XIV колония

Официалната резиденция трябва да бъде възстановена, но този път президентът Мадисън настоява да се вземат мерки за безопасността на обитателите й. Госпожа Мадисън за малко не била обкръжена в сградата, при което е щяла да попадне в британски плен. Само Провидението и късметът я бяха спасили. Президентът бе разпоредил да бъде осигурен по-надежден път за бягство и бе пратил да ме повикат, за да измисля и построя въпросния път.

Стефани четеше, вече без да прескача, попивайки жадно всяка дума. Всеки американски шпионин знаеше за Бенджамин Талмидж. Но сега в ръцете й беше личният му дневник. Внимателно, каза си тя. Не бързай, за да разбереш правилно.

Тя обърна още една страница и всичко се подреди в съзнанието й.

— Господи — прошепна Стефани.

В този момент се чу глухият пулсиращ тътен на хеликоптерен ротор; Дани бе удържал на думата си. Тя не спираше да чете. Сега вече беше пределно ясно какво бе намислил Зорин.

Хеликоптерът зави над дърветата; шумът на ротора я обгръщаше отвсякъде. Машината се спусна към моравата пред къщата.

Трябваше да тръгва. Веднага. Щеше да позвъни от въздуха.

76

Малоун тичаше през ливадата на Белия дом; Касиопея го следваше по петите. Бяха влезли обратно през Северната порта и се бяха насочили право към Източното крило, зад което се виждаше Министерството на финансите с неговия внушителен портал с огромни колони. От другата страна на тази грамада минаваше оживената Петнайсета улица. Продължиха да се промъкват между дърветата към Източната порта, която пропускаше автомобилния трафик в Елипсата. Той държеше телефона до ухото си и слушаше в реално време как колата се насочва към кръстовището на Петнайсета улица и Пенсилвания авеню. Охраната в целия периметър бе предупредена лично от Едуин Дейвис да не им пречи по никакъв начин; това важеше основно за снайперистите на покрива, поставени в максимална бойна готовност, защото никой не знаеше дали опасността няма да дойде по въздуха.

Тръгнаха по Екзекютив авеню, след това отново навлязоха в тревни площи и минаха покрай паметника на Уилям Шърман, който Малоун така добре познаваше. Входът за коли откъм Петнайсета улица се падаше право напред.

— Той е вече почти до портата — каза гласът по телефона. — Патрулните коли му преграждат пътя.

Чуваха се сирени, зданието на Финансите вече не закриваше нищо. В този си участък улицата минаваше до оградата на Белия дом.

Двамата стигнаха до портата.

Познатата им служебна кола, която Зорин бе задигнал, навлезе с рев в кръстовището, удари спирачки, задницата занесе в почти пълен кръг, предните колела прескочиха бордюра и колата навлезе в Пършинг Парк от другата страна на улицата.

— Там има ледена пързалка — каза Малоун. — Пълно е с хора!

Патрулни коли с лампи и сирени се подадоха откъм кръстовището и застанаха напреки на пътното платно. Малоун и Касиопея изтичаха навън през портата. Откраднатата кола беше спряла под ъгъл на застланата с червени тухли пешеходна алея, по-близо до бордюра, отколкото до пързалката. Слава богу! Нямаше жертви, което беше добре.

Изведнъж всичко утихна.

Трите полицейски патрулки бяха обкръжили колата в радиус около 15 метра, от тях наизлизаха полицаи с извадени пистолети. Малоун и Касиопея се приближиха отзад.

— Отдръпнете се! — изрева най-близкият полицай, без да отделя поглед от сцената пред себе СИ. — Веднага! Махайте се от тук!

Малоун вдигна телефона във въздуха.

— Тук са Тайните служби! — чу се глас от високоговорителя. — Изпълнявайте всичко каквото ви се нареди.

— Я се разкарайте! — сопна се полицаят.

Двама униформени агенти на Тайните служби бяха пресекли улицата и тичаха към тях с вдигнати високо значки. Те поеха командването и наредиха на местните да се дръпнат назад.

— Чу ли какво ти се казва? — обърна се Малоун към полицая.

Той свали оръжието.

— Да.

— Господа! — провикна се Малоун. — Ние ще се оправим сами. Запазете спокойствие.

Шофьорската врата на колата се отвори. От нея слезе мъж. Малоун го позна.

Кели.

* * *

Зорин извади чука от чантата. Стените на подземието бяха иззидани от стари червени тухли, слепени с груб хоросан. Боядисаният бетонен под изглеждаше много по-нов. Целта му беше южната стена, на около три метра от югозападния ъгъл; там имаше един правоъгълен участък с форма и размери на голям портал, където тухлите бяха с малко по-различен цвят от останалите. Нещо като кръпка. Е, тази кръпка нямаше да просъществува дълго.

Той пристъпи към стената, стисна с две ръце дръжката на чука и замахна с всички сили, стоварвайки го върху тухлената зидария, която потрепери под удара. Вторият удар предизвика пукнатина. По пода нападаха парчета.