Защото те обичам

Виктория гледала на всичко това като на грандиозно приключение и искала да запази отпътуването им в тайна. Той отчаяно се опитвал да я разубеди, защото никак не му се искало баща й да се върне и да открие, че са се измъкнали, без да си кажат и една дума за сбогом.

— Рос, бъди разумен. Той ще измисли хиляди причини, за да ни задържи, особено ако разбере за бебето. Никога няма да ни пусне да заминем.

Рос загъна две парчета бекон в една разрязана питка и подаде сандвича на Буба.

— Бях си заделил достатъчно от заплатите, за да си купя коне, с които да започна. И сега имам Лъки и пет от най-добрите кобили, които някога си виждал.

— Страхотни са — избъбри Буба с препълнена уста.

— Благодарение на сватосването, дето им го правиш всяка нощ — изкикоти се Рос. — Лъки е направо лудо влюбен във всяка кобила.

Младокът шумно изрази одобрението си от думите на Рос. Усмихваха се с разбиране един на друг, когато чуха слабия плач на бебето от вътрешността на фургона.

Буба рязко обърна главата си по посока на звука. Тихи и успокояващи майчини звуци долитаха през брезента. После настъпи тишина. Буба изгледа въпросително Рос, чието изражение внезапно бе потъмняло.

— Това… това момиче, Лидия. Мама каза, че тя ще остане във фургона ти и ще се грижи за бебето отсега нататък.

Устните под черния мустак се свиха в тясна бяла ивица.

— Така изглежда.

Рос кипеше отвътре, но съзнаваше добре, че ако не насочи енергията си към някакво дело, направо ще се пръсне. Изправи се и тръгна към края на фургона. Отвори една торба и извади оттам огледало, бръснач, четка и легенче за бръснене, като ги постави върху стърчащата на края дъска. После нави навътре яката на ризата си. Потопи четката в гърнето с вода, която междувременно беше завряла на огъня, после в легенчето, като с няколко движения разпени бръснарския сапун. Нахвърли пяната върху брадата си и започна да я сваля заедно с четината с резки и стържещи движения. Буба го наблюдаваше със завист.

— Хич я нямаше, когато я открихме двамата с Люк в гората — обади се Буба с желанието да поддържа разговора.

— Така ли?

Рос изплакна бръснача във водата и наклони глава на една страна, за да се види в огледалото.

— Ама наистина. Лежеше на земята в дъжда, цялата пребледняла като смъртница.

Челюстта под пяната се втвърди.

— Е, сега пращи от здраве.

Рос би дал много, за да забрави гърдите й тогава под бледата светлина на фенера. Необикновеният златист блясък в очите й не можеше да се изличи от паметта му. Опита се да си заповяда да забрави всичко. Не успя. Дори и в този момент споменът беше прекалено ярък.

Собственото му минало не го оставяше на мира. Това не беше почтено. Нямаше право да се зазяпва по гърдите на друга жена, докато тялото на съпругата му още изстиваше в студената земя. Проклятие! Пък и какво друго можеше да се очаква от копелдака на една курва. Нямаше никакво значение с колко почтени хора си се обвързал, нито пък безупречния произход на момичето, което беше избрал за съпруга; рано или късно, дори и да не го искаш, калта от дъното на душата ти непременно ще се вдигне. Никой не може да избяга от миналото си, дори и да тича като луд.

И беше достатъчно само да зърне някого, като тази курва например, и моментално губеше контрол върху себе си. Цялата му грижливо изградена фасада изчезваше като перушинка във вятъра. И той, и тя произлизаха от дъното, но той бе успял да се изтръгне оттам със собствени сили.

Проклет да бъдеше, ако се оставеше отново тинята да го погълне. От когото и да е. От нея или от някой друг.

Бебето изплака и Рос разбра, че го прехвърляха на другата гърда. Ръката му трепна. Той се поряза с бръснача и тихо изпсува. Буба пристъпи неспокойно от крак на крак, като се чудеше с какво ли е предизвикал тая дълбока, отвесна бръчка между очите на Рос. Никога досега не го беше виждал обзет от такъв гняв. Но нали жена му беше починала само преди няколко дни; сигурно на това се дължеше гримасата му, докато се привеждаше над огледалото, за да огледа по-добре лицето си.

— Кога мислиш, че ще стигнем до Мисисипи, Рос?

— Някъде след седмица.

— Виждали ли си я някога?

— Много пъти.

Рос изтри лицето си с груба кърпа и плисна сапунената вода на земята. Внимателно подсуши бръснача и прибра останалите бръснарски принадлежности обратно в торбата. Сребърният монограм върху нея му беше подарък от Виктория за миналата Коледа. Опита се да се съсредоточи върху спомена, като упорито се преструваше, че не чува приспивната песничка, която се носеше от фургона във фургона.

— Брей, никога не съм я виждал — каза Буба за реката. — Направо вече нямам търпение.

Рос погледна доброжелателно момчето; мускулите на челюстта му се бяха отпуснали.

— Наистина си струва да се види.

— Ще ми дадеш ли да покарам фургона ти днес? — просия момчето.

Рос хвърли бърз поглед към фургона.

— Ще ти бъда много благодарен, стига само баща ти да няма нужда от теб.

— Ами! И Люк може да кара, ако мама е нещо заета.