Всичко наопаки

Тя не ме пускаше. Сигурно там, в стаята й, на видно място стои снимката на любовника й и тя не иска да я забележа. Не, не може да бъде, нали в същата стая живее Костик, на когото трябва някак да се обясни защо мама пази снимката на брата на чичо Миша. А и Нина чисти тук и изобщо може да влезе кой ли не. Татенцето и жена му са в течение, но нали всички останали сериозно смятат, че Лена е роднина на Лариса и няма никакво отношение към Владимир. Значи работата не е в снимката. Къде е тогава? Нима тя толкова се страхува от татенцето? Страхува се някой да не види как си говорим на прага на стаята й, а пък ако ме пусне, ще е пълен ужас.

— Добре, щом не искаш да разговаряме тук, хайде да се видим навън. Кажи кога. Ще те чакам в колата.

— Не бива — тя сведе очи. — Не бива да вършим такива неща, Павел. Ти си много свестен, чудесен си… Не ми се сърди. Не мога.

Всичко е ясно. Всичко е казано. Но аз вече се бях развилнял.

— Любовница на Владимир ли си? — зададох въпроса от упор. — И Костик е негов син, така ли?

— Мисли каквото искаш — рязко отговори тя и без да вдигне очи, затръшна вратата под носа ми.

Първия рунд загубих, когато чух, че Муза не е в Москва, а втория — току-що. Може би нямаше да успея да изпратя противника в нокдаун, но имаше надежда да спечеля по точки.

Вярно, третият рунд едва не се провали. Вечерта, когато вече се канех да си тръгвам, ме придърпа татенцето.

— Ела при мен — поиска той.

Отидохме в кабинета му.

— Днес ми се обади нашият участъков. Отбой. Най-сетне са заловили онзи тип. Можеш вече да не изпращаш Дана.

Значи със залавянето на маниака са се справили без теб, Фролов. Колкото и ядосан и разстроен да бях, пак не можах да възпра усмивката си, като си спомних как съвсем неотдавна си бях представял героичното си участие в тази работа и произтичащите от него романтични последствия. Дали пък да не стана писател? Че какво? Въображението ми е развинтено, вярно, с образованието съм зле — нещо не съм чувал хора само с гимназия зад гърба си да са ставали известни писатели, но нали някой трябва да бъде пръв. Защо да не съм аз? Ще имам колкото си искам време, защото ако лекарят не е сгрешил, няма да мога да си изкарвам хляба със спорт.

— Защо се усмихваш? Смешно ли ти е? — мнително попита татенцето.

— Просто се радвам, че той вече няма да убива.

Стори ми се, че се измъкнах доста ловко. Но относно изпращането на Дана татенцето избърза. Тези изпращания ми бяха крайно нужни. Във всеки случай, докато не получа възможност да поговоря с Владимир.

— Все пак ще изпращам Дана, ако нямате нищо против — казах. — Разбирате ли, така съм по-спокоен. Това не ме затруднява. И после, аз я карам да се качва до шестия етаж пеша, което е полезно за нея. А без мен тя пак ще ползва асансьора.

— Е, както искаш. — Татенцето сви рамене и направи изразителен жест, който на всички световни езици означава едно и също: „Свободен си, можеш да си вървиш“.

След два дни се състоя третият рунд. Дана реши да посети чичо си и ние тръгнахме към съседния блок. Бях разполагал с достатъчно време, за да обмисля тактиката на битката, и се чувствах напълно подготвен.

— Здрасти — усмихнах се приветливо на Володя, който ни отвори, и му подадох ръката си, а той я стисна, — ето, доведох любимката ти. Ще ме почерпиш ли с чай?

— Влизай. — Той ни направи път да влезем.

Още от сутринта валеше силен сняг и ние с Дана дълго си изтривахме краката пред прага и отръсквахме мокрите си якета.

— Дануска, видях работата ти за Масейс, браво, чудесна е — каза Володя. — Днес задачата ти е да преведеш текста си на английски.

— На какъв?

Интонацията на зададения от Дана въпрос ми се стори странна. С такава интонация обикновено човек пита какъв чай да налее — черен или зелен. Виж, за чужд език… Нещо не разбрах съвсем.

— На английски.

— Е-е, защо не на америкън? — захленчи Дана.

— Не, кукло, на америкън си преведе текста за Тициан, а сега, хайде, упражни си класическия английски.

Чак сега схванах, че става дума за английски и американски варианти, за които е известно, че се различават един от друг по разните междуметия и идиоми, както и по произношение. Лично аз не разбирам от тези неща и почти не знам английски, но съм чувал за тях от хора, които знаят.

— Дана в два варианта ли изучава английския? — попитах, когато отидохме в кухнята.

— Да, Муза й преподава. Ще й свърши работа.

Нещо не е много приказлив днес, сякаш е разстроен…

Дали Елена не му е казала за моите мераци към нея? О, почакай, какво още има да видиш. Сега аз ще ти разкажа всичко и ще видя реакцията ти. Че защо да хитрувам? Понякога преките удари са много по-ефективни от разните там финтове.

— Володя, исках да се посъветвам с тебе. Разбираш ли… — изиграх едно хубаво смущение. — Лена много ми харесва.

— Красива жена е — кратко констатира той и аз не разбрах дали просто се отнесе с разбиране към това, че тя ми харесва, или има предвид нещо съвсем друго.

— Започнах да я свалям и уж всичко вървеше добре, когато братчето ти ни хвана и вдигна скандал. Да знаеш случайно защо?

— Не. Мога само да се досещам.

— Е, защо?