XIV колония

Според Кели подземието не било част от оригиналната сграда. Било добавено години след завършването на църквата, когато възникнала нужда от разширяване на кораба. Затова била изкопана дълбока яма за пещта на централното отопление, което трябвало да замени примитивните печки с дърва. Преди това църквата стояла върху твърда земя. И все още стоеше, само че в една част от основите й сега имаше подземна кухина. След още няколко удара там стената рухна навътре сред облак прах и отломки.

Зорин си разчисти път за минаване. По челото му под косата бе избила пот. Той сложи чука на пода. Пред него зееше черна дупка.

Стефани се качи в хеликоптера на морската пехота, който незабавно се издигна във въздуха. Стискайки дневника в ръцете си, тя нареди на пилота да я откара право в Белия дом.

— Ще ни трябва разрешение за кацане — каза той.

— Уреди го. А сега да тръгваме.

Трябваше да бъде абсолютно сигурна, затова разтвори дневника и му хвърли още един поглед.

Януари 1817 г. Президентът Мадисън днес дойде на проверка и ни поздрави за изобретателността, доволен, че сме изпълнили молбата му. Неговите изисквания бяха за таен маршрут за бягство от официалната резиденция, който да води до отбраняемо укритие. Нашата задача бе да открием, проектираме и изградим такъв маршрут. Разгледани бяха няколко възможности, но практически най-осъществимата бе да свържем официалната резиденция с новоосветената църква „Сейнт Джон“. Разстоянието не е твърде много, а тунелът бе лесно замаскиран като отточен канал за Северната ливада и близкото мочурище. По време на изкопаването му не бяха повдигнати никакви въпроси. В столицата съществуват и други подобни съоръжения. Използвахме тухлена зидария както за трайност и здравина, така и за водонепропускливост. Входът за тунела откъм официалната резиденция е скрит под подвижна мебел. В църквата тунелът води до един участък от стената в югозападния ъгъл на подземието. Само президентът и най-близките му сътрудници знаят за точното им местонахождение. Трима от членовете на братството също са в течение. От време на време могат да се наложат ремонтни работи и президентът помоли братството да се нагърби с тази задача.

За нас беше чест да бъдем в услуга.

Значи така, между Белия дом и църквата „Сейнт Джон“ имаше тунел. Тази църква се намираше на няколкостотин метра от резиденцията, северно от Лафайет Парк. Сам по себе си Белият дом беше ремонтиран нееднократно, бяха добавяни нови стаи и подземия, но тя така и не можеше да си спомни някой досега да бе откривал тунел. Но явно такъв имаше.

Зорин трябваше да е в „Сейнт Джон“.

Часовникът й показваше 11:05. Тя набра номера на Едуин Дейвис. Не отговаряше. Опита с Дани. Гласова поща. И двамата сигурно бяха заети с приема и се подготвяха за предстоящото пристигане на новоизбраните президент и вицепрезидент. Защо тогава да не заобиколи посредниците и да не се свърже направо с източника?

Тя набра номера на Личфилд. Той вдигна на второто позвъняване. Стефани притисна апарата до ухото си, за да заглуши грохота на роторите, и извика:

— Брус, под Белия дом ще бъде заложена бомба. Зорин се намира в „Сейнт Джон“, църквата през улицата. Там някъде има тунел. Прати агенти, веднага. Най-вероятно ще взриви бомбата точно в дванайсет часа. Намери го!

— Разбрах, Стефани. Къде си?

— Идвам към теб — извика тя. — Евакуирайте Белия дом. Може би още имаме време.

— Ще се заема — каза той.

Тя прекъсна разговора. И набра номера на Котън.

Малоун постави мобилния си телефон върху предния капак на полицейската кола и пристъпи напред, като привлече вниманието на Кели. Покритият със сажди сняг хрущеше под краката му, студеният въздух лютеше от автомобилен дим.

Той намери пистолета си под палтото и го извади.

— Имате ли нужда от помощ?

— Ти шегуваш ли се? — отвърна Кели. — Никой не обича такива шегички.