Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)

Гневът преля обратно в скръб и безсилно отчаяние.

… най-красиви неща…

Не можеше да чака кафето. Трябваше да върви. Да направи нещо. Да помогне на някого. Да се опита.

Карас излезе от кухнята. Докато минаваше се покрай всекидневната, погледна през отворената врата и видя Крис да ридае на дивана. Шарън седеше до нея и се опитваше да я успокои я надолу. Той извърна глава, тръгна нагоре по стълбището и чу как демонът отчаяно реве срещу Мерин:

— … щеше да загубиш! Ти щеше да загубиш и го знаеше! Ти си отрепка, Мерин! Копеле! Върни се! Върни се и…

Карас се застави да не слуша.

… облаците и птичата песен…

Когато влезе в спалнята, Карас откри, че е забравил да си облече пуловера. Потръпвайки от студа, той погледна Ригън. Привела глава настрани, тя продължаваше да беснее.

Той бавно тръгна към креслото, взе едно одеяло и в изтощението си едва тогава забеляза отсъствието на Мерин. След малко си спомни, че трябва да провери кръвното на Ригън. Уморено стана и вече вървеше към нея, когато изведнъж спря, потресен от гледката. Мерин лежеше безсилно отпуснат по очи на пода до леглото. Карас коленичи, преобърна го, видя посинялото му лице, потърси пулс и с непоносима болка в сърцето разбра: Мерин бе мъртъв.

— В името на свещената пръдня! Да мреш ли си тръгнал сега? Да мреш? Карас, изцели го! — беснееше демонът. — Върни го, та да довършим, да…

Сърдечен удар. Коронарната артерия.

— О, Боже! — изстена едва чуто Карас. — Господи, не!

Той затвори очи и поклати глава. Не можеше, не искаше да повярва. В лудешки пристъп на скръб той стисна с все сила бледата китка на Мерин, сякаш за да изтръгне от мъртвите сухожилия някоя сетна искрица на живот.

— … благочестив…

Карас се отдръпна и си пое дъх. После видя малките хапчета, разсипани по пода. Вдигна едно от пода и със свито сърце разбра, че Мерин е знаел. Със зачервени и просълзени очи той погледна лицето на стареца. … иди да си починеш малко, Деймиън…

— Дори червеите ще се погнусят от останките ти…!

Чувайки думите на демона, Карас вдигна глава и се разтресе от неудържима, убийствена ярост.

Не го слушай!

— … хомосексуалист…

Не слушай! Не слушай!

Издутата вена на челото му гневно пулсираше. Докато нежно кръстосваше ръцете на Мерин върху гърдите му, чу как демонът изграчи:

— По-добре ги сложи на оная му работа!

Зловонна храчка улучи окото на мъртвия свещеник.

— Последно миропомазване! — изкиска се демонът.

Карас замаяно гледаше храчката. Не помръдваше. Не чуваше нищо друго освен рева на кръвта си. После бавно, сантиметър по сантиметър, обърна към леглото почервеняло лице, изкривено от люта ненавист и злоба.

— Кучи син! — изръмжа той с див шепот и макар че не помръдна, тялото му сякаш растеше, сухожилията по шията му се изопнаха като въжета.

Демонът спря да се киска и го изгледа злобно.

— Ти губеше! — присмя му се Карас. — Жалък неудачник! Винаги си бил неудачник!

Ригън го оплиска с бълвоч. Той не обърна внимание.

— Да, много те бива с децата! — процеди Карас през зъби. — С малки момиченца! Хайде, ела! Дай да видим стиска ли ти да опиташ нещо по-едро! Хайде, опитай! — Огромните му ръце бавно се протегнаха напред в приканващ жест. — Хайде! Хайде, неудачнико! Опитай с мен! Остави момичето и вземи мен! Влез в мен!

В следващия миг тялото на Карас рязко отметна глава към тавана, после конвулсивно се сгърчи напред, лицето му трепереше и се кривеше в маска на бяс и неописуема омраза, а мощните ръце на йезуита затрепериха от някаква вътрешна съпротива, но бавно и неумолимо се насочиха към гърлото на пищящата Ригън Макнийл.

Крис и Шарън чуха шума. Бяха в кабинета. Крис седеше до барчето, а Шарън приготвяше коктейли. Изведнъж двете рязко се озърнаха към тавана. В спалнята горе бе настанал хаос: Ригън пищеше от ужас, после гласът на Карас изрева свирепо: Не! Тежки стъпки. Удари в мебелите, в стените. Крис подскочи и неволно разля чашата си, когато горе отекна страхотен трясък и звън на стъкло. След секунда двете с Шарън се втурнаха нагоре по стълбището, нахълтаха в спалнята на Ригън и видяха капаците на прозореца да се търкалят на пода, изтръгнати от пантите. Стъклото беше разбито.

Разтревожени, те се хвърлиха към прозореца, и в този момент Крис видя Мерин на пода до леглото. Тя ахна, замръзна за миг, после коленичи до него.

— О, Боже! — проплака тя. — Шарън! Шар, ела тук! Бързо…

Писъкът на Шарън я прекъсна. Крис погледна към нея с пребледняло лице и я видя да гледа надолу през прозореца, стиснала лицето си с длани.

— Шар, какво има?

— Карас! Отец Карас! — истерично извика Шарън и изхвръкна от стаята.

Крис стана и бързо пристъпи до прозореца. Погледна надолу. Сърцето й спря. Карас лежеше сгърчен и окървавен в подножието на стълбището към улица M, а наоколо вече се струпваха хора.

Крис гледаше с разширени очи и се мъчеше да раздвижи устни. Да проговори. Не успя.

— Мамо?