Защото те обичам

Буба се чувстваше вече достатъчно зрял, защото човекът, който за него олицетворяваше мъжествеността, му беше казал да се обръща към него на малкото му име.

— Здравей, Буба — произнесе лаконично Рос, който още не можеше да се отърси от мислите си.

— Как мислиш, ще вали ли днес?

Пъплещите облаци се отразиха в зелените очи на мъжа.

— Може би. Макар че не ми се иска. Повръща ми се от дъжд. Много ни забавя.

Буба се изкашля смутено.

— Аз… ъъ… съжалявам много заради жена ти, Рос.

Рос само кимна.

— Кафе? — и без да чака отговор, той се пресегна за още едно канче и му наля.

Известно време пиха мълчаливо. Лагерът започна да се раздвижва. Из влажния въздух се изви пушек. Дрънченето на сбруите и пръхтенето на конете, тихите разговори между съпрузи, преди да се разбудят децата, шумният звън от метални тигани и тенджери изпълниха простора с познати и умиротворяващи звуци. Тази близост успокояваше. Рос усети, че всичко, изпълвало живота му до този момент, изведнъж му беше станало чуждо.

— Погрижи ли се за конете? — обърна се той към момчето.

— Разбира се. Занесох им торбата с овес, както ме беше помолил.

— Благодаря ти, Буба — усмихна се за пръв път.

Чудеше се как ли щеше да се обърне животът му, ако му се наложеше да се грижи за мъж на възрастта на младежа. Вероятно нямаше да има много голяма разлика. Някои мъже се раждаха без всякакъв късмет, осъдени да се борят със зъби и нокти с живота. Когато Виктория Джентри се беше влюбила в него и му беше станала жена, той си беше помислил, че е станало чудото в живота му.

— Радвам се, че ти се случи в тоя керван, та да ми помогнеш с конете. Имам само тях, за да си развъдя хергеле, когато стигнем в Тексас.

Внезапен порив на вятъра развя сламената коса на момчето.

— О, Рос, и да не ми плащаше за това, пак щях да ти помагам. Татко иска да стана фермер като него. Решен е да намери ново място за заселване в Тексас, където да започне, и където няма наводнения всяка година като старото ни място в Тенеси. Не искам да се занимавам със земя. Искам да гледам коне като теб, Рос. — Той поднесе канчето си за още едно кафе, щастлив, че е привлякъл вниманието на мъжа, когото боготвореше. — Как се реши да тръгнеш, Рос?

Разговорът с момчето го разсейваше и действаше благотворно на обтегнатите му нерви. Режеше на тънки филии бекон от осолено свинско месо.

— Е, бях ранен…

— От войната? — ококори се момчето.

Погледът на Рос стана изведнъж студен и твърд и той се втренчи в гъстата гора около лагера.

— Не. Стана съвсем случайно. — Той изсипа нарязания бекон в горещата тенджера с дълга дръжка и беконът мигновено зацвърча. — Един старец на име Джон Сакс ме намери и ме взе при него в колибата си. Беше по пътя за Смоукийс. Той беше отшелник. Върна ме обратно към живота. — Рос гърлено се изсмя. — Най-вече с помощта на самогона, който произвеждаше. И когато вече бях стъпил на краката си, той ми предложа да потърся работа в долината при един мъж на име Ванс Джентри. Има един от най-добрите развъдници от жребци за разплод в Тенеси. Отидох да работя при него и се ожених за Виктория.

— И тогава онзи старец, Сакс, ти продал земята си в Тексас.

Рос изгледа момчето с внезапно развеселени очи.

— Разказвал ли съм ти тая история и по-рано?

— Разбира се, Рос, но всеки път ми е приятно да я чувам от теб.

— Старият Сакс беше воювал в битката за Сан Хасинто. Република Тексас възнаградила всеки от оцелелите с парче земя. Но той се върнал в Тенеси, без да се интересува повече от нея.

Рос страшно бил заинтригуван от представата за някакъв къс богата плодородна земя в този източен щат, което така си и стояло неизползвано. Знаел добре, че двамата с Виктория няма да могат да се измъкнат никога изпод опеката на баща й, ако останат при него. Рос страстно искал да си има собствена земя, където да развъжда собствено хергеле от расови жребци, място, където да може да диша с пълни гърди.

Предложил на стария ленивец да купи земята му. Той обаче гръмогласно се изсмял и му протегнал документа, пратен му от правителството на Тексас няколко години преди това.

— По ми е хубаво да си умра тук в колибата, синко — му казал той. — Не ми трябва онази земя. Онова в Тексас си беше чиста проба размотаване. Правехме си густото на война. Оная земя е твоя, защото ти се нуждаеш от нея.

Когато съобщил на Виктория за прехвърлянето на дарението на негово име, тя проявила далеч по-голям ентусиазъм, отколкото се бил надявал. Той искал да отиде там преди нея, да огледа мястото, после да я извика с бебето. Но тя настояла да тръгне с него.

— По-добре е да се измъкнем, докато татко отсъства, Рос. Нека се включим в оня керван, който организират в окръга Мак Мин.

Рос възнамерявал да го направи във всички случаи. Колкото повече хора пътували заедно, толкова по-безопасно било. А и освен това било далеч по-икономично да си вземат покъщнина със себе си, отколкото да се опитват да се обзавеждат наново, когато пристигнат. В Тексас се стича непрестанен човешки поток и нищо чудно пазарът да е беден откъм домашни стоки.