Внимавай в картинката

Пристигането му пресече разговора като с нож.

Безстрастният му поглед обходи присъстващите.

— Какво става тук?

Медоу вдигна брадичка към него.

— Вторият екип по почистването кара обедната си почивка с мен.

През цялото време той й натрапваше предписаната почивка: стоеше наблизо докато се къпеше, вземаше дрехите й и й оставяше пижама и халат, носеше й храната на поднос, спускаше пердетата, когато решеше, че тя се нуждае от сън. А най-лошото беше, че винаги се оказваше прав. По някакъв начин разбираше кога се задава главоболие. Разбираше кога се чувства изморена.

Наблюдаваше я.

В момента тя бе готова да крещи от желание да стане, да претърси целия хотел, да избяга от това място преди… преди той… ами, преди той да изпълни обещанието си да прекара нощта с нея. Защото знаеше със сигурност — този път нямаше да се изплъзне от леглото му непокътната. Никоя жена не можеше да има неангажираща връзка с Девлин. Трябваше да е задълбочена, пленяваща, страстна — а Медоу нямаше време за това. Трябваше да открие картината. Трябваше да се върне вкъщи. Майка й имаше нужда от нея. Баща й също.

Защо тогава целият този епизод й приличаше повече на бягство, отколкото на мисия?

— Нали се разбрахме, че ще си почиваш? — Той погледна към телевизора и се навъси.

Само да е посмял да изгони прислужничките. Само да е посмял. Тя отвърна с войнствен глас:

— Аз си почивам. Почивам си през последните четиридесет часа. Не виждаш ли? В леглото съм, имам възглавници, вземам болкоуспокояващи, които ми помагат да се чувствам съвсем добре. — Тя вдигна вежди. — Съвсем добре.

— Как е главата ти?

— Отлично.

— Викодин — прошепна Рашида на Бъзи.

— Личи си. — Челюстта на Бъзи се разтресе от смях.

— Когато вторият екип по почистването приключи обяда си, ще си почиваш — каза Девлин.

— Разбира се, че ще си почивам. Точно както правя и в този момент. Защото третият екип по почистването също ще се отбие, за да обядва тук и да гледаме шоуто на Опра. Ще й гостува Хю Джакман, който ще разказва за новия си филм и ще пее… — Медоу си позволи да откъсне вниманието си от Девлин и в този момент от екрана я привлече един образ: страхотен мъж, който се беше свил зад храстите и държеше лост в ръка. — Я почакай! Кой е този, дето шпионира Тами?

— О, боже мили! — Тереза скочи на крака и посочи. — Гледай само! Той се е върнал!

— Не мога да повярвам! — прошепна Кейти.

— Казах ти! Не ти ли казах? — Бъзи и Рашида плеснаха ръце.

Девлин стърчеше между крещящите жени, сам мъж сред разбунтувано море от естроген.

— Кой? — Медоу застана на колене и започна да подскача върху леглото. — Кой? Кой е този?

Девлин се приближи до нея, хвана я за раменете и я бутна по гръб в леглото. Притисна я в тази поза, докато тя не престана да се съпротивлява. Погледът му се закова в нейния и той произнесе:

— Предписанията на доктора не бяха такива и аз няма да ти позволя да си навредиш заради едната ти инатливост. Можеш да гледаш тази сапунена опера, както и шоуто на Опра, но само ако ми обещаеш, че след това ще си почиваш.

Държеше се толкова доминиращо. Толкова мачовски. Толкова… секси.

Прищя й се да сключи краката си около кръста му, да го придърпа на леглото при нея и да му покаже точно колко непослушна може да бъде.

Невероятно унизително беше да си признае, че първичното му поведение я възбуждаше повече от всичко.

Но съвсем ясно осъзнаваше, че цялото внимание на жените от втория екип по почистването бе приковано върху тях. Освен това, трябваше да отчете факта, че не би могла да понесе мощта на съвкуплението с Девлин. Не защото бе крехка. О, не. А защото всичко в него — начинът, по който се надвесваше над нея, натискът на ръцете му върху раменете й, уханието на цитрус и сандалово дърво, който се носеше около него, и това непреодолимо излъчване на сексуална вещина — я караше да мисли, че ще издъхне от наслада в прегръдките му.

А беше още прекалено млада да умира.

— Добре — проточи тя с тъничък гласец, — ще си почивам след това.

Той кимна с глава — глупакът му с глупак, не му и хрумваше, че тя може да престъпи обещанието си — после се изправи и огледа стаята.

Медоу седна, бузите й горяха.

— Дами — той кимна галантно и излезе от вратата.

Всички глави се обърнаха и го проследиха.

Когато се загуби от погледа им, Кейти прошепна:

— Еха.

— Взе ми думите от устата. — Кафявите очи на Рашида се бяха разширили от благоговение.

Всички погледнаха към Медоу завистливо. Никоя от тях не обърна внимание на финалните надписи на „Пътеводна светлина“.

Да, Медоу трябваше да се изнесе от „Тайната градина“. И то възможно най-скоро.

Налагаше се да се възползва от шанса, от който се бе заклела да не се възползва.

Прочисти гърлото си:

— Питах се… иска ми се да… ъъъ… сменя онази картина. — Тя посочи към репродукцията на „Водни лилии“ на Моне.

И без това картината беше скучновата. Наистина трябваше да бъде подменена.

— Докато обикалях из хотела, видях една картина, но не мога да си спомня точно къде… Приличаше на нарисувана с маслени бои холандска семейна сцена от седемнадесети век — една жена готви, а мъжът й помага на децата в уроците им. Някоя от вас да я е виждала?