Внимавай в картинката

— Ах, ти стара глупачке. Мен още не ме познава.

Двете жени бяха на различна възраст и от различна раса, но и най-добри приятелки от дълго време.

Медоу гледаше на приятелството им с известна завист. Нейната най-близка приятелка беше чак във Вашингтон, дъщеря на руски имигранти, и напоследък Медоу нямаше почти никакво време да се вижда с Файърбърд. Когато докторите кажеха, че Шарън се е възстановила напълно…

Когато Шарън се възстановеше напълно, Медоу щеше да посети скромния дом на задружното семейство. Щеше да се държи почтително с Константин, тъй като той беше типичният руски патриарх — едър, силен и малко плашещ. Щеше да се пошегува малко с братята на Файърбърд. Майка им щеше да напълни цяла кошница с вкусна храна и те двете с Файърбърд щяха да избягат в гората и да си направят пикник, а Медоу щеше да й разкаже всичко за Девлин…

— На мен пък са ми симпатични Гас и Харли — те също са класически. — Кейти седна върху персийския килим с купа пуканки в скута си и ябълка в ръката. — Харесва ми как я обвиниха по погрешка, че е извършила убийство и как…

— Това ли е Харли? — Медоу посочи към телевизора.

— Това е Тами — осведоми я Бъзи. — Г-жо Фицуилям, имате ли нещо против да използвам телефона ви, за да се обадя на майка си? Сама е вкъщи и обикновено й се обаждам по време на обедната почивка. — Тя побърза да добави: — Питала съм г-н Фицуилям дали мога да използвам служебния телефон в хотела и той ми е позволявал.

— Естествено, че нямам нищо против. — Медоу й подаде слушалката и я загледа, докато набираше номера.

Докато телефонът даваше сигнал свободно, Бъзи каза на Медоу:

— И мама следи „Пътеводна светлина“, така че коментираме по време на рекламите. — Вниманието й се прехвърли към телефона: — Здрасти, мамо! Видя ли какво стана?

— Майка й страда от мултипленна склероза — прошепна Рашида на Медоу. — На Бъзи й е много трудно, двете са изключително близки.

Медоу кимна. Разбираше я. Болестта на Шарън беше мъчение за всички в семейството, но тъгата и тревогите ги бяха променили — преди се наслаждаваха на живота, а сега се възползваха от всеки момент, показваха емоциите си по-свободно и ценяха времето, което им бе дадено.

Харесваше й да наблюдава как Бъзи говори с майка си, да вижда привързаността й, да чува топлината на гласа й.

— Опа. Рекламите свършиха, мамо. Ще ти се обадя през другата почивка, става ли? И аз те обичам! — Бъзи затвори телефона и го върна на Медоу. — Благодаря ви, г-жо Фицуилям.

— Добре ли е тя? — попита Медоу.

— В някои дни е по-добре, в други — по зле. — Бъзи използваше език, който показа на Медоу, че майка й страдаше.

Медоу преглътна. Не бе оставяла майка си, откакто й бяха поставили диагнозата. Беше глупаво от нейна страна да се тревожи, сякаш една седмица далеч от нея ще повлияе върху състоянието й… но тревогата не я напускаше и нарастваше с всеки изминал час.

Искаше да й се обади, но се страхуваше, че Девлин следи обажданията от стаята. Разбира се, Шарън винаги казваше: „Ако има желание, се намира и начин…“.

Да можеше само да измисли такъв начин…

Идеята я озари внезапно. Ако всяка от прислужничките се обаждаше по веднъж на ден от нейния телефон, вероятно щяха да се съберат около петдесет телефонни обаждания и това определено би усложнило проследяването. Тя се изправи до седнало положение и обяви:

— Искам оттук нататък да не се притеснявате да използвате телефона ми. Дори за междуградски разговори!

— Позволявате ни да провеждаме междуградски разговори? — Кейти засия. — Приятелят ми е в Уисконсин, а семейството ми откача, когато му се обаждам, и ме карат да си плащам сметката.

— Г-жа Фицуилям едва ли искаше да каже междуградски разговори — намеси се Рашида.

— Точно това искам да кажа. Заповядайте. — Медоу им се усмихна като благосклонна матрона. — Ще се радвам, ако поддържаш връзка с приятеля си. А и никой от вас да не забравя семейството си!

Кейти протегна ръка.

— Моля ви, подайте ми телефона.

— Аз съм следваща — заяви Шелби.

Медоу се отпусна върху възглавниците, като се молеше планът й да проработи.

До края на следващата серия реклами Шелби бе предала телефона на Рашида, която се бе обадила на брат си в Калифорния.

Когато сериалът продължи, Тереза, личният им експерт в сферата на „Пътеводна светлина“, посочи към екрана и каза на Медоу:

— Когато Тами била малка, живяла у приемни семейства; след това майка й се омъжила и тя заживяла с нея и новия й баща; после този й баща починал; и тогава майка й се омъжила за един принц, но истинският й баща я отвлякъл…

Медоу вече беше наясно, че пълното описание на подобни герои може да отнеме цял час и затова безцеремонно обобщи:

— Значи е добър човек.

Закачливите златни къдрици на Тереза заподскачаха, когато кимна с глава.

— Но толкова е преживяла, горката.

— Аз пък мисля, че е глупава — отбеляза Кейти. — Всеки знае, че Джонатан е откачалка, а тя спа с него и предизвика разправии между него и…

Последвалият залп от възгласи хвана Медоу неподготвена.

— Но той беше толкова сладък…

— Беше си направо злобен…

— По-добре й е без него…

Страстите бяха в разгара си, когато Девлин влезе в стаята.