Всичко наопаки

Чаках около седмица. И дочаках.

Елена излезе от входа. Но не от входа на сградата, в която живееха семейство Руденко. Излезе от сградата, където живееше Владимир Олегович с невзрачната си съпруга Муза.

Изпратиха ме в нокаут. Значи там ходи тя, когато казва, че просто се разхожда! Ето защо не пожела да се разходя с нея! И ето защо разходката й вместо петнайсет минути трая толкова дълго! И това е причината за поведението на татенцето. Той знае, че роднината на жена му спи с брат му и блокира неговия съперник. Че как иначе, все пак са братя, родна кръв.

Мислите ми сновяха из главата ми в безредие, като завихрен от порив на вятъра пясък, и аз не можех и не можех да оформя питка от този пясък. Потеглих толкова рязко, че едва не съборих една лелка, която разхождаше кучето си, и поех към къщи. До вечерните занятия имаше още много време и трябваше някак да се съвзема. Мятах се из апартамента, блъсках с юмруци всички що-годе безвредни предмети като възглавницата или матрака, правих лицеви опори въпреки болката в гърба и глухо ръмжах.

След известно време ми поолекна. Много ми се пиеше, но разбирах, че трябва да търпя до вечерта. Вярно, аз съм човек без задръжки по определени въпроси, но никога и при никакви обстоятелства не бих шофирал нетрезвен. Все едно да не пъхаш фиби в контакт, защото ти се живее още малко. Не мислете, че в клубовете, където си прекарвам весело времето, пия изключително минерална вода. Пия всичко и понякога се натрясквам, а после плащам на шофьори, които ме закарват вкъщи с моята кола. Във всички уважаващи себе си клубове има такава услуга.

Е, щом не може алкохол, ще се ограничим с кафе. Пясъкът в главата ми се укроти, мислите потекоха по-подредено. По дяволите, по-добре да не беше ставало така. Защото още щом се поуспокоих, си спомних всичко, което ми бяха говорили за Лена. Включително и това, как дошла в жилището на Руденко вече бременна. И веднага към тази информация започнаха да се прибавят моите собствени наблюдения. През всичките месеци, откакто работех в тази къща, Муза Станиславовна не беше идвала при семейството нито веднъж. Във всеки случай аз не бях я виждал, а виж, съпругът й ги посещаваше редовно. Муза е скромна и грозничка жена, която изглежда по-възрастна от годините си, не се грижи за себе си и се облича безвкусно; Лена е млада и много красива. Владимир и Муза нямат деца, защото „леля Муза е болнава и едва се крепи“, а Лена има дете. По-нататък: на Лена явно не й харесаха въпросите ми за нейните роднини, които задавах докато пътувахме, не искаше да поддържа този разговор и се постара по-бързо да го прекрати. И настроението у се развали. Лариса Анатолиевна се отнася към нея… абе един дявол знае как се отнася всъщност, но определено не и като към роднина. Двете изобщо не си говорят, а нали биха могли да си разменят по някоя дума за общи близки, за Костик. И финалният акорд на тази симфония беше забраната на шефа да свалям Елена и да влизам в лични отношения с нея. Това не е ли достатъчно, за да си направя абсолютно еднозначен извод? Според мен е напълно достатъчно.

И тъй, Владимир Олегович изневерява на жена си Муза, което на мен ми изглежда напълно естествено. Мъжете изневеряват дори на своите много красиви и млади жени, а пък на такива като Муза — като две и две четири. Любовницата му е бременна, очаква дете от Владимир, но по някакви причини не може или не иска да се разведе с Муза и да се ожени за Елена и се договаря с родния си брат Михаил и жена му да настани Лена в жилището на семейството, като я представи като роднина на Лариса. Това не може да се провери — Лариса не е московчанка, роднините й не са тук и очевидно не идват. Че какво? Разкошна идея. Любовницата му е на две крачки, има покрив над главата, храна също, детенцето се ражда и расте в охолство и щастливото татенце има пълната възможност да го вижда и според възможностите си да взема участие във възпитанието му. Михаил е човек богат и благороден, парите за Лена и Костик не му се свидят, все пак Володя му е роден брат, а Костя — роден племенник. И то се знае, Елена не може да си позволява никакви любовни забежки, тя си има мъж и отглежда сина му.

Така излиза значи, братя Руденко. И какво да правя аз сега с моето влюбване? Да го пратя по дяволите ли? Или да се изправя като млад воин и да вляза в битка с Владимир Олегович за хубавата Елена? В онзи момент някак не се замислях дали имам шансове да победя в този двубой, или не — мислех само дали ми е нужен такъв двубой. Тогава, седнал в моя апартамент под наем, преценявайки чувствата и мислите си, искрено бях сигурен, че ми е нужен.

Но моят глупашки подреден мозък упорито се вкопчваше във възможността да се разберем с мир и да не стигаме до ръкопашни разправии. Той търсеше доводи нещата да не стоят по този начин. Всичко е различно, сгрешил съм и моите потискащи умозаключения са само резултат от случайни съвпадения и неправилно интерпретирани факти.

Ето защо вечерта, докато мачках масивния, обрасъл с тлъстини гръб на Дана, аз я попитах: