Внимавай в картинката

— Тъй като вие двамата не постигате съгласие по въпроса, ще направим нещата по моя начин. — Тя отиде до масата, отвори кутиите и извади ролка опаковъчна хартия. — Купих някои неща за украса. Просто дреболии, Девлин; знам колко ненавиждаш вкуса ми.

— Не е вярно, майко. Но съм наел достатъчно хора за тази цел.

— И те са направили нещо толкова старомодно. — Грейс махна с ръка към изискано обзаведената стая, издържана в ретро стил.

— Старомодно или не, не мога да си позволя да осъществя твоята идея за украса. Изисква много средства, а и всичко трябва да е готово навреме, не когато ти се отвори прозорец в графика. — Явно бяха водили този разговор и преди, и му бе писнало от него.

— Знам. Не те обвинявам. — Точно преди напълно да загуби самоконтрол, Грейс изостави темата и извади от кутиите един порцеланов съд. — Намерих това за изложбената ти витрина.

— О! — Медоу изтича до кутията, сякаш не можеше да устои на привличането. — Прекрасна е. Китайски клоазон от деветнайсети век, нали?

Грейс я изгледа така, сякаш току-що са й пораснали рога.

— Да, купа на столче.

— Разкошна е! Какво друго носите? — Медоу внимателно отвори една от кутиите и откри касерола с капак. — Английска, разбира се. Портмейрион, Ботанически градини, ако не греша?

— Точно така — кимна Грейс.

— Чудесен модел за парти. Скъп, но не и безценен. — Медоу го остави на бюрото.

Майка му изсумтя възмутено и Девлин едва се сдържа да не се ухили.

— Е, разбира се, много е добра. — Медоу като че ли не осъзнаваше колко дълбоко засяга майка му, която ненавиждаше доброто. — Човек не би искал да прекара цялото си сватбено тържество, притеснявайки се, че някой ще потроши ценните му антики, нали?

Девлин се облегна с хълбок на дивана и се настани удобно за шоуто.

— На майка ми й харесва да прекарва времето си, разкъсвана между ужас и триумф.

Грейс погледна злобно сина си.

— Просто не смятам, че Портмейрион е обикновен.

— Не казах „обикновен“ — възрази Медоу. — Казах, че е добър.

Току-що бе осъдила купата Портмейрион на гибел.

Тя бръкна по-дълбоко в кутията и извади друга, по-малка кутия.

— Внимателно! — каза остро Грейс.

Но Медоу разопакова високата ваза с благоговеещи ръце.

— Щойбен. Обожавам произведенията им. Каква иридесценция само! — Тя поднесе вазата към слънчевата светлина и се залюбува на лилавите, сините и златисти отблясъци. Прокарвайки пръсти по ръба й, каза: — Доста е запазена — няма пукнатини, само няколко миниатюрни драскотини.

Диалогът между майка му и любовницата му се стори доста забавен. Но по-интересното беше, че познанията на Медоу и отношението й към купата накараха Девлин да си спомни нощта, в която бе пристигнала, и с какъв потрес бе отказала да повърне в скъпоценната хоунсдейлска ваза.

Майка му мразеше съперничеството — естествено, ако конкурентът я превъзхождаше. С елегантен жест тя разопакова разкошна стъклена купа с широк ръб, с червени, розови и оранжеви завъртулки и назъбени виолетови мотиви.

— Обзалагам се, че няма да познаете каква е тази. — Преди Медоу да съумее да назове твореца, Грейс прибързано добави: — На Ривър Зарвас е.

— Ривър Зарвас. Наистина? — Медоу прикова поглед в Грейс.

Колкото и чудно да беше, Грейс се смути.

— Официално се води, че е на Натали Зарвас. Но търговецът, който ми я продаде, не го вярваше, нито пък аз. Натали е дъщеря на Ривър, така че има основание да й изгражда репутация, но въпросното момиче е едва на двайсет. Няма как да е създала толкова зряло произведение на тази възраст.

— Разбира се, че не. — Медоу пое купата в ръцете си.

— Прилича на сноп лъчи — каза Грейс.

— Наистина — усмихна се Медоу.

Още от деня, в който Медоу се бе озовала на пода в библиотеката му, Девлин я наблюдаваше внимателно. Все още не можеше да отгатне мислите й, но се приближаваше до целта си… а несъмнено в главата й блуждаеха интересни мисли.

— Значи този Ривър гради художествена династия.

— Ръководи художническа колония в планините на Вашингтон — отвърна Грейс. — Доста голяма, с невероятна репутация и очевидно с доста… бохемски възгледи.

По лицето на Медоу премина усмивка.

— Бохемски? — Подозренията му рязко преминаха в увереност.

— Според мен майка ти се опитва да каже, че са банда стари хипари — информира го Медоу.

— Ами, да. Такива са слуховете. — Грейс направи гримаса. — Къщата им в планините край Вашингтон била магнит за художници, стъклари и дори природозащитници.

— Опази боже! — Девлин усети фалшиво възмущение в гласа на Медоу.

— Според арт дилъра всеки бил добре дошъл там и почти не минавала нощ, без да приемат гости за „нощувка“ — Грейс направи кавички с пръсти — на пода в ателието им.

— Това наистина е бохемско — подхвърли Медоу.

Девлин почти чуваше вътрешния й смях.

— Говорим за художници. — Грейс вдигна елегантно едното си рамо. — Какво очакваш?

— Именно. — Медоу й върна купата. — Това е интересна находка.