Внимавай в картинката

— И я пълни в Уолдемър Хауз, според Франк. Постоянно блуждае там като тъжен призрак. Ако се вярва на слуховете, заради него г-н Брадли Бенджамин е трябвало да продаде къщата на г-н Фицуилям.

— Стига бе! Защо?

— Г-н Бенджамин младши никакъв го няма в бизнеса.

Д-р Апс се появи на вратата на кабинета за прегледи и проследи с очи как пациентката й излиза от болницата.

Джазмин понижи глас.

— Явно д-р Апс се е съгласила да пусне г-жа Фицуилям вкъщи. Хич не й се щеше — г-жа Фицуилям се пазареше като луда — но г-н Фицуилям я увери, че ще се погрижи съпругата му да не напуска леглото, дори ако трябва да стои с нея там. Д-р Апс изглеждаше сякаш я беше зашлевил, и не каза нищо.

— Ами какво да кажа, д-р Апс си имаше свои планове за него.

— И не беше единствената. — Джазмин погледна многозначително към Уизи.

— Е, добре де, защо пък не? — Уизи повдигна пищните си гърди с ръце. — Хич не съм за изхвърляне, а пък и не са много атрактивните милионери в града.

Ненапразно я наричаха Мръсницата Уизи.

— Девлин Фицуилям не е атрактивен милионер. — Джазмин се изкикоти. — Той е атрактивен милиардер — и, драга, като гледам, май късметът ти се изплъзна под носа.

Шестнадесет

Джордан влетя в кухнята и Мия се стресна. Винаги се стряскаше, когато той беше наоколо. Беше толкова критичен. Крещеше толкова силно. А и след като вече беше обявил, че тя ще е новият му сосиер, залогът беше още по-висок. Ако се изложеше, щеше да я изрита, а имаше нужда от тази работа. След развода не й бе останало нищо друго, освен неплатени сметки и двама тийнейджъри, които я ненавиждаха, защото непрокопсаният им баща беше офейкал.

— Хайде! — Джордан плесна с ръце. — Ще излезем на верандата да посрещнем г-жа Фицуилям.

— Няма ли да я задържат в болницата? — попита Крисчън.

— Да, но я изписват на сутринта, така че ще стоим там цяла нощ. — Джордан завъртя очи саркастично. — Естествено, че са я изписали. Хайде сега, vite

1

! Вече са минали през портата.

Двамата помощници свалиха престилките и тръгнаха след шефа си.

Слънцето накара Мия да примига; огромният екип й подейства по същия начин. Тя работеше в кухнята. Нямаше представа, че в „Тайната градина“ има толкова много работници.

— Сигурно има към петдесет човека — прошепна тя на Крисчън.

— Шейсет и пет, доколкото чух последно, а секретарят на г-н Фицуилям днес набираше още персонал.

— Тук съм прекарала целия си живот, а не познавам дори половината от тези хора. — Тя отстъпи назад и позволи на Джордан да си пробие път към предните редици. Мразеше тълпите. Мразеше да се среща с нови хора. Но новата г-жа Фицуилям й бе допаднала и бе щастлива, че Джордан ги е извел, за да я приветстват с добре дошла в имението.

— Голяма част от тях дочули, че се предлага работа, и дошли от други градове. Г-н Фицуилям извикал дори хора от Атланта. А и знаеш, че винаги има желаещи да се пренесат тук за лятото, защото искат да живеят в близост до плажа. — Крисчън не беше родом от Амелия шорс — всъщност, той говореше носово като тексасец — но бе живял тук достатъчно дълго, за да се смята за експерт. — Сигурно някой от тях е прерязал маркуча за хидравличната течност на волана с нещо остро.

— Сериозно ли? Нарочно! — Тя сложи ръце на кръста си.

Крисчън кимна с глава.

— Франк казал на г-н Уилямс, който казал на г-жа Бърк, която пък сподели с мен, че се е случило, докато г-н и г-жа Фицуилям били в града с г-н Четири.

— Няма начин да го е направил г-н Четири! — Мия харесваше Четири.

Крисчън се разсмя.

— Да, май не е от най-умните, не смяташ ли? Дочух, че той бил виновен задето се наложило г-н Бенджамин да продаде това място. Четири задлъжнял на г-н Фицуилям и имението било единствената компенсация, която г-н Фицуилям бил склонен да приеме.

— Откъде чуваш такива неща?

— Правя почивките си в стаята за почивка, вместо в кухнята. Пробвай и ти някой път.

Мия се направи, че не е чула последното.

— Ето ги — каза тя, когато дългата лимузина паркира до стълбището.

Подобно на цветна алуминиева консервна кутия, вързана за бронята на истинската кола, след тях пълзеше MINI-то на г-н Бенджамин.

— Г-жа Фицуилям е толкова мила дама — как е могла да се омъжи за него. — Крисчън потръпна от ужас. — Предполагам това доказва, че всеки тип може да се сдобие с жена, ако има достатъчно пари. Г-н Фицуилям ме плаши до смърт.

Г-н Фицуилям плашеше всички. Такъв човек беше. Но той се бе държал добре с нея, за разлика от повечето хора в Амелия шорс, и я бе наел на работа без какъвто и да е стаж, като изключим краткия период, в който бе работила като готвачка в един отдавна затворен ресторант в града. Дори я бе представил на Джордан като постоянен служител. Вярно, коленете й се разтреперваха, когато г-н Фицуилям бе наоколо, но пък му беше благодарна.

— Не мисля, че е толкова лош човек.

— Така ли? Сесили каза, че се забавила с чистенето на стаите и той едва не я изхвърлил.

Мия си позволи да иззлорадства. Все пак знаеше някоя и друга клюка, която бе убягнала на Крисчън.