Всичко наопаки

А после, когато доведох Дануска вкъщи и останах да чакам Михаил, се наложи да прекарам това време с мама и пак се развеселих, защото мама не говореше за нищо друго, освен за приема, на който успяла да прати Юля. Всъщност мама си мислеше, че ме убеждава колко добра и загрижена сестра имаме, колко се старае тя, за да може Мишенка пълноценно да почива и да има възможност да поддържа нужните му познанства и да си създава връзки, както и да има добра репутация на достоен глава на семейство, която днес много се цени в бизнеса като признак за стабилност. Отдавна знаех, че Миша и Лариса ще вземат Юлка в Николское — Дана веднага ми каза, но аз усърдно се правех, че за пръв път чувам за това, съгласявах се с мама и се възхищавах на благородството на Валентина. Просто щях да се пръсна от смях. Валка и добросърдечност? Дори в пиянски сън това не може да ти се присъни. Валка цял живот е била егоистка и е мислила само за себе си, тя изобщо не умее да обича когото и да било, просто й липсва тази природна дарба. Тя преценява всеки човек от една-единствена гледна точка: какви изгоди може да има от него. Юля е абсолютно същата, метнала се е на майка си, сякаш е буквално клонирана от нея. Но е крайно интересно да ги наблюдава човек. И двете си мислят, че всички наоколо са глупаци и те могат да ги въртят на пръста си, както желаят. Напълно очевидно е, че Валентина се старае да изтласка дъщеря си „в обществото“, та тя да си намери богат мъж, но може ли да каже това направо на мама? Нашата майка е праволинейна, идеологически подкована, възпитана е от съветската власт, тя е човек със строг морал и ясни нравствени принципи, така че при разговор с нея не можеш да афишираш съвременни понятия и ценности — тя просто няма да разбере това и ужасно ще се ядоса. С мама трябва да се държим внимателно. Така че Валка е измислила тази песенчица за Миша и успешно я е изпяла на мама. Тя цял живот е използвала обстоятелството, че мама никога нищо не проверява, а сляпо вярва на това, което й казват децата, защото НЕЙНИТЕ Деца не може да се окажат лъжци. Нали са НЕЙНИ деца. Как могат да излъжат майка си? Невъзможно.

Аз не мразя Валентина, тя е глупава и свадлива жена, така че се отнасям към нея със снизходителна ирония. Но нищо не съм забравил. И никога няма да й простя. Заради нея изгубих приятел. И макар че това се случи преди много години, още ме боли. Вярно, до мен е Муза, която — благодаря на съдбата — ми заменя всички, тя е за мен приятел, от когото нямам тайни, и дете, за което трябва постоянно да се грижа и което мога да глезя, и майка, която ще погали горещото ми чело, ще ми даде хапче и ще ми донесе чаша горещ чай в леглото. Имам много познати, поддържам много контакти — с колегите си в работата и науката, с пациенти, които консултирам в почивните си дни (първата ми специалност е социология, а втората психотерапия, която ми носи допълнителни приходи), но оттогава нямам близък приятел мъж. Не знам защо имам чувството, че истински близки отношения можеш да си създадеш само с човек, който те познава от дете или поне от студентските години, така че ние със Славка безспорно можехме да станем именно такива приятели. Но аз го изгубих.

Тогава с него бяхме в десети клас. Славка беше кротко, възпитано момче от интелигентно семейство, от малък свиреше на пиано, имаше всички изгледи да завърши със златен медал нашето общообразователно училищен. Бяхме приятели от първи клас, винаги седяхме на един чин и се разбирахме без думи. Дори никога не се карахме, защото мислехме и чувствахме абсолютно еднакво и просто нямахме поводи за разногласия. Славка беше музикант, а аз спортувах бокс и това беше единственото, по което се различавахме.

Когато Славка се влюби в едно момиче от друга паралелка, започнаха неприятности. Момичето се оказа с „богата“ биография (кой знае защо кротките възпитани момчета често избират за обект на сърдечна привързаност откровени уличници) и някакви яки дангалаци, които смятаха, че имат права над любимата на Славка, започнаха да го заплашват. Той не се предаваше, открито им се ерчеше и продължаваше да я ухажва. Работата стигна до открит сблъсък. Както се казва сега, извикаха Славка да си разчистват сметките. Беше ясно, че ще го бият. И точно така беше ясно, че със Славка ще отида и аз. Другояче не можеше и да бъде, нали бяхме приятели, а освен това аз бях боксьор.

Срещата беше определена за десет часа вечерта. След училище аз се прибрах вкъщи и прилежно си научих уроците, като току поглеждах часовника: трябваше да успея да реша онези коварни задачи по физика и да науча основните положения от труда на В. И. Ленин „Отчет за революцията от 1905 година“, освен това да прескоча до баба, мамината майка, която нещо боледуваше. Трябваше да й купя продукти и лекарства по списък, който мама беше подготвила още сутринта.

Към пет часа в стаята, където учех, надникна Валя, тя отдавна се беше прибрала от института и се търкаляше на дивана си с книжка в ръце.