Законът на невинността

Чаках да каже още нещо, но не стана така. Друкър беше от тези, които не дават нищо повече от това, което е поискано от тях.

— Може ли да ни кажете защо? — попитах, без да крия раздразнението си.

— Повдига въпрос — отвърна Друкър. — Липсващ портфейл — дали това не е било грабеж?

— Но в джоба му е имало клипс с пари, нали?

— Да.

— Това не оборва ли хипотезата за грабеж и не отваря ли възможност портфейлът да е бил взет по други причини?

— Би могло да се каже, да.

— Би могло? Аз питам, дали наистина е така.

— Всичко бе подложено на съмнение. Мъжът очевидно беше убит. Има много възможности за мотивите.

— Без портфейл и документ за самоличност как установихте, че жертвата е Сам Скейлс?

— Отпечатъци от пръсти. Имахме подръка патрулиращ сержант с мобилен четец. Установихме самоличността доста бързо и по-достоверно, отколкото ако бяхме проверили портфейла. Някои хора носят фалшиви документи за самоличност.

Той, без да иска, даде аргумента, който аз възнамерявах да представя.

— След като идентифицирахте жертвата като Сам Скейлс, проверихте ли досието му?

— Партньорът ми го направи.

— И какво откри?

— Дълъг списък с измами и други престъпления, с които съм сигурен, че сте запознат.

Не обърнах внимание на заяждането и продължих:

— Вярно ли е, че при всичките измами и други престъпления Сам Скейлс е използвал различна самоличност?

— Точно така.

Бърг усети, че може би наближава смъртоносен изстрел, и стана, за да възрази.

— Ваша чест, това е молба за принудително представяне на доказателства, а защитата безгрижно разхожда свидетеля по цялото разследване на случая. Има ли някаква цел тук?

Не беше кой знае какво възражение, но послужи, за да ме извади от ритъм. Съдията ме сгълча да задам въпроси по същество или да продължа нататък.

— Детектив Друкър, като знаете, че жертвата на убийството е използвала различни самоличности, не смятате ли за важно за разследването да намерите портфейла и да видите самоличността, която е използвала към момента на смъртта си?

Друкър дълго обмисля въпроса, преди да отговори.

— Трудно е да се каже — отвърна.

След този отговор разбрах, че никога няма да получа от Друкър това, което исках. Той бе прекалено предпазлив с мен, за да се отклони от кратките отговори, които даваха много малко ценна информация.

— Добре, да продължим нататък — казах. — Детектив, бихте ли се обърнали към снимките от местопрестъплението в делото ви и бихте ли погледнали снимки 37 и 39?

Докато Друкър ровеше пак в папката, аз бързо поставих два подвижни статива пред празните столове на съдебните заседатели, а на тях сложих увеличените фотографии, които Лорна ми бе поръчала тази сутрин. И на двете се виждаше Сам Скейлс да лежи на хълбок в багажника на моя линкълн. Втората снимка бе в малко по-едър план от първата.

— Намерихте ли фотографиите, детектив Друкър?

— Да, пред мен са.

— Отговарят ли на увеличените снимки, които поставих на показ пред съда?

— Дали отговарят? Аз не съм…

— Отговарят ли, детектив? Еднакви ли са?

Друкър се престори, че разглежда снимките в делото, а след това и онези, които бях поставил на стативите.

— Изглеждат еднакви — каза накрая.

— Идеално — отвърнах. — Може ли да ни кажете за протокола какво изобразяват те?

— И на двете се вижда жертвата, в този случай в багажника. Едната е в по-близък план от другата.

— Благодаря ви, детектив. Жертвата е полегнала на дясната си страна, нали така?

— Точно така.

— Добре, а сега искам да насоча вниманието ви към левия хълбок на жертвата, което е нагоре към камерата. Виждате ли левия заден джоб на панталоните на жертвата?

— Виждам го.

— Виждате ли правоъгълната издутина в джоба?

Друкър се поколеба, когато разбра накъде бия.

— Виждате ли я, детектив Друкър?

— Виждам нещо там. Не знам какво е.

— Не мислите ли, че това показва, че в задния джоб е имало портфейл, детектив?

— Не мога да знам със сигурност, без да погледна в този джоб. Знам само, че портфейл не ми бе предаден нито от криминалистите, нито от Съдебна медицина.

Бърг стана и възрази на посоката на разпита.

— Ваша чест, защитата се опитва да създаде подозрение спрямо разследването на този случай на основата на очертание в дрехите на жертвата. В джоба няма портфейл, защото такъв не е намерен у жертвата на местопрестъплението. Защитата използва това, този призрачен портфейл, за да отвлече вниманието на съда и да захрани медиите с конспиративни теории, които се надява да стигнат до евентуалните съдебни заседатели. Отново народът възразява, първо на изслушването и второ на провеждането му при открити врати.

Тя седна гневно и съдията се обърна към мен.

— Ваша чест, това беше хубава реч, но остава фактът, че всеки, който не е сляп, може да види, че в задния джоб на жертвата има портфейл. А сега, след като портфейла вече го няма, това не само хвърля сянка върху разследването на това убийство, но поставя и защитата в силно неизгодно положение, защото не ѝ е позволено да прегледа уликите в този портфейл. След като казах всичко това, ако съдът ми отпусне още пет минути с този свидетел, вярвам, че ще стане напълно ясно, че нещо в това разследване ужасно се е объркало.