Войнико, не питай!

— Оказа се, Тим, че вие сте човек, когото наричаме „изолиран“. Това е централна сила в облика на един индивид, централна сила в еволюционния модел на човешкото общество. И то не само на Земята, а на всички четиринадесет планети, устремили се към бъдещето на човечеството. Вие сте от тези, които въздействат на това бъдеще — за добро или за лошо.

При тези думи ръцете ми си спомниха как стискаха мълниите. Със затаен дъх чаках да чуя продължението, но той спря.

— И? — нетърпеливо го подканих аз.

— Няма „и“ — отвърна Падма. — Това е всичко. Чували ли сте някога за науката онтогенетика?

— Не.

— Това е метод на изчисление, разработен на Екзотика. С две думи може да се обясни така: постоянно еволюиращ модел, в който са включени всички живи хора. При това се взимат предвид техните желания и усилия, които определят насоката на нарастване на модела в бъдещето. Мнозинството от човешките индивиди му се подчиняват, без да му въздействат чувствително.

Млъкна и ме погледна, сякаш ме питаше дали съм разбрал. Да, разбирах, и то отлично. Само че не исках да му го показвам, затова го помолих:

— Продължете.

— Случва се — изключително рядко, разбира се — у някои индивиди да открием съчетание от факторите на околната среда и неговите качества, което му позволява да бъде несравнимо по-действен от съплеменниците си. Такъв индивид наричаме „изолиран“ — той свободно въздейства на модела, като в същото време почти не изпитва върху себе си влияние от негова страна.

Отново млъкна. Този път скръсти ръце на корема си. С този жест даде да се разбере, че разговорът е приключил. Поех дълбоко дъх, за да успокоя бясното блъскане на сърцето си.

— Разбрах всичко. И макар да съм ви нужен, не ме искате, така ли?

— Марк иска да поемеш работата като Контрольор по строителството на Енциклопедията. Това бихме желали и ние — имам предвид правителството на Екзотика. Защото Енциклопедията е устройство, което след като бъде завършено, ще може да се управлява само от „редки“ индивиди. Нейното предназначение и концепцията на строежа трябва да се превеждат на общодостъпен език от хора с уникални способности. Без Марк или някой като него, способен да следи изграждането на Проекта, човечеството няма да е в състояние да довърши строителството и да използва Енциклопедията по предназначение, когато бъде изведена в орбита. Строителството ще се забави, после ще спре и накрая всичко ще рухне. — Направи пауза и ме погледна някак тъжно. — Никога няма да бъде достроена, ако не се намери кой на продължи делото на Марк. А ако този Проект не се осъществи, земният човек може напълно да изчезне и да измре. Има теория, според която при изчезването на човека от Земята е възможно да се окаже, че човешките щамове на младите планети не са жизнеспособни. Само че това няма никакво значение за теб, нали? Ти не искаш да имаш нищо общо с нас, а не обратното.

Погледна ме през пространството на стаята. Очите му буквално горяха с кафяв пламък.

— Не желаеш да имаш работа с нас — повтори той. — Така ли е, Тим?

Тръснах глава, за да се избавя от пронизителния му поглед. Осъзнах към какво ме тласка и разбрах, че е прав. За момент се видях седнал пред пулта и понесъл на плещите си цялата отговорност за бъдещето на човечеството. Не! Не исках нито тях, нито работата им в Енциклопедията. Не исках нищо подобно.

Нима съм работил толкова дълго и упорито, за да се измъкна от опеката на Матиас, та сега да зарежа всичко и да стана роб на нещастните хора? На всички тези — цялата човешка маса, — които са твърде слаби, за да се борят сами с мълниите? Нима съм длъжен да дам силата и свободата си в името на мъглявата перспектива за техния просперитет, щом мога да си получа своето? Не, определено не исках да имам нищо общо с тях, с Тор и неговата Енциклопедия.

— Не! — отрязах аз.

Марк Тор издаде дълбок, гърлен звук, но много тих, сякаш бе предсмъртно ехо на стона, който чух по-рано.

— Не — повтори Падма. — Така и предполагах. Както казах, липсва ти емпатия. Липсва ти душа.

— Душа ли? Какво е това?

— Как мога да опиша цвета на златото на човек, който е сляп по рождение? Сам ще разбереш, ако успееш да я намериш. Но ще успееш само ако се отскубнеш с бой от долината, за която ти говорих. Ако я прекосиш, може би тогава ще откриеш човешката си душа. Ще разбереш, когато я намериш.

— Долина… — замислено промълвих аз. — Каква долина?

— Ти знаеш, Тим — отговори Падма още по-тихо. — Дори по-добре от мен. Това е долината на разума и духа, където цялата ти уникална способност за съзидание е насочена в едно единствено-направление — към унищожение.

„Унищожавай!“