Внимавай в картинката

— Можеш да си представиш моята изненада, когато срещнах Скръби Галахър в Атланта и той ми каза, че се е запознал с новата ми снаха. — Сините й очи бяха студени, докато оглеждаше Медоу от нелакираните нокти на краката до неподходящата й блуза. Погледът й към косата на Медоу беше критичен, а и Медоу осъзна, че тази жена със сигурност знае, че е била под завивките — и ни най-малко не го одобрява.

Не одобряваше подобно неблагоразумно и несдържано поведение. Не одобряваше облеклото и запуснатия външен вид на Медоу. Без всякакво съмнение не одобряваше женитбата на сина си с една хулиганка и беше бясна, че е оставена в неведение по въпроса.

И очевидно за всичко винеше Медоу.

Затова Медоу реагира по най-добрия начин, за който се сети. Разтвори широко ръце и каза:

— Грейс, скъпа! — и се насочи към нея.

Медоу стъписа Грейс с прегръдка, която омачка сакото й и разроши грижливо направената й прическа. С крайчеца на окото си забеляза слисаното и ужасено изражение на Девлин.

— Майко, това е Медоу. Медоу, запознай се с майка ми, Грейс Фицуилям.

— Толкова се радвам, че се срещнахме, Грейс, за да мога да ви благодаря, че сте създали и отгледали прекрасния ми съпруг. — Медоу сияеше. — Бях сигурна, че двете ще се разбираме!

Грейс примига и се отскубна от нея с известна сила.

— Да. Хм. Да. Чудесно. Много се радвам… Но да не ми кажете…

— Дълга история е, майко. — Преди Медоу да успее да я прегърне отново, Девлин я дръпна към себе си — и колкото и да се гърчеше, той не я пусна.

— Предполагам, че твоите родители знаят, нали Медоу? — Грейс изтупа невидима прашинка от костюма си.

— Не… съвсем. — Медоу пристъпи нервно от крак на крак, като се надяваше Грейс да не продължи с въпроси в тази насока. Въз основа единствено на чифт дънки и тениска, жената очевидно вече я смяташе за неподходяща. Ако — когато — чуеше историята за амнезията й, вероятно щеше да я приеме за откачалка.

— Ако се опитвате да запазите този съюз в тайна — каза Грейс, — съществуват и по-добри начини да го сторите, вместо да обикаляте с парадна походка Амелия шорс и да докарвате сърдечна криза на Брадли Бенджамин.

— Тя не му е докарала сърдечната криза — възрази Девлин студено. — Бил болен от ангина и, доколкото чувам, отново е в отлично здраве.

— Въпреки че, ако изобщо имаше сърце, несъмнено щеше да получи такава криза — обади се Медоу.

— Брадли Бенджамин е един от най-видните ни граждани — отвърна Грейс.

Медоу не можеше да повярва, че Грейс го защитава.

— Заяждаше се с Девлин.

— Но е по-възрастен и в недобро здравословно състояние, затова му прощаваме недостатъците. — Грейс звучеше спокойно, поучително и толкова човеколюбиво.

Както звучеше и Девлин, когато е ядосан.

Очарователно.

Грейс отново зае мястото си зад бюрото, затършува между струпаните там листове, откри търсения и го подаде на Девлин.

— Това е списъкът с гости. Ще ми трябва и списъка на Медоу, преди да поръчам поканите.

Девлин погледна към листа и вдигна рамене.

— Покани когото желаеш, майко.

Медоу имаше чувството, че е пропуснала част от разговора.

— Какъв списък? За какво?

Девлин продължи, без да зачете последните реплики на Медоу.

— Можем да комбинираме това парти с официалното откриване на „Тайната градина“.

— Какво парти? — попита Медоу.

Грейс й подаде списъка.

— Не би било достатъчно лично.

— Напротив. Организирането на две партита едно след друго ще разводни и двете — каза той.

— Хм. Да, и това е така. — Погледът на Грейс поомекна. — А и бюджетът за две партита би бил по-голям.

— Какво парти? — Медоу си позволи значително по-висок глас този път.

— За бога, Медоу. — Грейс примига, сякаш шокирана от тона й. — Партито, на което официално ще обявим и отпразнуваме брака ви с Девлин, разбира се!

Лоша идея. Едно беше да флиртува с него. Да го примамва да се наслади на живота. Да си поиграе малко с него.

Но парти? На което Медоу щеше да бъде представена не само на Четири, а на всички приятели и бизнес партньори на Девлин? Можеше ли да е по-глупаво? Струваше й се, че всеки път, когато направи стъпка към откриването на картината, тинята става все по-гъста и по-дълбока.

— Смятам, че сме готови да се покажем пред хората, скъпа. — Девлин я погледна в очите.

Тя забеляза присмеха, стовари крака си върху неговия и натисна силно върху предната част на обувката му.

— Мисля, че имам нужда от време да свикна с новия си дом, преди да се състои официалната церемония.

Той изтърпя болката стоически.

— Остави мисленето на мен. Не е нужно да тревожиш красивата си главица, с каквото и да е.

Тя му се усмихна, демонстрирайки всичките си зъби.

— Няма как да не се тревожа, скъпи, като знам колко важно е за теб официалното откриване.

— За нас. За бъдещето ни. — Как само се забавляваше да я дразни! Дали ще се пречупи и ще каже истината, вместо да се подложи на изпитанието на партито, ознаменуващо съвместния им живот?

Разбира се, майка му нямаше представа за скрития смисъл на диалога им.