Законът на невинността

Оприличавах влизането в съдебния арест по време на обедната почивка с влизането в съблекалнята на полувремето. Моят отбор губеше и усещах тежестта на ужаса, когато пристав Чан ме повеждаше обратно. След като ме заключеше, щеше да доведе Маги Макфърсън с обяда и аз бях сигурен, че ще направим дисекция на сутрешното заседание, за да видим дали има някакъв начин да поправим щетите, когато влезем във фазата на защитата на процеса.

Но тези мисли изчезнаха яко дим, след като минах през стоманената врата на съдебната зала и бях поведен от Чан по коридора към стаята за срещи между клиент и адвокат. Веднага чух глас да отеква в стоманата и бетонните стени. Женски глас. Когато минахме покрай килиите от двете страни, погледнах през решетките вдясно и видях Дейна Бърг да седи на пейка в една от клетките. Тогава си спомних, че бе станала от масата на обвинението и бе тръгнала към съдията, след като аз напуснах. Сега беше в килията, но гласът, който чувах, не бе нейният. Беше на друга жена, но не я виждах, защото килията продължаваше надясно покрай бетонната стена отвъд решетъчната врата.

Познавах този глас. Просто не можех да се сетя откъде.

Чан ме заведе от адвокатската стая.

— Хей, коя е тази с Бърг? — попитах небрежно.

— Старото ти гадже — каза просто Чан.

— Какво гадже?

— Скоро ще разбереш.

— Стига, Чан. Щом ще разбера, можеш да ми кажеш.

— Всъщност не знам. Всичко се случва много потайно. Чух само, че са я довели от Чоучила.

Плъзна металната врата зад мен и аз останах сам с тази единствена информация за жената в килията с Бърг. Чоучила беше в централната долина на Калифорния, където се намираше един от най-големите женски затвори в щата. 80 процента от клиентите ми бяха мъже, но имах и клиентки в затворническата система. Обикновено не ги издирвах, след като бяха осъдени и пратени зад решетките, но знаех за една клиентка, която излежаваше петнайсетгодишна присъда за убийство в Чоучила. Беше нейният глас, изкривен от ехото в стоманата и бетона, който сега вече познах.

Лиса Трамел. Тя беше октомврийската изненада.

Вратата пак се плъзна и се отвори, влезе Маги с плик, в който бе обядът ни. Но аз току-що бях загубил апетит. След като вратата се затвори с трясък, ѝ казах защо.

— Имат свидетел, който ще вкарат, а ние трябва да се преборим с това.

— Кой? — попита Маги.

— Чу ли гласовете в другата килия? Това е тя. Лиса Трамел.

— Лиса Трамел? Откъде знам това име?

— Беше ми клиентка. Обвинена в убийство.

Видях как прокурорът в Маги реагира.

— Мили боже, сега си спомних — каза тя.

— Току-що са я довели от Чоучила, за да свидетелства — казах.

— За какво?

— Не знам. Но познах гласа ѝ и знам, че е там с Дейна Бърг. Приписах престъплението ѝ на Опаризио. В съда. Принудих го да се позове на Петата поправка.

— Добре, да помислим.

Маги отвори чантата и извади сандвичите, които Лорна бе поръчала от „Никъл Дайнър“. Лорна знаеше, че обичам сандвич с бекон, маруля и домат, и точно това получих.

Маги вдигна своя сандвич, за да отхапе, но първо каза:

— Стига, Мики. Няма да доведат някой от Чоучила просто ей така. Има нещо. Мисли.

— Виж, трябва да разбереш, че тя е лъжкиня — отвърнах. — Добра лъжкиня. Успя да ме убеди преди девет години, когато бе процесът ѝ. Имам предвид — напълно да ме убеди.

— Добре, за какво може да излъже, което да помогне на обвинението тук?

Поклатих глава. Не знаех.

— Може да е всичко — казах. — Тя е дългогодишен клиент. Защитавах я, когато искаха да ѝ отнемат дома, после за убийството. Много прилича на Сам Скейлс, изкусна лъжкиня, която накрая ме изигра и никога…

Щракнах с пръсти, когато се сетих.

— Пари. И тя като Сам не ми плати. Бърг ще я използва, за да потвърди мотива. Тя ще излъже за парите, ще каже, че съм я заплашвал или нещо подобно.

— Добре, би трябвало да се справя с това. Първо възражение, след това кръстосан разпит, ако ѝ позволят да свидетелства. Ще изглежда зле, ако ти я подхванеш.

— Съгласен.

— Тогава ми кажи всичко, което трябва да знам.

След трийсет минути обядът бе свършил и аз вървях обратно към съдебната зала. Сиско се бе върнал от Аризона и стоеше до парапета. Като че ли имаше да ми казва нещо спешно. Докато Чан ми сваляше белезниците, го попитах:

— Може ли да говоря с детектива ми?

— Набързо. Съдията ще влезе всеки момент.

Пристъпих към парапета, за да говорим поверително.

— Две неща — започна Сиско. — Първо, изгубихме Опаризио в Скотсдейл.

— Какво?! — възкликнах. — Мислех, че ще останете с него.

— Те останаха. Стояха пред стаята му и бяха готови да го проследят, ако тръгне, но той така и не го направи. Тогава получих обаждане. Камериерките почистили стаята му тази сутрин. Нямало го. Колата му все още е там, но той е изчезнал.

— По дяволите!

— Съжалявам, Мик.

— Става нещо. Кажи им да продължат да го търсят. Може да се върне за колата си.

— Те следят колата. Също така се опитват да разберат как се е измъкнал от стаята. Бяха инсталирали камери в коридора.

— Добре, какво е другото?

— Помниш ли Хърб Дал, мазния кинопродуцент, който беше някога гадже на Лиса Трамел?

— Да. Какво по-точно?