Всичко наопаки

Да бе, не било страшно. Сякаш не видях изкривената ти от ужас витрина. Прекрасно си спомням своите усещания, когато пак в такъв извънградски клуб за пръв път се качих на седлото. Земята е далече, конят под тебе мърда, изобщо не можеш да уловиш движението, за да се повдигаш и отпускаш в синхрон с крачките на животното, вътрешната страна на бедрата те боли просто безумно и през цялото време ти се струва, че аха–аха ще паднеш и ще си строшиш врата. С една дума, за мен, едрия трениран младеж, първото запознанство с язденето не беше обсипано с рози, та какво може да се каже за момичето Юля… Аплодирали я били, хайде де. И я хвалили. Е, може и да са те хвалили, и да са те аплодирали, но само хора, които са били заинтересовани от поддържането на добри отношения с вуйчо ти. А ти на твоите деветнайсет години така и не си се научила да различаваш грубото ласкателство от истината. Впрочем може и нищо такова да не е имало — нито похвали, нито аплодисменти, просто всичко да си измисляш. Лъжкиня си ти, Юленка, и искаш да ми направиш добро впечатление. За какво ти е потрябвало? И изобщо, защо се лепиш за мен? Нима Артьом е прав и разиграваш тези игрички само от злоба, за да тормозиш Дана?

Добросъвестно се взирах в дисплея на апарата, като обръщах особено внимание на груповите кадри, на които присъстваше татенцето, и изтезавах Юля с досадни въпроси — кой е този, ами този, а това какво е. В края на краищата все пак успях да се сдобия с някаква информация, сега основната ми задача беше да я занеса на Нана, без да я разпилея по пътя.

— Ти определено си била най-красивата там — констатирах лицемерно. — И тоалетът ти е страхотен, много ти отива.

Безбожно си кривях душата. От това, което бях видял на дисплея, на този прием са присъствали хубавици от най-висока класа, нашата Юленка не можеше и да се сравнява с тях. И роклята не й стоеше много добре… Тоест тя естествено й беше по мярка, но ние, мъжете, винаги забелязваме дали момичето си носи дрехите като втора кожа, защото те са предназначени именно за него и именно за случая, или просто то се е издокарало с нещо, което не умее да носи. За мен беше очевидно, че девойката Юля за пръв път в живота си е облякла рокля от такава класа и постоянно я е чувствала като чужда. Сигурно наистина не й е вървяло много с кавалерите, защото повече е мислила как изглежда, отколкото как да бъде симпатична и обаятелна.

— Благодаря. — Момичето скромно се усмихна и на мен ми се стори, че се притисна още по-силно до мен. — Вуйчо Миша ми го купи специално за приема. Много е скъп. Ужасно е жалко, че е принуден да харчи толкова пари само заради един ден. Ти си виновна, Данка. Къде сега ще дяна тази рокля? Не мога да ходя с нея на лекции, тя става само за специални случаи. Ще виси безполезна в гардероба. Данка никога не би могла да се натъпче в нея.

— Е, защо пък — Учтиво отместих лепналата се за мен Юля и станах. — Ще мине време и роклята ще й стане.

— Я стига! Тя никога няма да има фигура като моята.

Дана гледаше настрани и мълчаливо гълташе кефира си, сякаш не ни виждаше и чуваше. Но тя определено чуваше всичко, защото при последните думи на Юля цялата пламна.

На езика ми се въртеше груб отговор, но се стегнах и премълчах. Артьом ме беше предупредил: не се занимавай с Юлка, тя е отвратителна гадина и ако нещо не й хареса, може да ти напакости така, че в чудо да се видиш. Интересно обаче как да приемам нейните явни закачки? Ако не отвърна на тях, това ли няма да й хареса? И тогава ли ще съм заплашен от неприятности? Отвърна ли пък, ще излезе, че ме очакват неприятности от страна на татенцето. Естествено, татенцето е по-важен, но той е предсказуем и разбираем като чугунена гира: удря болезнено, но траекторията и силата на удара са очевидни и добре се прогнозират. Виж, какво мога да очаквам от сладурчето Юленка и в кой момент — това не може да се предскаже.

Оставих братовчедките насаме и се втурнах към стаята си да записвам изредените от Юля имена, които вече с голямо усилие удържах в паметта си.

След това мина цяла седмица, през която не се случи нищо интересно. Във всеки случай, аз нищо не съм запомнил, освен приятния факт, че най-сетне намерих жилище, което ми се видя приемливо и с местоположението, и с наема си. Вярно, не беше точно в центъра, но не и в покрайнините, тоест всичко беше съвсем наред. Веднага сключих договор с хазаите и се пренесох.

Отражение 1

Дана

Аз съм много виновна пред Юля. Права е, всичко става заради мен. И татко излишно харчи пари, защото съм такава… И Юля е принудена да ходи на разни скучни места. Всички се измъчват заради мен, аз дразня всички.