Внимавай в картинката

— Какво се е случило? — Четири изскочи от колата, приличаше на дългокрак клоун, докато се измъкваше от абсурдно малкото купе, и се спусна към тях. — Завоя ли изпусна?

— Да. Изпуснах завоя. — Девлин прескочи вратата и се запъти към Медоу. — Скъпа, Четири ще те закара. — Той я вдигна на ръце.

— Мога да вървя — каза тя.

— Но не ти се налага. — Той тръгна към MINI-то.

Четири погледна към Медоу, после отстъпи назад, сякаш се страхуваше, че тя ще повърне — и то върху него.

— Тя добре ли е?

— Закарай я в болницата.

Четири изприпка след тях и отвори вратата на пасажерското място.

— Нищо ми няма. Просто съм изморена — каза тя, без да отвори очи.

Снощи бе жизнена, дори след като бе ударила главата си. Днес изглеждаше изтощена, на ръба на силите си; и тласкан от угризения, Девлин си помисли, че не трябваше да я води в града, че не трябваше да разчита на нея да му каже, когато се измори. Медоу не се оплакваше. Не и когато целият живот беше пред нея.

Девлин я настани на седалката.

— Държа д-р Апс да я прегледа. Не приемай „не“ за отговор. — Девлин стисна Четири за рамото и го погледна в очите. — Не я оставяй сама и не позволявай нищо да й се случи. В противен случай ще те убия.

— Ясно. Разбирам. Не се обвинявай. Тя е страхотна. — Ентусиазираното съгласие на Четири може да се дължеше на притеснение за Медоу — или на собственото му чувство за вина.

Дали Четири нямаше пръст в инцидента?

Не. Не, може и да беше ядосан на Девлин, но не беше злобен. Никога не е бил.

— Какво ще правиш? — попита Четири.

— Ще се обадя на Франк Питърсън — отвърна кратко Девлин.

Четири познаваше Франк — механик и момче за всичко.

— Не мисля, че ще може да оправи тази кола.

— Не. Навярно не. — Но той можеше да отговори на въпроса, чийто отговор търсеше Девлин.

Защото тази злополука не беше случайна.

* * *

Г-ца Луиз Уудуърд, по прякор Уизи, тийнейджърка-доброволка в Районната болница на Амелия шорс, изхвърча от чакалнята, сякаш опашката й се бе запалила. Спря се до стаята на медицинските сестри.

— Г-жо Питърсън, видяхте ли Девлин Фицуилям, докато правеха компютърна томография на гаджето му? Предложих му кафе и му се усмихнах, а той само дето не ми откъсна врата.

— Нищо чудно. Лудо влюбен е в нея. Не си ли чула? — Джазмин Питърсън, старша сестра на етажа, се усмихна на шанса да разгласи новината и да излезе няколко крачки пред хубавичката Уизи. — Това е съпругата му.

— Съпругата му? — Страните на Уизи станаха яркорозови като цвета на престилката й. — Ами че той не е женен! Не е възможно. Кой ти каза? Кога е успял да се ожени?

Джазмин се облегна на тезгяха и провлече всяка една сричка.

— Това е най-романтичната история, която съм чувала. Моят Франк ми разказа, той върши това-онова в хотела — а трябва да ти кажа, че там има доста работа, като се има предвид, че нещата непрекъснато се объркват, а и половината от тях намирисват, ако схващаш идеята ми.

— Подочух, че стария г-н Брадли Бенджамин бил толкова бесен, че се заклел да убие г-н Фицуилям.

— И аз така чух. Но г-н Бенджамин също мина оттук неотдавна и, повярвай ми, хич не е в състояние да убива когото и да било. — Джазмин поклати глава дълбокомислено. — Ако не си направи ангиограма в скоро време, по-добре да започне да се стяга за онзи свят.

— Остави го него! — Уизи грабна ръката на Джазмин и я разтърси. — Разкажи ми за г-н Фицуилям и как е успял да се ожени без ние да разберем.

— Преди много време г-н и г-жа Фицуилям се срещнали в Хаваи и се оженили там, след което сериозно се скарали и тя го напуснала. Затова г-н Девлин се държеше толкова зле с всички в последно време.

— Бил е отчаян и разочарован — каза Уизи.

— Да, докато предишната вечер тя не цъфнала на прага му. Последвала страстна нощ; а после той едва не я убил като блъснал колата в дърво. Бедничкият. Измъчва се от вина.

— Това е най-романтичната история, която някога съм чувала. — Уизи притисна ръка към сърцето си.

— И отгоре на всичкото е истина. — Франк й бе разправил, че из имението се носят слухове за това как г-жа Фицуилям нахлула в къщата с взлом, но Джазмин ги смяташе за измислица, а тя не беше от жените, които разпространяват откачени истории.

Уизи, която бе олицетворение на нравите в Амелия шорс, попита:

— Тя от какво семейство произхожда?

— Никой не знае. Някаква янки, но едно ще ти кажа — не е богаташка. Със собствените си очи видях мазолите по ръцете й. — Това бе накарало Джазмин да изпита симпатии към нея.

— А каква работа има тук г-н Бенджамин младши?

— Не знам, не знам, ама май и той е влюбен в нея — подшушна Джазмин. — Той я докара в болницата и само да го беше видяла. Лицето му беше бяло като платно и целият трепереше.

— Не е честно. Не може да има и двамата! — Младата Уизи тропна с крак.

— Е, като гледам, може. — Джазмин посочи към коридора. — Ето ги.

Двете наблюдаваха как инвалидната количка се плъзга към изхода. Г-н Фицуилям вървеше до нея и държеше ръката на г-жа Фицуилям.

Четири се влачеше зад тях и залиташе леко.

— Дали пак не се е натряскал? — попита Уизи. — Нали го знаеш, винаги носи в джоба си онази манерка.