Всичко наопаки

— Обади се мама да напомни, че трябва да отидеш при баба. Много се изненада, когато чу, че още си вкъщи.

Задачата по физика беше костелив орех, аз се ядосвах, бях много нервен, затова само процедих през зъби, без да вдигам глава от учебника:

— Добре.

— Какво добре? Смяташ ли да отидеш у баба, или не?

— Махай ми се от главата. Ще си реша задачите по физика, ще си науча по история и ще отида.

Бях малко груб, признавам. Но нищо повече. Валентина загадъчно измънка и излезе. Чух как се обажда в работата на мама и й говори нещо шепнешком, затова реших, че всичко е наред, че я успокоява и й обяснява, че след малко ще си доуча и ще отида при баба.

Ох, колко съм грешал! Буквално след две минути тя се върна и хладно подхвърли:

— Можеш да не бързаш, върши си неотложните работи. Мама сама ще отиде у баба след работа.

В този момент нищо у мен не трепна от лошо предчувствие. Бях толкова глупав, дори се зарадвах, че всичко разреши мирно и просто. Какво се оказа обаче…

Към осем и половина мама се прибра и веднага отиде в кухнята да приготви вечерята, скоро от работа се прибра татко, а след още десет минути се започна нещо страшно. Татко нахълта в стаята ми разярен и се разкрещя:

— Ти какво си позволяваш, негодник такъв?! Как се държиш?! Защо майка ти, уморена след работа, трябва да ходи при баба ти вместо тебе? Капчица съвест нямаш!

Аз нищо не разбирах и глупаво се опитвах да се оправдавам, че не съм отказвал да отида, че бях готов, че мама сама е пожелала да отиде… Но татко продължаваше да крещи и от това, което говореше, се обрисува следната картина: моите родители по цял ден са на работа, трудят се за благото на обществото, а мама освен всичко друго трябва да домакинства, да ни храни и пере — нас, трите деца. Михаил работи и учи вечерно, няма нито една свободна минута, Валя я боли гърлото и не може да ходи при баба, за да не зарази с нещо възрастната жена, само аз безделнича и освен училището нямам никакви грижи, освен това сутринта съм обещал да занеса на баба лекарства и продукти и в тази ситуация съм имал наглостта да кажа на сестра си: „Махай ми се от главата, зает съм до гуша. Нямам време да ходя при баба“.

Разбира се, Валя веднага се обадила на мама. Всъщност, доколкото си спомням, бях казал съвсем друго. Тоест наистина бях й казал да ми се маха от главата, но по-нататък думите ми изобщо не бяха тези. Бях казал, че ще си доуча и ще отида. Но Валя представила разговора ни в по-различна светлина, освен това ги беше излъгала, че я боляло гърлото. Никакво гърло не я болеше, просто е искала да ме изложи, да ми създаде проблеми и самата тя да не отиде при баба. Мама, както обикновено, нищо не е попитала и не е изяснила — ядосала се е и е казала, че щом Володя отказва, ще отиде тя. Как съм могъл да постъпя така с родната си баба?! Как съм могъл да принудя мама… и така нататък.

Аз нищо не разбирах. Изобщо не се чувствах виновен, защото бях абсолютно сигурен, че мама просто е решила да посети баба, за да я види. Нали не бях отказал, просто бях казал на сестра си, че ще отида малко по-късно, но непременно ще отида.

— Ти не си човек! — вилнееше татко. — Нямаш нито сърце, нито съвест, ни чест, ни уважение към по-възрастните, не изпитваш обич към роднините си. Мислиш ли, че когато беше малък, не сме имали други грижи и интересни занимания, а всички само сме мечтали да те дундуркаме, да ти бършем насрания задник, да слушаме ревовете и капризите ти? Мислиш ли, че много ни е харесвало да не спим по цели нощи, по сто пъти да ставаме, за да ти сменяме пелените и ританките? Мислиш ли, че с майка ти не сме искали да отидем на гости или на театър, че не сме искали да отидем на курорт и да си починем? Но не можехме, защото трябваше да се занимаваме с тебе, да те гледаме, да те храним. И баба ти постоянно ни помагаше, за да може майка ти поне да прескочи до магазина или до поликлиниката. Никой не се съобразяваше със своите интереси, никой не мислеше за важните си работи, защото имахме дълг пред теб и се стремяхме да изпълняваме този дълг. А сега, когато порасна, се оказва, че ти нямаш никакви задължения към нас, не мислиш за нищо, освен за собствените си интереси. Ти си студен, безчувствен егоист! Отдавна го знаех, още от деня, когато почина Ванечка, но се надявах, че с годините си поумнял и си станал по-добър. Излъгал съм се в теб! Ти си негодник, злобно нищожество, мерзавец, от когото никога няма да излезе истински човек. Поседи сега и помисли върху това, което ти казах. Днес оставаш без вечеря и без телевизия.