Внимавай в картинката

— Фантазирахме си какви ще са сватбите ни. — Медоу изпита удоволствие от ужаса на Грейс. — Винаги сме били сигурни, че той ще е по-очарователна булка от мен — страшно красив е — затова го накарах да обещае да не ме засенчва, когато се женя.

Грейс започна да си вее с ръка.

— Горещи вълни? — попита я Медоу жизнерадостно.

Девлин не се сдържа и се изкиска.

Четири затисна ушите си.

— Не страдам от нещо толкова просташко като горещи вълни, а дори и да беше така, не бе редно да се споменава. — В култивирания глас на Грейс звънтеше раздразнение. Като се облегна назад, тя затвори очи. — Лошо ми е.

— Само едно помага в такива случаи. — Медоу се отблъсна назад от масата, издърпа стола на Грейс, хвана я за врата и натисна главата й надолу между коленете й.

Грейс извика.

Девлин се обърна и се вторачи.

— Съжалявам, старче. — Четири хвърли салфетката си на масата. — Изчезвам оттук. — Той се изнесе с такава скорост, че едва не остави прогорена диря по килима.

— Най-доброто средство против прилошаване. — Медоу се усмихна, когато Девлин покри очите си с ръка. — Няма за какво да се тревожиш. Тя ще е добре след минута.

— Вече съм добре. — Гласът на Грейс беше глух.

— Не трябва да се изправяте толкова скоро. Не искате да ви призлее пак, нали? — попита я Медоу.

Грейс се опита да се измъкне, но Медоу я държеше здраво. Тя, разбира се, можеше да се отскубне и да се освободи, но горделивостта й не би й позволила да падне до физическа разправия.

Най-малкото… докато беше толкова отчаяна. След това тя блъсна Медоу назад и седна, приглаждайки косата си.

— Достатъчно. Ще се върнем към плановете за сватбата, когато двамата се държите по-разумно. — Тя се изправи.

— Не забравяйте, че трябва да обсъдим и партито! — каза Медоу.

Грейс затвори очи и притисна челото си с ръка, преструвайки се, че отново й призлява. После си спомни какво беше станало, стрелна предпазлив поглед към Медоу и с цялото си достойнство тръгна към изхода, без да се интересува, че роклята й отзад се е вдигнала и разкрива неподходящо копринено розово бельо.

Девлин изчака стъпките й да заглъхнат, преди да избухне в смях. Разсмя се толкова силно, че се срути в стола и се хвана отстрани.

Медоу го гледаше доволно.

Как се смее.

Готова беше да се обзаложи, че той не си спомня откога не се е смял така, от все сърце и душа.

А развеселеността го караше да изглежда… не по-мек, а по-жизнен, като човек, който разбира какво е да изживяваш живота в цялата му пълнота, без подозренията и предпазливостта, които вечно го следваха по петите. Когато се успокои, продължаваше да й се усмихва.

— Наистина ли имаш приятел-травестит, който се казва Еди, и когото познаваш от началното училище?

— Разбира се. Еди е страхотен тип. Спомням си… — Тя изведнъж се сети, че би трябвало да има амнезия.

— Какво друго си спомняш? — Девлин я гледаше, както котка гледа мишка, опитваща се да се измъкне изпод лапата й.

Пак я беше хванал да лъже. Пак изглеждаше резервирано. Беше я накарал отново да се чувства… неловко.

— Странно е, но някои неща си спомням, а други не. Предполагам, че никога не съм ти споменавала преди за Еди, нали? — Тя затаи дъх и зачака да види дали и този път ще й позволи да й се размине.

— Не. Никога досега не си споменавала за Еди.

Изпусна дъха си. По някаква причина той продължаваше да я иска тук. Беше си осигурила още един ден.

— Имам чувството, че стресирам майка ти.

— Сякаш те интересува. — Той отново се засмя.

— Интересува ме достатъчно, за да се питам дали тя е толкова… толкова…

— Критична? Високомерна? Загрижена за мнението на околните? — С ръце на кръста, той огледа Медоу от главата до петите и тя осъзна, че Грейс може и да й намираше недостатъци, но Девлин оценяваше всеки милиметър от нея. — Не е свикнала с момичета, които не благоговеят пред нея.

— Да благоговеят? — Медоу се приближи, без да бърза с гъвкава походка, като въртеше хълбоци сладострастно. — Защо?

— Защото тя е безупречна във всичко. Не гледаш ли телевизия? — Той я придърпа към себе си.

— Не много. — Наистина не си спомняше за какво говореха — а и не я интересуваше особено. Единственото, което знаеше беше, че е в прегръдката му и топлината, която се развиваше между тях, можеше да освети Сиатъл през декември. Тя разкопча ризата му и плъзна ръката си вътре, наслаждавайки се на косъмчетата по меката му кожа. Повдигна се на пръсти, целуна го от едната страна по бузата, после от другата.

Той продължаваше да стои с полузатворени очи, давайки й свободен достъп до тялото си.

Бързо премина върху устните му и…

— Скъпи мои, имам идея за партито… О, боже, вие пак ли? — На прага стоеше Грейс, театрално прикрила очите си с ръце.

Медоу въздъхна раздразнено.

Девлин закопча ризата си.

— Трябва да чукаш, преди да влезеш.

— Още е рано. Това е все пак трапезария. Вратата е отворена. Келнерите могат да влязат всеки момент! — Грейс погледна през раздалечените си пръсти и когато се увери, че са се отдръпнали един от друг, влезе. — Изслушайте ме за една секунда, и после можете да се върнете отново — тя махна красноречиво с тънката си елегантна ръка — към заниманията си.