Внимавай в картинката

Плашеше го грубият и безсрамен секс — безразсъден секс, по неговите думи. Искаше онази гума като преграда помежду им по време на най-интимните им моменти. Тя неохотно призна здравия разум зад предпазливостта му, но в същото време желаеше да усеща плътта му с нейната, спермата му в утробата си.

Вероятно щеше да е доста по-стресирана, ако смяташе, че съществува някаква опасност от негативни последици, но бе сигурна, че такава няма. Миналата нощ щеше да им се размине.

А още по-важното беше, че в този период от месеца нямаше опасност.

Тя се надвеси над него и нежно целуна устните му. После рамото му. Едното зърно. Корема.

Сега определено беше буден.

Бедрото му… тя се пъхна под чаршафа. Под него слънчевата светлина бе притъпена, въздухът топъл и наситен от уханията им. Възбуди интереса му с малки целувки надолу по бедрото. Направи завой към другия му крак и към другото бедро. Умишлено позволи на краищата на косата си да минат по слабините му и се изсмя, когато цялото му тяло се напрегна.

Той притисна с ръка главата й, задържайки я на място.

В този миг от долния край на леглото долетя тих женски глас с южняшки акцент:

— Миличък, какви са тези слухове за женитбата ти?

В спалнята им имаше жена?! Някаква жена бе нарушила светостта на личното им пространство? Някаква непозната питаше за брака им, сякаш имаше такова право?

И той имаше наглостта да демонстрира на Медоу, че трябва да остане покрита?

Тя впи зъби в бедрото му.

Той се дръпна. Пръстите му оказаха по-силен натиск върху врата на Медоу. С висок натъртващ глас той произнесе:

— Радвам се да те видя, майко.

Двадесет и три

Звънът на телефона накара Четири да подскочи в леглото си. Той се взря в този инструмент за мъчения и после в часовника.

Девет сутринта — отново.

Пак ли беше той?

Разбира се, че беше той. Г-н Хопкинс. Кой друг?

На Четири не му се искаше да вдига телефона. Чувстваше се зле от уискито… и от страх. Но звъненето продължаваше и продължаваше, сякаш мъжът беше убеден, че Четири е в стаята си. Точно от това се страхуваше Четири.

Той натисна бутона и предпазливо произнесе:

— Ало?

— Четири. Много съм разочарован от теб. — Този познат, любезен, демоничен глас предизвика у Четири желание да повърне. — Напиваш се, вместо да претърсваш.

— Не е вярно.

— Четири, лъжата никак няма да ти спести неприятностите. Не и този път.

— Не лъжа! — Успокой топката, момче. Не се репчи на г-н Хопкинс; ще вземеш да го вбесиш. — Пия по малко и после се преструвам на пиян. Можете ли да измислите по-добра стратегия за претърсване от това да се клатушкам насам-натам из къщата всяка нощ, сякаш съм се загубил?

Кратката тишина, която последва, накара Четири да се изпоти. После г-н Хопкинс каза:

— Четири, впечатлен съм от изобретателността ти. Поздравления, че си намерил полезно приложение на един от многото си недостатъци.

Дори комплиментите му бяха грижливо конструирани, така че да унижат Четири. Включително най-любезните от тях.

— И въпреки всичко ти напълно се провали, и то при положение, че ти направих услугата да купя акции от компанията ти — продължи г-н Хопкинс. — Спомняш ли си въпросната компания? Същата онази, от която имаше дързостта да крадеш?

Четири седна на ръба на леглото и подпря пулсиращата си глава с ръце.

— Спомням си.

— А спомняш ли си също така, че не заведох дело срещу теб, когато кражбата бе установена?

И Девлин не го беше направил.

Четири сам си беше виновен. Знаеше си го. Беше отрепка, както сега, така и преди. Но когато бе фалшифицирал счетоводните книги в корпорацията на баща си, не бе допускал, че е възможно Девлин да се вбеси до такава степен. Е, да, Четири лично го бе убедил да купи акции, но какво бяха няколко милиона долара за човек като Девлин?

Но когато го изтърси на Девлин, Девлин така го изгледа, че Четири отстъпи няколко крачки назад. Дори сега изтръпваше при мисълта за свирепия, потъмнял поглед на Девлин. Той бе приел малката злоупотреба на Четири като лично предателство, а никой не предаваше Девлин, без да си понесе последствията.

И така Брадли Бенджамин Трети бе поставен пред избор — да продаде Уолдемър Хауз на копелето на парвенютата Фицуилям, или да допусне синът му да попадне в затвора. Беше му се разминало леко, но сега Девлин притежаваше нов хотел, а ненавистта на собствения му баща към едничкия му син се бе задълбочила.

— Четири, предпочитам когато говоря с теб, да знам, че ме чуваш. — Като булдог г-н Хопкинс бе впил зъби в плътта на Четири и нямаше намерение да го пусне.

— Спомням си всичко — призна Четири.

След продажбата на Уолдемър Хауз Четири си бе въобразил, че проблемите спираха дотук.

Но явно бе сбъркал. Защото някакъв тип, за когото не бе и чувал, също бе купил доста акции, а г-н Хопкинс явно не се славеше с милостива и благородна душа.