Внимавай в картинката

— Колко хубав телефон. — Тя го завъртя към себе си и го огледа. — Има четири линии. На всичките ли вие отговаряте?

— Да.

— Това ли са линиите за целия хотел?

— Не. Но в моите задължения влиза да проследявам използването на всички линии от онова табло. — Той посочи електронния панел на стената. — Вашата линия, например, изглежда доста натоварена от единадесет сутринта. — Погледна я многозначително изпод вежди.

— Нима? — изчурулика жизнерадостно тя. — В момента използва ли я някой?

— Да. Предполагам някоя от прислужничките.

— Възможно е. А дали можем да чуем какво говори?

— Противозаконно е да се подслушват личните разговори от хотелските стаи.

— Ясно. — Тя едва се стърпя да не потърка доволно ръце.

— Някакви други въпроси? — Преди да е успяла да му отвърне, той добави: — Тъй като през последните няколко дена не успявам да се наспя… а ако не приключа с тази задача и всички следващи няма да успея да спя и тази нощ…

Пък и раздразнителен.

— Не бих искала да ви преча на работата. — Тя го гледаше как трака по клавиатурата.

Не знаеше дали е прекалено отдаден на работата си, или неподатлив на чара й, но той не й обръщаше никакво внимание.

Тя се изправи, разходи се до факса и го огледа намръщено.

— Обзалагам се, че това нещо е доста използвано тук.

— Да.

Ако можеше само да хвърли един поглед в кабинета на Девлин, без да й се налага да се сблъсква със самия Девлин… Направи няколко стъпки към отворената врата.

Дочу гласове. Дълбокият и отчетлив южняшки акцент на Девлин, и треперливият, изплашен гласец на жена.

— Съжалявам, г-н Фицуилям. Обещавам, че няма да се повтори. Поне… ще се постарая да не се повтори.

— Мия, не разбирам. До преди три дни ти беше примерна служителка. Какво се е случило?

— Свързано е със… със сина ми. — Готвачката звучеше нещастно и засрамено. — Отпадна от училище. Постоянно се забърква в неприятности. Опитвам се да го контролирам, но е на седемнайсет. Г-н Фицуилям, казах му, че ще гладуваме, ако загубя тази работа, а той отвърна, че си имал начини да… да ни изхранва. — Гласът на Мия трепереше. — А аз се страхувам, че…

— Седни. Вземи си кърпичка. И, за бога, престани да подсмърчаш.

Гласът на Девлин прозвуча като плесница в лицето след отчаяния разказ на Мия.

Ама че кретен. Не виждаше ли, че жената се нуждае от специално внимание точно в този момент?

— Да… да, сър — пророни готвачката.

Като погледна към Сам, който яростно тракаше по клавиатурата, Медоу се приближи достатъчно, за да вижда случващото се в кабинета.

Мия седеше в стола срещу бюрото и бършеше носа си.

— Мия, двамата с теб имаме ли романтични отношения? — изстреля внезапно Девлин.

Тя вдигна обидено лице.

— Не, сър!

— Тогава си издухай проклетия нос! Не ме интересува как ще прозвучи. — Девлин свъси вежди разярен. — Просто искам да спреш да цивриш.

Тя издуха носа си.

Кретен такъв! Той наистина беше толкова отвратителен, колкото твърдяха всички. Медоу трябваше да влезе на момента и да му каже…

— Добре. Погледни ме. — Девлин се приведе и погледна в очите на Мия. — Седемнайсетгодишният ти син е отпаднал от училище, съпругът ти те е изоставил, имаш тринайсетгодишна дъщеря и се страхуваш, че синът ти се е забъркал с наркотици. Пропускам ли нещо?

— Синът ми е осребрил последната ми заплата и не знам какво е направил с парите. — Жената се разплака неудържимо и се изправи. — Съжалявам, г-н Фицуилям. Знам, че не е ваша грижа да мислите за моето семейство. Желаете ли да напусна кабинета ви?

— Не и докато не намерим решение на проблемите ти. Сега седни.

Тя седна.

— Така. Погледни ме.

Тя се подчини.

— В момента разработвам един проект на остров Елмит.

— Къде е Елмит?

— В Карибско море. Купих го.

— Целия остров?

— Не е населен. Нямаше прясна вода. Затова сондирах. Оказа се, че под острова има огромни запаси. Възнамерявам да построя там почивен комплекс.

— Добре — кимна Мия.

— Щом като синът ти така или иначе е отпаднал от училище, какво ще кажеш да го подтикна да се захване с ученето отново?

Мия впери поглед в него и в очите й се появи плаха надежда.

— Добре.

Може би Медоу прибързваше с преценката си за Девлин.

— Ако, да кажем, бъде отвлечен… — Девлин направи пауза, за да види дали Мия няма да възрази — и бъде изпратен да работи в строителството, тежки конструкции, на ненаселен остров за лятото…

— Кога може да тръгне? — Гласът на Мия се промени, стана по-сдържан, овладян. Но и нетърпелив.

— Г-жо Фицуилям! — прошепна Сам в този момент зад нея. — Да не би да подслушвате? — Той се опита да я отмести.

— Шшшт. — Медоу го побутна. — Искам да чуя това.

Девлин погледна към вратата, забеляза ги и после отново върна вниманието си към Мия.

— Заминава още тази вечер.

Тя не се поколеба нито за миг.

— Вземете го.

— Като излизаш дай на секретаря ми информацията, която му е необходима, за да го открие. След това се върни към работата си и ти желая успех. Джордан е в отвратително настроение днес.

— Знам, сър. Благодаря ви, сър. — Мия се изправи. Като минаваше покрай Медоу кимна — и за пръв път, откакто Медоу я бе срещнала, тя изглеждаше щастлива.

Сам се опита да избута Медоу настрани.

— Ще съобщя, че сте тук.