Законът на невинността

Кимнах и помислих върху това. Моника, една от собственичките на „Никъл“, донесе чиния с най-различни понички след палачинките и яйцата, които вече бяхме изяли. Дженифър, единствената, която още не беше закусвала, посегна към шоколадовата поничка и попита:

— Някой иска ли да си я поделим?

Нямаше желаещи. Дженифър продължи:

— Канех се да кажа, че трябва да пратим молба по Закона за достъп до информацията. Но те се точат цяла вечност. Вероятно дори няма да я заведат, преди процесът да завърши.

Кимнах в знак на съгласие и си промених решението.

— Можем да го направим, но да го придружим и с призовка за досието на Скейлс — казах.

— ФБР могат да игнорират призовката — заяви Дженифър. — Не са длъжни да отговарят на въпроси за федерални разследвания в щатски съд.

— Няма значение — казах. — Просто самото искане ще е заплахата, за която говореше Хари. Ще бъдат уведомени, че за това ще се говори на моя процес. Така могат да излязат от сенките. След това ще видим какво друго можем да постигнем.

Погледнах Бош за потвърждение. Той кимна. И добави:

— Може да проработи.

— Да го направим — каза Дженифър.

— Дженифър, знам, че те товаря — казах. — Но може ли да поемеш призовката и молбата по Закона за достъп до информацията?

— Няма проблем — отвърна тя. — Молбата по Закона за достъп до информацията вероятно се подава онлайн. Ще е готова до края на деня. Първо ще се заема с призовката. Какви са параметрите?

— Сам Скейлс и всички негови известни псевдоними — казах. — Включи и Луис Опаризио и „Биогрийн Индъстрис“. Нещо друго?

Дженифър прие обаждане по мобилния и стана от масата, за да говори навън. Останалите продължихме да обсъждаме идеята с призовката.

— Дори така да ги извадим на светло, не съм сигурен какво ще постигнем — каза Бош. — Знаеш какво казват: ФБР не споделят. Бюрото гълта като слон и сере като мишка.

Лорна се засмя. Това ме накара да осъзная, че Сиско бе мълчал по време на цялото обсъждане.

— Сиско, какво мислиш? — попитах.

— Мисля, че друг начин да получим информация за онова място е да отида и да питам дали не търсят работници — каза Сиско. — Може би ще успея да проникна и да разбера какво се случва, дори и да не ме наемат.

— Слагай каска и си готов за ролята — казах с усмивка. — Но не. Ако въртят измама, ще те проверят подробно и ще свържат името ти с моето. Мисля, че предпочитам да работиш с индианците по Опаризио.

Сиско наричаше екипа си от съгледвачи „индианците“. Като оставим политическата коректност настрани, оприличаваше ги на индианци от старите уестърни, които гледаха влаковете от скалите, без заселниците да знаят.

— Е, готов съм, ако имаш нужда — каза Сиско. — Наблюдението може да е малко скучно, нали разбираш?

— Тогава чуй какво ще ти кажа — отвърнах. — Защо докато не видим какво ще стане с федералните, не се заемеш с Милтън, ченгето, което ме спря.

Сиско кимна.

— Бих могъл.

— Все още не му вярвам — казах. — Ако наистина е действал по нечия заръка, искам да знам чия и защо.

— Захващам се — заяви Сиско.

— Ами аз, Мики? — попита Лорна. — За какво ти трябвам?

Трябваше да помисля бързо за това. Лорна не би искала да остане изолирана от случая.

— Върни се на делото на Трамел — казах. — Извади всичко, свързано с проучването ни на Опаризио. Не помня подробности, а трябва да съм готов да го подхвана пак, ако изобщо го намерим.

Дженифър се върна на масата, след като приключи разговора си, но не седна. Погледна ме и вдигна телефона.

— В играта сме — каза. — Уорфийлд е насрочила изслушване по молбата ни за предаване на доказателствата за един часа днес. Казала е на Бърг да доведе и водещия си детектив.

Бях изненадан.

— Толкова бързо? Трябва да сме докоснали някоя чувствителна струна.

— Беше Андрю, секретарят на Уорфийлд — каза Дженифър. — Определено сме докоснали чувствителна струна на обвинението. Каза, че Дейна Смъртната присъда побесняла, когато ѝ се обадил.

— Добре — казах. — Ще стане интересно. Ще призовем водещия ѝ детектив да свидетелства преди тя да го направи.

Погледнах си часовника и се обърнах към Лорна.

— Лорна, колко време ще ти трябва да увеличиш две снимки от местопрестъплението?

— Дай ми ги сега и ще ги побързам — отвърна тя. — Искаш ли ги на паспарту?

— Ако може. По-важното е да са готови за изслушването.

Бутнах празната си чиния и отворих лаптопа на масата. Избрах двете снимки от местопрестъплението, които планирах да покажа на заседанието следобед: два различни кадъра на Сам Скейлс в багажника на моя линкълн. Пратих ги на Лорна и я предупредих, че са страшнички. Не се опитвах да пазя деликатната ѝ чувствителност. Исках да предупреди за това служителя от офиса на „ФедЕкс“, който щеше да ги обработва.

18.