Внимавай в картинката

— Ясно. — Беше опърничава като дете. Д-р Апс го беше предупредила, че това е възможно — Медоу не бе претърпяла сериозни наранявания при катастрофата, но беше изтощена и стресирана. — Имаш най-отвратителното главоболие, което някога те е спохождало.

— Сигурно — отвърна тя мрачно.

— Както и болки в китката, и синина на бузата — прокара той палец по черното петно върху бледата й кожа, — които си получила, когато въздушната възглавница е блъснала ръката ти в лицето.

— Предполагам.

— Така че можеш да си признаеш, че се чувстваш зле.

— Не се чувствам зле. — Тя се поколеба, на ръба да произнесе по-голяма лъжа, но в крайна сметка отхвърли идеята като се размърда нетърпеливо и примига. — Искам да си взема душ.

— Не точно сега. Сам, донеси малко вода. — Девлин извади шишенцето с хапчета от джоба си и изтръска едно в ръката си.

Секретарят се запъти към банята.

— Мръсна съм. Цялата съм покрита с гадния прах от въздушната възглавница. — Тя разтърка ръцете си и прахът се посипа от тях като сняг.

— Утре ще можеш да си вземеш вана.

— Не искам вана, искам душ. И то веднага.

— Веднага щом лекарството подейства, ще можеш да станеш и да се изкъпеш.

— За глупачка ли ме имаш? Да не мислиш, че не знам какво е действието на това хапче?

— Не. Какво е?

— Да ме приспи!

— А това е проблем, така ли? — Девлин взе чашата от Сам и й поднесе хапчето. — Но поне докато спиш няма да мислиш за това колко си прашна.

Тя извърна глава.

— Не обичам лекарства.

— Трябва да поспиш.

— Тогава ще пийна малко чай от лайка.

Той подаде на Сам хапчето и чашата. Седна на леглото до нея, като внимателно облегна бедрото си в нейното. Обхвана я с ръце от двете страни, приведе се към нея, докато носовете им почти се докоснаха, и каза:

— Скъпа, след четиридесет и осем часа ще можеш отново да се върнеш към това да очароваш персонала, да се караш с дъртаци и изобщо в ролята си на Медоу. Но засега ще правиш точно каквото ти се казва.

— И как възнамеряваш да ме принудиш? — Изморените й сини очи хвърляха искри.

— Като начало ще изпиеш това хапче или ще се кача в леглото и ще те любя, докато не те изтощя до такава степен, че да заспиш в прегръдките ми.

— Девлин! — Тя погледна ужасено зад рамото му. — Не пред Сам!

— Тогава най-добре изпий хапчето. — Девлин пое хапчето и чашата с вода от невъзмутимия секретар. Помогна й да се изправи, гледаше я как гълта хапчето и отпива вода, след което й помогна да се отпусне бавно върху възглавницата. — А сега заспивай. Ще съм наблизо, ако имаш нужда от мен.

Тя му обърна гръб.

— Няма да имам нужда от теб.

— Въпреки това ще съм тук. — Зави я хубаво и погледна към Сам. — Ще работим във всекидневната.

— Да, сър. — Секретарят се запъти към вратата.

— Ето значи колко ще си тук — промърмори тя.

Девлин отиде в банята, намокри кърпа и се върна при нея.

— Обърни се към мен — нареди той.

Тя се обърна и го напуши смях, като видя войнственото изражение върху покритото й с прах лице.

— Ето така. — Той прокара мократа, студена кърпа по бузите, брадичката и челото й.

Очите й се притвориха в истинско блаженство.

— Приятно ли е? — попита той.

— Да. Благодаря ти. — Тя потърка нос с опакото на ръката си. — Съжалявам, че се държах като глезла.

— Не бих казал глезла. По-скоро като глезено хлапе. — Прокара кърпата по устните й и после ги целуна. Бяха кадифени и отпуснати, но когато той отвори уста леко, тя отвърна със същото. Неохотно и едва-едва, но му се стори, че не би могла да устои напълно. — Сега заспивай.

Тя кимна с глава, клепачите й бяха като от олово.

Погали косата й още веднъж, хвърли кърпата в банята и мина във всекидневната.

Сам седеше пред бюрото с отворен лаптоп.

Девлин бе намерил Сам преди осем месеца, докато си търсеше временен секретар. Сам се бе изявил като човек с отлични умения на административен помощник. Доказваше се непрекъснато като безценен кадър — но така и не бе разкрил никаква лична информация за себе си.

На Девлин това му допадаше.

Сега Сам го гледаше със сериозно изражение.

— Маркучът несъмнено е бил прерязан. Въпреки това, прекъснат маркуч за хидравличната течност не се счита за опит за убийство.

— Винаги съществува вероятност за недостатъчна компетентност. — Девлин седна на стола пред бюрото. — Може би злосторникът се е опитвал да пререже спирачния маркуч именно за да ме убие.

Сам наклони глава.

— Вярно е.

— Кой би имал мотив да ме убие?

— Ще съкратим списъка, ако се запитаме кой няма мотив да ви убие. — Сам не се правеше на интересен. Всъщност, доколкото Девлин го познаваше, Сам беше лишен от чувство за хумор.

— Недей да разтягаш локуми, Сам.

— Как ви звучи г-н Брадли Бенджамин Четвърти? Или още по-вероятно, г-н Брадли Бенджамин Трети. Или пък някой от Амелия шорс, на когото не му харесва идеята за хотела. Или някой от хората, които сте ядосал поради една или друга причина, а те са легион. Или собственик на конкурентен хотел. Или…

— Добре, схванах мисълта. Но не вярвам в съвпадения и фактът, че Четири се появи точно пет минути след катастрофата, не ми харесва. — Нито пък фактът, че някой се е опитал да навреди на Девлин, а бе навредил вместо това на Медоу.