Внимавай в картинката

Всички поклатиха глава.

— Силни светлинни ефекти, топли цветове, усещане за спокойствие и съзерцание… — Тя опита да опише елементите, които създаваха един шедьовър.

Отново срещна недоумяващи погледи.

Беше се надявала, че ако попита, все някой ще си спомни къде е виждал картината и тя ще я вземе. Но вместо това се бе изложила на риска някоя от жените да спомене пред Девлин. Това щеше да го накара да застане нащрек, а той имаше ресурсите да открие картината и способността да разбере защо тя я търси. Разочарованието остави горчив вкус в устата й и тя се отпусна назад върху възглавниците.

— Ако някоя от вас види въпросната картина, би ли ме уведомила?

— Разбира се, г-жо Фицуилям. — Рашида се изправи. — Хайде, момичета. Време е да се връщаме към работа.

Бъзи също стана.

— Г-жо Фицуилям, да кажем ли на третия екип по почистването, че сте изморена и искате да си почивате? За… нали разбирате… по-късно? — Тя акцентира върху последната дума и хвърли красноречив поглед към вратата, от която Девлин бе излязъл.

Другите се изкискаха.

— Не! Няма нужда! Добре съм. Г-н Фицуилям просто преиграва; това е. — Медоу отново се изчерви.

— Така ли го наричате? — Тереза събра обяда си. — Още колко дни трябва да почивате г-жо Фицуилям?

— Довечера мога да стана от леглото.

— Ако бях на ваше място, хич не бих се и помръднала от леглото — каза Бъзи.

Жените си тръгнаха, смеейки се, и Медоу дочу някоя да възкликва:

— Амин, сестро. Амин!

Осемнадесет

Когато Медоу влезе в кабинета, Сам вече се взираше във вратата с покорно изражение, сякаш я бе очаквал.

— Г-жо Фицуилям. С какво мога да съм ви полезен?

— Дойдох да видя съпруга си. Искам да му покажа, че напълно съм възстановила здравето си. — Всъщност, бе дошла да разгледа картините, които Девлин бе окачил на стените си, защото наистина трябваше да се изнесе от Уолдемър Хауз, за предпочитане преди да прекара още една нощ в леглото на горещия, много активен и много възбуден Девлин.

— Възстановяването ви е истинско облекчение за всички ни. — Равният тон на Сам опровергаваше изказаната загриженост.

Но тя бе сигурна, че при подходящия стимул — а някой ден тя щеше да разбере какъв е той — Сам можеше да бъде предизвикан да се усмихне.

— Г-н Фицуилям е зает в момента. Бихте ли почакали? — попита той.

— Разбира се. — Тя се разходи наоколо, оглеждайки кабинета. — Тук е много приятно. — Така си беше. Стаята бе просторна и обзаведена с вкус, с големи прозорци с изглед към океана, дъбови архивни шкафове, принтер/факс/ копирна машина и нито една представляваща интерес картина по стените.

По дяволите.

С небрежна стъпка се отправи към архивните шкафове.

— С какво сте се занимавали преди да започнете работа при г-н Фицуилям?

Сам вдигна поглед от бюрото и се намръщи.

Тя побърза да добави:

— Не че имам някакви предразсъдъци по отношение на мъже с професия секретар…

— Изпълнителен асистент.

— Да, изпълнителен асистент. Това исках да кажа. Но като че ли… — с вечно намръщената ви физиономия и неуморна експедитивност, и този бдителен поглед… — като че ли повече ви подхожда да сте генерал. — Или пък сериен убиец. — Човек, който дава заповеди и организира.

— Аз давам заповеди. Организирам времето и голяма част от програмата на г-н Фицуилям. — Сам отново насочи вниманието си към прелистването на страници.

— Сигурна съм, че г-н Фицуилям е много доволен от работата ви. — Сега вече беше сигурна, че не е добра идея да задава лични въпроси на Сам. Може би той наистина беше сериен убиец. — Съществува ли карта на хотела? Постоянно се губя.

— Има купчина карти в ъгъла на шкафа до вратата.

Тя грабна една, сгъна я и я пъхна в джоба си.

— И ако си стояхте в стаята, нямаше да се губите.

Беше съвсем очевидно, че този тип не я харесва, и то напълно разбираемо, като се има предвид, че знаеше как е влязла в къщата с взлом и подозираше, че не е истинска съпруга на Девлин. Но това никак нямаше да й попречи да се пробва.

— Доскучава ми. Вие сигурно ще ме разберете, Сам. В отлична форма сте. Сигурно спортувате. Водите активен живот. Може би играете футбол като Девлин?

— Вдигам тежести и бягам. Това са двата най-ефективни метода да се поддържа човек във форма.

— А как се забавлявате?

— Да се забавлявам? — Веждите му отскочиха нагоре в недоумение.

Ясно. С тези въпроси нямаше да разбере нищо. Тя погледна открехнатата врата към кабинета на Девлин и тръгна небрежно натам.

— Няма ли да поседнете, докато чакате? — Което беше не съвсем тактичния подход, който Сам избра, за да й каже да седне и да си затваря устата.

— Разбира се. — Тя се отпусна на стола срещу него и се усмихна.

Той не й се усмихна в отговор.

— Предполагам, че г-н Фицуилям не ви оставя и минутка свободно време? Винаги ли работите до толкова късно? — Тя хвърли поглед към стенния часовник. — Минава пет.

— Не, не ми оставя. Да, винаги. Така е.

Нашият Сам май не е от разговорливите.

— До колко късно работите по принцип?

— До много късно. Всъщност, сега трябва да приключа с изготвянето на списъка с покупки за идната седмица. — Той се обърна към компютъра си. Пръстите му заиграха по клавиатурата.