва хората да продават къщите си. — Медоу чу как Джудит си поема дълбоко дъх.

— Продали са Уолдемър Хауз? — Понякога, в моменти на стрес, гласът на Джудит звучеше като на коренячка нюйоркчанка. Това беше един от тези моменти.

— На мъж на име Девлин Фицуилям.

— Девлин Фицуилям — повтори Джудит бавно. — Девлин… О, божичко. Девлин Фицуилям те е хванал да влизаш?

— Да, и после…

— Я почакай. — Паниката на Джудит привлече вниманието на Медоу. — Ти да не би да го познаваш?

— Всеки познава Фицуилям. Беше куотърбек на Флорида стейт.

— Коутърбек. Говорим за американски футбол, нали? — Предвид физиката му, имаше логика.

— Да, мила. За американски футбол става дума. Писали са статии за този тип в Harvard Business Review, Forbes, Entrepreneur. Той е от семейство Фицуилям от Чарлстън, майка му е известната Грейс Фицуилям… — Медоу можеше да си представи как Джудит кърши ръце.

— Говори ли ти нещо това име?

— Не. Съвсем нищо. — Медоу опря гръб в стената и се плъзна надолу. Седна на пода с щръкнали колене и очи, вперени във вратата.

— Трябва да гледаш телевизия от време на време. Грейс Фицуилям е интериорен дизайнер и води собствено шоу, предавано по националната телевизия. Показва как можеш да превърнеш дома си в традиционен южняшки рай.

— Ясно. — Медоу обичаше да гледа телевизия. Същото важеше и за баща й. Но майка й не допускаше телевизор в къщата, а Медоу живееше с родителите си през последната — непоносима — година и половина. Беше загубила връзка със света и го знаеше, но колкото и изненадващо да беше за нея самата, се чувстваше по-щастлива, отколкото когато се подвизаваше в колежа и беше доста ориентирана в съвременните събития.

Шарън пак се бе оказала права.

— За риалити шоу ли става въпрос?

— По-скоро нещо от рода на шоуто на Марта Стюарт. Поне за нея си чувала, нали? — Джудит се засмя саркастично.

— Да. Джудит, не мога да говоря дълго. — Медоу трябваше да затваря, преди да са я хванали, но любопитството й за Девлин надделя. — Кажи ми какво трябва да знам, за да се справя с него.

— Фицуилям е истински гений що се отнася до развиването на доходоносни бизнеси.

— Превърнал е къщата в хотел.

— Не ме учудва. Носи му се репутация на безпощаден кучи син, който не се спира пред нищо, за да увеличи състоянието си.

— Безпощаден.

— Никой не може да го прави на глупак и всички са наясно с това — или пък го научават по трудния начин. Смачква всеки, който му се изпречи на пътя. Син е на милиардера Нейтън Менли, същият онзи, който сам фалира фирмата си, открадна парите и духна в Южна Америка преди десет или петнайсет години. Обзалагам се, че и тази история не си чувала.