Всичко наопаки

Юля не ме обича, постоянно го чувствам. Ами, естествено, за какво да ме обича? Аз съм дебела, ужасна и създавам на всички само проблеми. Не радвам никого. А Юлка е толкова красива, има безброй ухажори, сигурно вчера е искала да отиде на среща, а вместо това бе принудена да отиде с родителите ми на този скучен прием. Уморила се е там, легнала си е късно, днес спа до обяд и кажи–речи, денят й свършил. Излиза, че заради мен тя загуби двата си почивни дни. Аз съм виновна за всичко.

Юля не ме обича и аз се страхувам от нея. Тя е някак… има нещо змийско в нея. Вечно ми се присмива, подиграва ме. Е, какво пък, тя е права, аз наистина съм ужасна и не заслужавам нищо, освен насмешки и презрение. Дори не мога да й се сърдя, защото е права.

Колко ми се иска да бъда красива като Юля! Толкова е изящна, фина, тя е… просто очарователна! А аз съм дебела и тромава. И поради това татко е принуден да харчи пари за заплати на Артьом и Павел. Мисли си, че нищо не разбирам, но аз всичко виждам и всичко съзнавам. Ами че той им обзавежда стаи! Купи и тренажори за мен. А аз знам колко струва това, видях цените в каталозите. Татко има много пари, няма да обеднее от тези харчове, но когато говорихме за икономиката, Артьом ми обясняваше, че парите трябва не да се харчат, а да се инвестират, тоест да се влагат така, че първо, да създават нов продукт, и второ, да носят печалба. Излиза, че татко влага в мен пари, а не получава никаква печалба, защото съм ужасна и тъпа и от мен няма никаква полза. Нищо не създавам.

Артьом е чудесен и аз толкова го обичам! А той обича Юля. Знам го със сигурност. Знам какво са правили заедно и Юля често ми разказва как сега той я издебва при всеки удобен случай и я умолява да отиде в стаята му… а тя вече не го обича. Сега май се интересува от Павел, постоянно флиртува с него. Не разбирам как човек може да разлюби Артьом. Той е толкова необикновен, толкова умен, добър, красив, знае толкова много. Чудесен е, най-добрият от всички на света. Защо й е безразличен? Нима Павел й харесва повече? Не, и Павел е свестен, но Артьом… Той е хиляда, милион пъти по-добър. Аз ще го обичам цял живот, до смъртта си. Господи, ако бях красавица като Юлка! Когато започва да говори за Артьом, аз я мразя, мразя я, мразя я!!! Готова съм да я убия. Не знам защо, но изобщо не се сърдя на Артьом, задето я обича. Та това е толкова естествено — да обичаш красиво момиче. Не мога да го обвинявам за това. Дори щеше да е странно, ако от двете ни беше избрал мен. Юля винаги всички я обичат. Дори татко я обича повече, отколкото мен.

А аз я мразя.

Отражение 2

Юля

Ето, това е моят живот! Да, да, да!!! Именно за този живот съм създадена! И ще го получа, каквото и да ми струва това.

Боже мой, колко хубаво беше вчера! Бях толкова красива, всички мъже ме заглеждаха. Видях как ме сравняваха със своите крави и свине, с които бяха дошли, как им потичаха лигите. Разбираха, че аз съм много по-хубава.

А роклята, която ми купи вуйчо Миша, беше страхотна! Супер! И обувките, и чантата към нея бяха много скъпи, вярно, жалко, че не се разпусна за украшения, леля Лара ми даде от своите за една вечер — тя има много. Нищо, всичко още ми предстои, той ще ми купи и друга рокля, и то не една, ще го навия и за накити. Най-добрите приятели на младите момичета са диамантите — това е всеизвестна истина. Това беше само началото! Важното е, че той разбра: може и трябва да ме взема със себе си, аз няма да го посрамя, напротив, всички ме хвалят и ми се възхищават. И с конете вчера се изявих много сполучливо! В този клуб има цяла конюшня и на всички предложиха да пояздят. Естествено, аз пожелах една от първите. Никак не си падам по коне, страхувам се от тях и изобщо, те са някакви смрадливи, огромни, но нали там даваха костюми за яздене, а на мен ужасно ми се искаше да се покажа с тесни бричове, прилепнало яке и високи ботуши. Бях виждала такива костюми в списанията и винаги си бях представяла колко секси бих могла да изглеждам с тях. Е, можех ли да изпусна такъв случай? Естествено, първа хукнах да се преобличам. Изглеждах направо куул!

2

Всички останаха като гръмнати. Тънка талия, дълги, стройни крака, косите — развети от вятъра, очите искрят. Истинска амазонка.

И яздих първокласно! Вярно, не напълно самостоятелно, инструкторът водеше коня, но това е естествено, нали ми беше за пръв път… Но аз седях на седлото уверено, държах гърба си изправен и се усмихвах ослепително — народът просто се смая от тази картина. После чух как един дъртак каза на вуйчо Миша, че като за първи път съм се държала съвсем достойно.

И богатите момчета просто се лепяха за мен, отнемаха ме един от друг, молеха ме за телефонния ми номер. Ще видим какво ще става по-нататък. Ще се срещам с всички, а после ще избирам. Най-важното е да не бързам, защото вуйчо Миша определено пак ще ме заведе някъде и там ще се сдобия с нови познати. Ще трябва само да го помоля за друга рокля, защото на тези купони ходят едни и същи хора — като ме видят с предишната рокля, кой знае какво ще си помислят.